сряда, 4 юни 2008 г.

Баби с дух


Откакто се стопли, всяка сутрин минавам на път за работа, покрай група жени в парка. Те са най-малко по на 75 години, а и нагоре. Събират се в 8.30 ч сутрин, та докъм 9 часа. В една сенчеста алея правят гимнастика. Един „младеж” – стегнат мъж на около 70 години им показва упражненията. Накрая завършват винаги с нещо като хоро – сами си пеят и се въртят в кръг.

Понякога на пейките е сложена торта, безалкохолни, пластмасови чинии и вилички и се носи едно жужене отдалеч – някоя от жените има рожден ден и черпи колежките по „младост”. Весела глъчка се носи, като наближа до тях. Празнуването на рожденния ден явно носи удоволствие, дори и на по-почтена възраст.

После гимнастиката свършва, жените си пожелават хубав ден и ... до другата сутрин. На групички се изтеглят от парка към трамвай единица. Вероятно имат своите ангажименти - да сготвят на съпруга си, на внуци или да се погрижат за къщата, доколкото могат. Денят ще им бъде по-приятен, когато е започнат с гимнастика, сред зелената тишина на парка и в общността и на други на тяхната възраст, жени.

Някои от жените са много възрастни, някои прегърбени, но не се отказват. Миналата година пак бяха в парка. И пак им се присмиваха минаващите младежи..

Тази година не е по-различно. Даже една млада двойка ги снимаше с GSM тази сутрин, навярно създаваше клипче, което после да показва на приятелите – пък, в парка, ще си умрете от смях – едни баби играят хоро сутрин!

Ех, ако знаете колко е важна гимнастиката, особено за възрастните хора. Как предотвратява обездвижването, как помага при остеопорозата и при един куп болести още. А най-вече създава настроение и желание за живот.

Браво, жени! Продължавайте!

ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ!


Това го писах през 2008 г., но картината се повтори през 2009, през 2010, а и тази година отново са там.

Няма коментари:

Публикуване на коментар