четвъртък, 12 юни 2008 г.

За убийството на една жена Минка

Да сте чували някоя жена да завърже мъж, да го души, да го удари с нещо по главата, да го насилва анално с бутилка от бира и накрая той да умре, потънал в кръв от раните си? Аз - не съм.

Не е само от това, че сме по-слаби като пол. На коя жена ще й хрумнат такива извратености? Въпреки, че мъжете понякога ни вбесяват и ни се иска да ги „убием”, все пак не го правим. Оставаме си само с намеренията. После ни минава. До следващия път и до по-следващия...

Жените създават живот, грижат се за децата и такава постъпка е за тях противоестествена.

Нямам намерение да ви убеждавам, че жените са по-добрия пол, не това е целта ми.

Чета за Минка, която беше убита и още не мога да повярвам, че това е възможно. Какъв ужасен край на един човешки живот! Решила жената да направи нощен купон и той се оказал последния в живота й. Някой би казал – да би мирно седяло, не би чудо видяло. Но аз не приемам така нещата. Всеки има право да изживее както иска и разбира, живота си, да търси предизвикателства или каквото там му е интересно.

Никой няма право обаче да отнема живот!

Преди няколко години бяхме в едно село на гости и там се запознахме с един млад мъж, който наскоро беше излязал от затвора за убийство. Беше убил убиеца на дядо си. Нещо като италианска вендета, но на българска земя. Когато извършил убийството, бил на 17-18 години. Не знам дали толкова много е обичал дядо си, че е извършил престъпление от обич или просто се беше подчинил на някакви закони, властващи в селото и заповядващи отмъщение. Аз не виждам всеки ден жив убиец и бях стресната, меко казано.

Като разбра, че сме от София, отиди до местния магазин и купи една бутилка уиски. Да не си помислите, че ние в София пием нещо друго, освен уиски! После разля по чашите обилно от топлото уиски. Нямаше лед, нямаше дори студена вода. Пийте бе, защо не пиете – дивеше се той.

Тая „национална черта”, наричам я „вижте ме”, тая показност, това желание да избиеш комплексите си, малоценността си чрез някоя зашеметяваща постъпка, просто ме.... изумява, настръхвам. Потресаваща черта!

Та ми хрумна, дали убиецът на Минка не си е казал – тя на мен ще ми отказва секс, да не си мисли, че аз съм нещо по-малко от другите, ще й покажа аз......

Всъщност каквито и да са били мотивите му, дано никога повече няма възможност за друго убийство!

сряда, 4 юни 2008 г.

Баби с дух


Откакто се стопли, всяка сутрин минавам на път за работа, покрай група жени в парка. Те са най-малко по на 75 години, а и нагоре. Събират се в 8.30 ч сутрин, та докъм 9 часа. В една сенчеста алея правят гимнастика. Един „младеж” – стегнат мъж на около 70 години им показва упражненията. Накрая завършват винаги с нещо като хоро – сами си пеят и се въртят в кръг.

Понякога на пейките е сложена торта, безалкохолни, пластмасови чинии и вилички и се носи едно жужене отдалеч – някоя от жените има рожден ден и черпи колежките по „младост”. Весела глъчка се носи, като наближа до тях. Празнуването на рожденния ден явно носи удоволствие, дори и на по-почтена възраст.

После гимнастиката свършва, жените си пожелават хубав ден и ... до другата сутрин. На групички се изтеглят от парка към трамвай единица. Вероятно имат своите ангажименти - да сготвят на съпруга си, на внуци или да се погрижат за къщата, доколкото могат. Денят ще им бъде по-приятен, когато е започнат с гимнастика, сред зелената тишина на парка и в общността и на други на тяхната възраст, жени.

Някои от жените са много възрастни, някои прегърбени, но не се отказват. Миналата година пак бяха в парка. И пак им се присмиваха минаващите младежи..

Тази година не е по-различно. Даже една млада двойка ги снимаше с GSM тази сутрин, навярно създаваше клипче, което после да показва на приятелите – пък, в парка, ще си умрете от смях – едни баби играят хоро сутрин!

Ех, ако знаете колко е важна гимнастиката, особено за възрастните хора. Как предотвратява обездвижването, как помага при остеопорозата и при един куп болести още. А най-вече създава настроение и желание за живот.

Браво, жени! Продължавайте!

ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ!


Това го писах през 2008 г., но картината се повтори през 2009, през 2010, а и тази година отново са там.