четвъртък, 25 юни 2009 г.

Времето понякога спира
















Тази сутрин Ди пак ме накара да минем през парка. Паркът в тоя ранен час е много свеж, зелен и спокоен. И почти пуст. Дърветата се раззеленили, но листата още малки и с тоя приятен за окото бледозелен цвят, а долу в основата израснали издънки и отдолу зеленината е повече, отколкото нагоре. Между всичкото това пролетно, чисто зелено, тъмнеят стволовете на дърветата и е невероятно красиво. А по поляните израснала трева , свежа и зелена и върху нея се показали жълтите главички на глухарчетата. Отдалеч изглежда приказно – зелена основа, ярко жълто изпъстрена отгоре, а тук-там и тъмни кръгове от някакви иглолистни храсти, които създават контраст в общото възприятие. Всичко се е пробудило, устремило нагоре към слънцето.

Долу в ниското има едно езерце, по-скоро блато. Дърветата го обградили отвсякъде, привели клони над зеленикавата вода.

Вървя и в душата ми нахлува покой и удоволствие. Удоволствие от простичките неща – слънцето, зелената трева, жълтурчета, цъфналия люляк. Не мисля за работа, не мисля за пари, не мисля за нищо - просто вървя, дишам и се наслаждавам.

Времето е спряло за малко.

По към изхода на парка виждам група момичета и момчета около масите за тенис. Дошли са да поиграят. Радостни възгласи, пропуснато топче, смях.

Едно момиче е легнало на пейка и сънливо се протяга под слънчевите лъчи.

На самия вход на парка искрят струите на новопостроения фонтан – с подкрепата на финансова група. Чудесно нещо е водата; лятото ще разхлажда въздуха.













Няма друга част от деня, която да е така хубава. Прибирала съм се от работа през парка, но не е същото. Тогава е пълно с хора, слънцето се спуска надолу, паркът е някак прашен, шумен и като че ли уморен от толкова народ, дори зеления цвят изглежда някак посивял.

Паркът е доста по-различен от първоначалния си вид - построен е по социалистическо време./ Тогава поне паркове, градинки и детски площадки са се изграждали – сега само ги рушат./ В горния му край изникна сградата на американското посолство, от другата страна на реката върнаха земя на собственици и сега там се издигат няколко блока, в самия парк. По-дивата му и некултивирана част намаля.

И в сегашния си вид, паркът е глътка въздух, любимо място за разходки и игра – в събота и неделя отвсякъде са го заградили спрели коли. Това са млади семейства, довели децата си в парка. Надвечер излизат „кучкарите”, а малко след това пейките заемат влюбените двойки. Животът не спира.

Излизам от парка и изведнъж ме блъска шума от колите, мириса на изгорели газове, изсвистяването на спирачки на светофара.

Добро утро, София!

2 коментара:

  1. Почти се бях отнесъл в тая твоя утрин в парка... ама с това "да изпуша една цигара" направо ме изгони... :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, всеки има своите малки слабости :)

    ОтговорИзтриване