понеделник, 29 юни 2009 г.

Дано не се загубим!


Преди време ми попадна едно списание за кулинария, българско, с заглавие на английски, много добре оформено, лъскаво, с всевъзможни рецепти. Списанието – чудесно, хубаво написани статии как да подредим масата, каква покривка и прибори да подберем, какво да сервираме и в каква последователност, но вътре почти нямаше българско ястие. И тези чуждоземни майстор-готвачи, които приготвят нещо от тяхната си кухня - високо ниво, но не е за в къщи.
Как ли би се почувствала милата ми баба, ако прочетеше за гурме, артишок, дресинг, топинг, броколи, оцет балсамико, лангусти и омари.
Не искам вкусната ни българска кухня да заприлича на американската, пък било и на европейската. Не искам децата ми,като по американските филми, да ядат сандвичи непрекъснато. Не искам внуците ми да избират от купчина замразени пици в фризера коя, загрята в микровълновата печка да бъде тяхната вечеря. Не искам витаминозните им, нискокалорични и полезни храни. Ние си имаме наши.
Ядат ли американците и европейците шопска салата или пък печени чушки, или таратор или агнешко по гергьовски, капама, баница, истинско кисело мляко, прясно меко сирене, лапад и коприва? Ядат, но само в България. А черешите им като нашите ли са? Всичко, което се ражда на нашата земя е вкусно – и плодовете и зеленчуците ни, и месото е по-вкусно от вносното; а туршиите и киселото зеле стават невероятни. Благословенна земя!
Знаете, как чужденците харесват храната ни, а и няма начин да не я харесват.

Добре, че из тая страна има места, където се съхраняват традициите ни, където сръчни, пъргави български жени не забравят да месят питки и козунаци и да правят невероятно вкусни неща наред с още един куп умения.
Пиша всичко това, защото България е на път да се превърне в част от големия свят без граници, където се размиват националните особености, кухни, традиции, приемайки чужди модели на хранене, се забравят нашенските обичаи и ние сме обречени бавно, дай боже много бавно, да загубим миналото и идентичността си. Разбирам, че прогресът не може да бъде спрян, световната глобализация – също, но нека не бързаме толкова да се превръщаме в хора - роботи, хапващи сандвич с някакви неясни плънки, чаша готова супа „Маги” – дневна порция витамини и задължителната кока-кола.
Дано не се загубим!

Няма коментари:

Публикуване на коментар