понеделник, 21 декември 2009 г.

Един арабин в американското посолство

Arab in US embassy for visa

Consul : What is your name?

Arab: Abdul Aziz

Consul: Sex?

Arab : Six to ten times a week

Consul:I mean, male or female?

Arab : Male, female and sometimes camel.

Consul: Holy cow!

Arab : Yes, cows and dogs too!!!!

Consul: Man,........ isn't it hostile

Arab : Horse style, dog style, any style

Consul: Oh.......... dear!

Arab : Deer? No deer, they run too fаst

сряда, 16 декември 2009 г.

Коледно настроение






Знам, че най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Аз вярвам в чудеса все още, вярвам че се случват на Коледа и миналата година мечтанието ме отнесе на един топъл плаж с бял пясък.
Не ми се случи. Това не означава, че празникът беше лош, просто мечтите ми бяха други.
После племенницата ми се върна от почивка и донесе снимки от полуостров Юкатан, Мексико. Плажовете са покрити с бял пясък, водите са синьо-зелени и чисти, а културният живот предлага археологически останки от пирамиди и музеи на открито. Красиво!
Помислих си с тъга, че на тоя свят има толкова невероятни места, че един човешки живот не стига да видиш всичко.
И аз няма да мога.

Тази година няма да си пожелавам невъзможни неща.
Искам топлина и уют, спокойствие, здраве, благородство в отношенията, мир, любов, надежда, музика и светлина в душата ми!
Искам го най-вече за тия, които са в сърцето ми – моето семейство!

Пожелавам го и на вас!

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Отново за БГ Репортер

Вчера ми писа едно момиче по скайпа, за да ме пита нещо за БГ Репортер. Тъй като нямах ярък спомен за нейно творение, реших да вляза в сайта, за да потърся.
Идва ми да попитам – какво беше това БГ Репортер?

Пусто и празно в сайта. Прилича ми на мегдана на село, в горещ летен ден, когато малцината жители са се изпокрили по къщите си и само един старец седи под навеса на кръчмата, подпрял се на бастунчето и съзерцава безкрая. Какво стана? Къде отидоха хората, къде изчезнаха приятелствата, сладките приказки, гъмжилото, грохотът на невъздържаните коментари?

Колко топло и уютно местенце беше сайта, как с трепет го отварях сутрин, как пишех с удоволствие, как се радвах на всяка моя поместена статия; поглъщах написаното от другите. И не бях само аз, усещах, че и на другите им доставя удоволствие да са част от сайта. А колко весело беше преди Коледа миналата година.....
Много тривиални изречения могат да се напишат, като „Хубавите неща бързо свършват”, „Хубавото е кратко”, но не ми става по-леко от това.
В България ако нещо не се разцепи, то просто няма да е българско! То не бяха партии, то не бяха парламентарни групи, то не бяха предавания, то не бяха творчески и артистични групи, фондации и асоциации, които се разцепиха, та как да остане цял и БГ Репортер? Разцеплението е заложено още в създаването.

За умрелият /сайт/ или добро или нищо.


In memoriam
Как ви запомних всички вас, пишещи в сайта:

Бети Сиракова с „За мен и за жените”
Весна Петрова с нейния „Синдром на сърдитите лелки”;
Цветан Минчев и неговата „Теория за …..гърдата”;
Георги Сотиров с внук Алеко, кръстен на него, с боба от Египет, казанът за ракия и рецептата за капама;
Румен Донкин с философския си поглед към нещата;
Стела Недкова, която е невероятно добра и в стихове и в проза;
Красимира Минчева с хубавото бебе в профила си;
Мария Темелкова;
артистичната Лилия Илинова;
журналистката Мария Маринова,която твърдо отстоява позициите си,
Милена Бончева Димова – харесвах я как пише, Елица и нейния съпруг Емил,
Силвия Ангелова;

„Класната” Дани Божинова, както сполучливо я нарече Петър Донкин.

Росен, с неговите описания от Белгия и света, с чудесните му писания за любовта, който беше най-шумен, най-запомнящ се.
Албена Иванова, която има дарба да пише;
изпълнената с любов Юмюгюл Ахмед ;
Цветан Ненов;
оригиналната Мая Долапчиева
Петър Донкин – най-добрият,
Паула Лайт, която пише интелигентно, но много рядко се появяваше;
разбира се – непокорното дете на сайта Симо, поетесите Атоанета и Цветомира;
журналистката Христина Чопарова,
Ясен Василев, който беше интересен автор, но не всички го разбираха,
загриженият за съдбата на Палестина и народа й, Мариян.
Валентин Михалев – един чудесен разказвач,
да спомена и себе си с най-значимото ми написано - "Усмихни се, утре ще бъде по-лошо" .

И всички останали в сайта БГ Репортер, не мога да изброя толкова имена – добре че ви имаше!