вторник, 27 юли 2010 г.

НА МЛАДИНИ

На младини обичаме мъже самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън като съдба неотвратима.

След тях остава стъпкана трева‚ порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ че доброта ти е била потребна.

Станка Пенчева

4 коментара:

  1. Любимо ми е..Ако можех да напиша нещо подобно!

    ОтговорИзтриване
  2. :-) Можеш. Знам, че е така.
    Чел съм по хубави неща писани от теб..

    ОтговорИзтриване
  3. Preor, благодаря ти за подкрепата и насърчението - те са толкова важни!

    ОтговорИзтриване