събота, 6 ноември 2010 г.

Няколко простички неща или лесно е да се дават съвети

Събота, в 7 часа сутринта ме събуждат съседите отгоре. Тече някаква разправия на висок глас, жената почти истерично вика – „ти ми обеща да не заминаваш”. Той на висок глас й отвръща – е, да, ама утре заминавам и т.н. Съседите се нанесоха съвсем отскоро, някъде от провинцията са, говорят меко. Преди това две години правиха ремонт, събаряха стени и изграждаха нови, при това без да се съобразяват, че е празник, Коледа или Великден. С две думи - изтормозиха ни. Сега като седна в хола, очаквам да ми протече вода от тавана. Точно отгоре е кухненския им бокс. Холът /според първоначалния замисъл на архитекта/, стана тяхната трапезария с кухненски бокс, а първоначалното помещение, предвидено за кухня - спалнята им. Объркана работа – целия блок в една посока, само те наобратно.

Докато тече скандала, чувам детенцето им да тича напред-назад. Значи и то е свидетел на разправията.

Същото това детенце преди няколко дни, докато си търсех ключа за входната врата, се приближи с майка си и се опита да ме бутне отзад. Обърнете внимание на факта. Едно тригодишно момиченце, едва показало се над земята с русата си главичка, прояви необоснована агресия към мен, непознатата жена. От къде идва тази агресия в невръстната му сладка възраст?

Няма откъде другаде да я е попило, освен от родителите си.

Правило номер едно – не се карайте и нагрубявайте пред децата.

Около офиса, където работя има две или три детски градини. Лятно време, когато прозорците са отворени, чувам как дечицата тичат, викат, радват се или плачат. Понякога сутрин се разнася плач - „моля те, моля те, не ме оставяй, ще слушам” и ми става много мъчно за това нещастно малко създание, на което погрешно са обяснили, че детската градина е наказателна мярка за непослушанието му.

Правило номер две – не заплашвайте децата и не ги карайте да се страхуват. Страхът е лош съветник.

Вечер родителите идват да си приберат децата след работа.

Вървят пред мен майка и баща, показали своята няколкоминутна обич към детето си, взимайки го от детската градина и сега то върви след тях единствено със своята кукла Барби. Майката - напред, стегнала пълничките си крака в супер тесни панталони, със скъпи ботуши и яке. Тя стига първа до колата, натиска дистанционното и бърза да седне на предната дясна седалка. Бащата тръгва към лявата предна седалка. Момиченцето с куклата се затичва към майка си, но тя не го вижда и хлопва вратата на колата пред него, но така я хлопва, че му удря ръчичката. Детето заплаква, а майката разгневена изкрещява – какво правиш, омръзна ми от теб.

Правило номер трето – не крещете на децата, те не са отдушник на лошото ви настроение.

Виждала съм и други майки, които вземат децата си от детската градина. Децата ги гледат с обожание, но тези майки се усмихват и разказват нещо интересно.

Правило номер четири – показвайте обичта си към децата непрекъснато, не за пет минути на ден.

Психолози и психиатри предупреждават , че причината за всяка фобия или някакво душевно разстройство при човека се корени в детството. Е, ако не се развие фобия, то поне – комплекси. После, през целия си съзнателен живот, човек се опитва да се освободи от тях, но това не е лесно.

Сигурно и вие сте забелязали как деца коментират вечер в новините по БТВ някакъв въпрос. Такива едни умни и точни отговори дават. Те не могат да четат, значи не са стигнали сами до отговорите. Това означава, че с тези деца е разговаряно в семейството, обяснявано им е какво се случва и защо се случва.

Правило номер пет
– разговаряйте с децата си, обяснявайте им всичко, от което се интересуват. По-късно като влязат в пубертета, те пак ще разговарят с вас, защото са свикнали да получават опора и надежден отговор.

Бъдете внимателни с децата, отнасяйте се с обич и уважение към тях, като към непораснали човешки същества. Те попиват вашето отношение, вашия модел на поведение – после ще го повторят – в детската градина, в училище, на улицата, в трамвая.
И нека този модел не е агресия.

4 коментара:

  1. Да, най-лесно е да се дават съвети...
    Един и от мен- родители обичайте себе си и се опитайте да бъдете щастливи. Децата ви ще спечелят от това. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Антонела, права си! И едно допълнение - децата на родители, които се обичат, по-малко боледуват и обратното - децата често се разболяват, когато родителите се карат непрестанно.

    ОтговорИзтриване
  3. Добре казано, въпреки, че сега животът е много напрегнат и това няма начин да не се отрази на децата, колкото и да внимаваме.
    Но пък съм безкрайно щастлива, че децата ми боледуват рядко.
    И като цяло са усмихнати като мен.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Браво, Nightwish El, това е добра атестация за теб!
    За жените ...може да се съди по децата им.
    Аз също се гордея с моите деца.

    ОтговорИзтриване