вторник, 25 май 2010 г.

За блондинките и техния интелект

Това е от интернет и повече подхожда за петък, ама да чакам до петък....

Блондинка участва в конкурс с награда 1 млн. евро.
Задават й следните въпроси:

1) Колко години е продължила Стогодишната война?
а) 116 б) 99 в) 100 г) 150
Блондинката пропуска въпроса.

2) В коя страна са измислили панамската шапка?
а) Бразилия б) Чили в) Панама г) Еквадор

Блондинката иска помощ от студентите в Университета.

3) В кой месец се отбелязва Октомврийската революция?
а) Януари б) Септември с) Октомври д) Hоември

Блондинката иска помощ от зрителите.

4) Как се казва крал Георг 6-ти?
а) Алберт б) Георг с) Мануел

Блондинката вади гадателски карти.

5) От какво животно произлиза името на Канарските острови?
а) Канарче б) Кенгуру с) Тюлен г) Плъх

Блондинката излиза от играта.




Ако се смяташ за умен/на и си се посмял/а над блондинката,
прочети правилните отговори:

1) Стогодишната война се е водила 116 години - от 1337 до 1453 г.
2) Панамската шапка е измислена в Еквадор.
3) Октомврийската революция се отбелязва през ноември (по нов стил).
4) Името на крал Георг е Алберт. Той си го смени през 1936 г.
5) Името на Канарските острови произлиза от тюлен. Латинското
наименование ма островите Insukaria Canaria означава остров на
тюлените

--

петък, 21 май 2010 г.

Стих

"Аз съм беден и нямам
нищо освен мечти. Пръснах
своите мечти в краката ти.
Стъпвай леко, ти стъпваш на
мечтите ми."
Уилям Бътлър Йетс


Днес съм в някакво странно настроение, затова го публикувам.

четвъртък, 20 май 2010 г.

Моите страхотни 10 тайни

Вили Фарах ми хвърли ръкавицата.. Премам го и с облекчение и симпатия ще я прехвърля тая ръкавица към други трима блогъри.
Ех, ако имах някакви потресаващи, пикантни, мръсни тайни, да ги разкрия и после цял ден да ходите замаяни и да цъкате от изумление. За добро или зло нямам.

Вероятно знаете, че се казвам Диана, но като създавах блога си, името беше заето и затова стана блога на diandra. Наричат ме и Ди, Диа, Диди, Даяна, Дид, Дианко, лейди Ди /благодаря за което/, Дианчето, а дъщеря ми просто ми казва Писанка.
Животът ми се върти около няколко неща - семейство, деца, дом, красотата, която ценя много, работата ми, природа, слънце, море, екскурзии, снимки с фотоапарата, приятели, мечти, книги и филми. И напоследък предизвикателството да пиша.

И така:

- не обичам котки и никога не съм имала котка. Радвам им се само на картинки. Предполагам, че е нещо от детството ми, но трябва да се подложа на хипноза, за да разбера. Хипнотизатор още не съм срещала.

- обичам кучета, те са друго нещо – верни приятели. Ето представата ми за хубаво куче :))

- не мога да медитирам, колкото и да опитвам

- би ми било интересно, ако дойдат добри извънземни на земята. Вярвам, че вселената е гъсто населена

- горя мостовете пред мен, а не зад мен, което не е никак разумно, но съм такава

- родена съм под знака на скорпион. Нали знаете, най-много президенти на САЩ са били скорпиони, но и най-много са били скорпионите между убийците на президенти в САЩ. Така че внимавайте, предупредени сте :))

- много съм интуитивна и май съм родена с вграден скенер – веднага виждам скритото в човека срещу мен, колкото и да ми се прави.....

- на пет години мечтаех да стана голяма балерина, но на десет се отказах поради обида

- винаги ме е привличало загадъчното, мистичното, тайнственото, необяснимото. Така хлътнах по съпруга си.

- пуша – навик, откъсване, знам ли... особено с кафе

- това което не знаете за мен е, че вече имам остеопороза /май е наследствено/, пия си хапчето и се старая да не мисля за бъдещето, поне не в черни краски.

Сега аз отправям предизвикателство към следните блогъри

TIBURON-TIBURONA
MOMENTI
Епистoларности / Еpistolary trials

А защо не и към
In Brief
Блогът на една модерна вещица
Ралица Ковачева

Очаквам вълнуващи неща.

четвъртък, 13 май 2010 г.

Позитивното

Напоследък живея много позитивно.
Вечер лягам и си повтарям, че утре денят ще бъде чудесен.
По Методът на Куе/не че има ефект, ама../ си внушавам - аз съм прекрасна, по-прекрасна, най-прекрасната на света!
На сутринта се събуждам и вместо да метна телефона, дето ме събужда, се усмихвам и ставам.
Минавам през парка и си мисля колко е великолепна природата, как обичам тревичките, птичките, цветенцата, зеленината, небето, слънцето, бездомните кучета и неизчистената мръсотия по алеите от вчера.
В автобуса претъпкано сутрин, но се усмихвам - нищо че долита чалга от шофьорската кабина и някой мирише на пот.
После влизам в офиса и ентусиазирано поздравявам колегите. Те сънено – кисело ми отвръщат.
През деня се усмихвам поне пет пъти, за да си създам вътрешно усещане за щастие.
Мисля си само положителни неща, защото лошите мисли предизвиквали лоши случки според Дж. Кехоу.
Отварям сайтове, блогове и отвсякъде ме съветват да живея позитивно, да мисля позитивно, да разпръсквам положителна енергия, да се усмихвам.
Влизам във фейсбука и оттам ме заливат положителни писания, притчи и снимки.
Някой е насадил някъде километрични лехи с лалета с търговска цел и за да е удобно, когато ги берат първата леха е само жълти лалета, втората само червени и т.н. Красиво изглежда на снимка, само да не ми се налага да ги бера тия лалета.. 286 души са натиснали „ харесвам” и „ах” и „ох”.
Натискам и аз, да не ме помисли някой за не-позитивна.
Дразнят ме и ядосват сто неща през деня, но се усмихвам, защото при лошо настроение се променяла дори структурата на водните молекули, а човек е общо взето съставен от вода. С това не правя намек, че сме гола вода.
Поне пет пъти на ден си повдигам ръцете нагоре, защото положителните мисли зависели от посоката на движение – при вдигнати ръце нагоре се появявали положителните спомени, докато при наведена стойка изплували неприятните.

Стига бе, хора! Идва ми в повече.Човек има нужда и да поплаче. В живота има и лоши и неприятни неща, има и непоправими - не може просто да махнеш с ръка и да отминеш.

Защо е установено, че новините се харесват повече, когато са в по-голямата си част отрицателни?
Тоя свят не се ли крепи на равновесието между положителното и отрицателното?

Вижте как е в природата – когато времето се развали и намръщи, започва да вали и трещи, чак тогава небето се изчиства и засиява, слънцето се усмихва и всичко изглежда окъпано и свежо.

Вероятно и ние първо трябва да се изчистим от натрупания боклук в душите си и после да станем позитивни.

"Алабаланица, животът е весел" - както пише hexemexe в блога си. Да живее позитивното!















сряда, 5 май 2010 г.

За мравките

Прибирам се в къщи, влизам в кухнята и ужас – мравки. Наредили се в тънка редица.

От балкона, под вратата, през плочките до кухненския плот. Убивам няколко, но от нищото се появяват още. Лазят по тъмните фуги на плочките и ми се губят от погледа.

Щом убия мравка, следващите почват да пълзят на зиг-заг бързо, все едно са завършили стратегия във военна академия. Някои се връщат назад и явно съобщават на следващите. Как ли им съобщават?

Колоната прекъсва за малко.

Успокоявам се и излизам от кухнята.

След малко пак влизам и ...заварвам пълчища. Не се предават.

Невероятна организация и са задружни.

На плота има бурканче със сладко, плъзнала се е капка сладко по стъклото навън и мравките са се струпали на пиршеството.

Слагам бурканчето под чешмата и мравките отплуват.

Били панелни мравки – ами аз не живея в панелен апартамент. По-скоро апартаментни мравки, някаква генна модификация ще да е. Вместо да си пълзят по тревичката, дошли в кухнята ми да пълзят!

Омръзна ми. Непрекъсната война водя – с паяци, с разни летящи буболечки, а като напръскаха съседите срещу хлебарки, те се преместиха у нас. Отначало ги гледах с умиление, едни такива мънички, бебенца, туко-що родени, хаотично се движат напред-назад. Ама после....пораснаха.

И никакъв Raid не помага. Спрат се за малко, поснишат се като при буря и пак наново.

Така ли лесно се губи живот!


Довечера май трябва да застана на пост, да будувам, но да победя мравките.

Ех, ако и ние българите, бяхме като мравките – задружни, единни и организирани, къде ли щяхме да сме се изкачили вече!