петък, 29 октомври 2010 г.

Зодия Скорпион






(23 октомври-21 ноември)
„Скорпионът е женски, воден знак. Представителите на този знак притежават завидно здраве и феноменална способност в кратък срок да възстановят силите си. Само сериозно заболяване може да извади Скорпиона от строя. Душата им е подложена на мъчителни душевни терзания, обусловени от подсъзнателни комплекси, конфликти с обкръжаващите и сексуални проблеми. Склонни са да скачат от една крайност в друга, от силна любов към силна омраза, прикриват истинските си чувства и емоции, заради нежеланието си да допуснат някой прекалено близо до себе си.
Скорпионът държи на приятелите си. “Няма по-велика обич от тази да жертваш живота си за приятелите.” Той никога няма да забрави подаръка, който сте му направили, или добротата, която сте проявили към него.
Жената скорпион е богиня на любовта, тя е обаятелна, женствена, интелигентна, страстна, притежава магнетично излъчване, в сексуалните си желания е дива и неудържима, но може и да избухне в силен гняв и да се превърне студена и коравосърдечна.

Скорпионът се отнася с пристрастие към въпросите на религията, живота и смъртта, секса. Проявява непрекъснат стремеж към обновление. Но заедно с това той е предан на семейството и любовта, проявява нежност и покровителства децата и слабите. Скорпионите имат репутацията на знака с най-голям сексуален магнетизъм, чар и загадъчност… те са просто великолепни!… но винаги има и скрита страна, която се свързва с тяхната потайност, неуловимост, техният огромен емоционален потенциал и издържливост и често те несправедливо са били обявявани за “черните овце”, когато нещата не вървят добре. Заради това, че винаги имат собствено мнение и го отстояват с всички сили те нерядко влизат в ролята на критикари и вечната опозиция. Обявяват ги за хора, които служат единствено на личния си интерес и не признават никакви пречки пред целите си. Именно поради това те се асоциират с Юда в християнството. същества.”
Представителите на Скорпион обикновено са добре сложени, с стройно тяло. Очите и косите често са тъмни, а очите са дълбоки и с проникващ поглед.
Известни личности зодия Скорпион:
Уйнона Райдър, Джоди Фостър, Леонардо Дикаприо, Софи Марсо, Джулия Робъртс, Сесилия Саркузи, Бил Гейтс, Пикасо, Деми Мур, Хилари Клинтън, Ален Делон, Бьорк, Мег Райън, Мария Антоанета, Калиста Флокхард (Али Макбийл), Жо Дасен, Ерос Рамацоти, Мария Кюри, Мартин Скорсезе, Марадона, Борис Бекер, Достоевски, Роден, Индира Ганди.


И аз съм скорпион. Чак ми пораснаха крилца, докато четох всичко това.
Е, не съм с тъмна коса, но какво променя това.
Наближава рожденния ми ден и се чувствам емоционално превъзбудена и ранима – в астрологична дупка съм.
Ние, скорпионите сме странни създания. Какво ли не съм чела и слушала за нас – ръсим отрова, жилим жестоко, отмъстителни, разюздани и в очите на хората – неадекватни и отнесени.
Хора – всякакви, мнения – също.
Едно не може да ни се отрече – умни сме и супер амбициозни.
Съгласно една статистика – най-много от президентите на САЩ са били под знака на скорпион, но и най-много скорпиони са били между убийците на президенти на САЩ.


„Детето Скорпион иска да има идеален жизнен пример през целия си живот. А това често е непосилно за родителите. Това дете много трудно преживява лъжата и дисхармонията в отношенията между родителите и подсъзнателно си отмъщава по същия начин.”
Понякога си мисля, че като съвсем малка съм усетила някаква дисхармония или просто майка ми и баща ми не са успели да покажат обичта си към мен, защото и днес се чувствам понякога ужасно сама и изоставена.
Вероятно по тази причина обичах много баба си и толкова години след смъртта й продължавам да мисля за нея и дори я сънувам. В най-ранното си детство, обичах да се гушна при баба в голямото й топло легло/баба беше останала вдовица много млада/ и се чувствах обичана и закриляна. В моите спомени баба беше хубавата, гордо изправена жена с кок, с тъмносиня копринена рокля на бели точки и обувки с висок ток.
Бях първи курс студентка, когато казах на приятеля ми, че баба пристига на гости. Описах му я точно такава, каквато живееше в представата ми от детството.
Той ни покани на опера. Тогава видях баба през неговите очи, в нова светлина – тя беше остаряла, косата й – побеляла, а обувките - ниски. Аз не я обичах по-малко в новия й вид, но приятелят ми сигурно е бил в недоумение. После баба си отиде от този свят.
Сега само насън си говоря с нея.

Не е лесна съдбата на скорпионите.
Понякога сърцето ми кърви от болка, толкова буквално я усещам, друг път – обичам целия свят и душата ми пее. Понякога ми се струва, че цялата мъка на тоя свят се е настанила в гърдите ми, друг път – цялото щастие на света. Понякога плача от една малка обида, друг път – сама обиждам, без да се усетя.


Ако има прераждане, вероятно пак ще поискам да се родя скорпион.






http://dama.bg/article/za-naj-magnetichniia-znak-ot-zodiaka-skorpiona/8358/








понеделник, 25 октомври 2010 г.

ПРЕЗ РЕКАТА

Задача:

На брега на една река стоят майка, баща, две малки дъщери, двама малки синове, полицай и престъпник.

Всички трябва да преминат на другия бряг на реката със сал, но при следните условия:
• Полицаят не може да оставя престъпника сам с хората.
• Таткото не може да оставя синовете си с майката, а майката - дъщерите си с таткото.
• Децата не могат да плават сами на сала.
• Салът не се връща празен и вози не повече от двама души на борда.



Тази задачка в Япония дават при постъпване на работа.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Една по-трудна задача

На пръв поглед ми се видя лесна тази задача, после - трудна. Стигнах до отговор, но понеже не знам верния, чакам вашите предложения, за да видя дали съм права.

Тази задача е измислена от Айнщайн преди около 100 г. Той е казал, че само 2% от хората по света могат да я решат.

1. Пет къщи, всяка с различен цвят
2. Във всяка къща живее един човек от различна националност
3. Всеки от тях предпочита различно питие, пуши определен вид цигари и не гледа същото животно като няк...ой друг

Указания:
1. Англичанинът живее в червената къща
2. Шведът гледа куче
3. Датчанинът пие чай
4. Зелената къща е отляво на бялата
5. Норвежецът живее в първата къща
6. Собственикът на зелената къща пие кафе
7. Човекът, който пуши Pall Mall, гледа птичка
8. Мъжът в средната къща пие мляко
9. Собственикът на жълтата къща пуши Dunhill
10. Пушачът на Marlboro живее до този, който гледа котка
11. Мъжът, който гледа кон, живее до този, който пуши Dunhill
12. Пушачът на Winfield пие с удоволствие бира
13. Норвежецът живее до синята къща
14. Немецът пуши Rothmans
15. Пушачът на Marlboro има съсед, който пие вода

Кой гледа рибката?"

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Модерен ренесанс

Едва днес забелязах, че вчера съм публикувала 100-ния си постинг.
Повод за награда с един модерен ренесансов портрет :)
Обмислям дали да сложа и Анджелина като Мона Лиза :)


















сряда, 13 октомври 2010 г.

Незаконни

Незаконни къщи
незаконни вили
незаконни палати
незаконни селища
незаконни богатства
незаконни частни улици
незаконни частни плажове
незаконни яхтени пристанища
незаконни коли
незаконна скорост по пътищата
незаконно обгазяване
незаконни производства
незаконни цигари
незаконен алкохол
незаконни бандероли
незаконни бомбички и пиратки
незаконна сеч
незаконно източване на дебитни карти
незаконно източване на ДДС
незаконни банкноти
незаконен лов
незаконен риболов
незаконни заменки
незаконни сметища
незаконни хонорари
незаконни групировки
незаконна платена любов
незаконни протекции
незаконни университети
незаконни деца.

Защо?

Ние незаконна държава ли сме?

петък, 8 октомври 2010 г.

Латино сага с истински елементи

Влад отби от Княжевско шосе наляво и джипът се закатери по стръмния път. Горе на високото беше къщата. Спря пред вратата, слезе да я отвори и вкара джипа в широкия двор. Два черни дога – Ахил и Хера тихо се приближиха. Бяха специално обучени да не лаят, но можеха да бъдат опасни към неканени гости. Той ги погали и погледна към къщата. Вечерта беше хладна, а тук сред Витоша - още повече. От прозорците струеше топла светлина, приканваше вътре и той набързо се изкачи по терасовидния зелен склон. Вътре го посрещна Клара, икономката. Беше запалила камината и в голямата стая беше приятно топло и светло. От прозорците се откриваше изглед към София - светеха блокове, квартали, улици.
Къщата беше голяма, с много прозорци, които улавяха слънцето през целия ден.
Клара пое работата и се нанесе, откакто Влад купи къщата преди няколко години. Половин немкиня по майка, педантично чиста и подредена, останала сама. Нищо не знаеше за живота й, но не му беше и необходимо. Стигаше му, че изглежда добре за възрастта си и подържа къщата; фризерите и хладилниците винаги бяха пълни /веднъж на десет дни зареждаха с джипа/ за неочаквани гости, от кухнята се носеше приятния мирис на нейния Kuchen.
Влад минаваше 53, беше понатежал и напълнял.
Демократичните промени го завариха зъболекар в поликлиника. Бързо улови вятъра на промяната, изтегли кредит и си направи частен кабинет. Беше добър зъболекар, а и му провървя. Кабинетът прерасна в клиника, а по-после във верига стоматологични клиники.
Живееше в панелен апартамент от 60 квадрата със семейството си, продаде го и купи друг голям и монолитен. После купи и къщата в Княжево.
Сега жена му и синовете живееха в София, а той се качваше в къщата и спеше тук. Отношенията с жена му бяха охладнели, беше я обичал някога, но вече - не.
Понякога синовете му събираха компании в къщата, водеха момичета, но предимно пролет и есен, лятото бяха на море. Зиме и джипът трудно се изкачваше по снежния, неразчистен път.
Влад вече не работеше, в клиниките му имаше достатъчно зъболекари. Занимаваше се с мениджмънта, с оборудване и поръчки, даваше по някоя консултация на млади колеги.
Животът му изведнъж стана по-лек, но и по-скучен.
Докато не я срещна. Беше довела 5-годишното си момиченце в кабинета да му проверят млечните зъби. Момиченцето беше сладко, мило и палаво. А майката привлече интереса му веднага. Излъчваше мека, приглушена красота, ненатрапчива. Стройна, с издължени крайници, светли коси и изразителни очи.
Разговорът тръгна непринудено и докато се усетят беше минал час.

На другия ден пиха кафе. После я покани в къщата.

- Клара, утре ще имаме гости – извести той икономката и се качи на горния етаж.

На другия ден се събуди с приятно очакване. Биби щеше да дойде следобед.

Клара я посрещна на вратата и я покани в голямата стая. – Заповядайте, какво сладко момиченце имате, на колко е? – Искате ли кафе, чай - какво да ви предложа? Изпекла съм пресен Kuchen с боровинки, със сметана, сега ще донеса и на двете ви. Сервира на масата и се разприказваха, докато Влад слезе. – От София ли сте, как се казвате?
- Бибиане, но всички ми казват просто Биби. - Да, от тук съм. - Ти си Клара, нали - Влад ми спомена. Да си говорим на ти.

-Какво хубаво и рядко име, защо ли така те е нарекла майка ти? – Ами майка си не познавам, била е половин немкиня и ме е кръстила на нейната майка – само това знам. Отгледа ме баба, майката на татко. А татко почина миналата година.

-Кога си родена, Биби? Да не би да е на 16 ноември? Осемдесета година?

-Да, как отгатна?

Клара пребледня и се олюля. Миналото изведнъж изскочи от съзнанието й, където ревниво го криеше и я връхлетя.
Пред нея, най-вероятно, беше дъщеря й Биби, която й отнеха след раждането. Инстинктът й подсказваше, че е тя.
Бащата на Биби не вярваше, че детето е негово или поне така й казваше.
За брак и дума не можеше да става.Той беше влиятелен и силен човек, а тя толкова млада и несигурна.
Взе й детето с помощта на връзките си, парите и адвокатите и го даде на майка си за отглеждане.
- Пази дъщеря ми, майка й почина при раждането и я възпитай добре. Ще й осигуря всичко.

Огорчена, наранена, с разбито сърце Клара събра багажа си и избяга в провинцията. Беше толкова безпомощна.
Дълги години преподаваше немски език в една гимназия, докато се пенсионира и реши да се върне обратно в София.

Нито веднъж не направи опит да види Биби, смяташе, че така е разумно.

Докато търсеше квартира разбра, че собственик на къща в Княжево търси икономка и прие работата.

-Биби, ти си моя дъщеря - каза Клара и сълзите потекоха сами по лицето й.

А това е внучката ми, нали?

Ще ти разкажа, колко много имам да ти разказвам – mein Gott, с какво заслужих тази милост?


Влад стоеше безмълвен на стълбите. Приятното очакване се беше изпарило.






Ако постът ви харесва, цъкнете за одобрение:)