вторник, 19 април 2011 г.

Спомени

Разрових се в спомените си.
Изтупах ги от праха. Обагрих ги със снимки, писма и музика, за да ги изживея отново.
За последно.
Подредих ги грижливо в чекмеджета.
Най-отдолу сложих хубавите, за да не ми се прииска да ги извадя отново.
Най-отгоре сложих лошите, за да не се връщам назад.
Крилата са ми пречупени, ранена съм. Как ще тръгна след мечтите си?
Боли ме и не искам да си спомням!
Душата ми е празна.

3 коментара:

  1. Не може без тях. Ако се опита човек да ги сложи някъде насилствено просто се явяват по често. Зависи как ще ги възприемем за в бедеще.
    Може би това е най тежката борба, със себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Спаси си мечтите. Те превързват и лекуват крилете.

    ОтговорИзтриване
  3. Спомените са колкото да не изгубиш посоката.

    ОтговорИзтриване