петък, 28 януари 2011 г.

Царевичен хляб

Когато гледах филма „Зеленият път“ /The Green Mile, 1999/ - страхотен филм, някъде в съзнанието ми се запечата една сцена – когато Пол Еджкомб донесе на Джон Кофи царевичен хляб, изпечен от жена му. Кофи го прие като най-големия подарък и тогава се запитах какъв вкус има царевичния хляб.

Отскоро имам хлебопекарна, автомат за хляб, кой както иска го нарича, но прави и изпича хляб. От ТСМ - магазините. Първият ми опит беше катастрофален. Спазих точно рецептата по книжката, нагласих програмата и зачаках топъл хляб. Нищо подобно – този в Германия, дето е пробвал и писал рецептата е работил с брашно с постоянно качество и повече глутен в пшеницата, а тук …не е така. В резултат се получи едно недопечено, небухнало подобие на хляб, което не ставаше за ядене.
Амбицирах се. Отворих форума на BG-Mamma, изчетох над 100 рецепти, съвети, предложения и разбрах, че ми липсват хубави и различни брашна най-вече, а и някои други добавки.
И се започна едно печене – ръжен хляб с кориандър и кимион, пълнозърнест хляб с еко семки и сусам, бял хляб с мляко и кашкавал, хляб с извара и ким, картофен хляб, козунак със стафиди, орехи и бадеми и какви ли не вариации.















Веднага прекръстихме в къщи хлебопекарната на дебелариум.
Мирисът на прясно изпечен домашен хляб е много привлекателен.

Старите хора казват - ако искаш да продадеш къща, сложи да печеш хляб, когато дойдат на оглед купувачите.

Потърсих рецепта за царевичен хляб, но се оказа, че никой не е правил хляб само от царевично брашно, а в комбинация с пшенично. И направих. Дори добавих сушен босилек вътре. Топлият царевичен хляб се оказа приятен на вкус, леко жълт на цвят. На другия ден не беше вкусен.
Та разбрах, че за да харесваш царевичен хляб, трябва от дете да си го ял, да си бил гладен и като го видиш да слюнкоотделяш в приятно очакване.

Май ще си останем на нашия хляб.
Поне се освободих от мисълта за царевичен хляб в съзнанието си.














Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

сряда, 19 януари 2011 г.

Фердинанд Шевал


Гледах филм за Фердинанд Шевал, документален и бях впечатлена.
Кой е Фердинанд Шевал?
Един обикновен човек, пощальон по професия, един ден намерил интересен камък. Той твърди, че се спънал в този камък и се вдъхновил от формата му. Всъщност местността, в която живеел и работел била в древността дъно на море и имало интересни камъни. Прибрал го и от този ден започнал да търси и събира и други камъни с красива форма. На първо време той прибирал камъните в джобовете си, а след това в кошница. В крайна сметка използва една ръчна количка. Шевал качва камъните по време на ежедневната си пощенска обиколка. И така 20 години.



















Да споменавам ли какво си мислели съгражданите му – луд човек.
След като се пенсионирал започнал да строи своя замък, който виждал в мечтите си. Шевал започва изграждането през април 1879 година. Той е прекарал първите двадесет години в изграждане на външните стени. Често работел през нощта, на светлината на една лампа с масло.
Ако трябва да обобщя:
Подход – аматьорски
архитектура – смесена, с различни елементи
стил - свободен
строеж – уникален.
Един самобитен и самоук колега на Антонио Гауди изградил замък от камъните, които събирал година след година - станал висок, с причудлива архитектура заимствана от различни култури и религии, с фигури и украшения, с надписи по стените от Библията, от Буда, но много впечатляващ. Изграждането му отнело 33 години.









































Виждайки го готов в цялото му великолепие местните жители започнали да променят мнението си за Шевал – вече не им изглеждал луд.
Творението му било обявено за паметник на архитектурата. Получил приживе признание.
Точно преди смъртта му, Шевал започва да получава признания от светила като Андре Бретон и Пабло Пикасо . През 1932 г. германският художник Макс Ернст създава колаж със заглавие "Пощальона Cheval. През 1958 г. е направен Le Palais идеал - кратък филм за дворец Cheval.
През 1969 г. Андре Малро, тогавашен министър на културата , обявява Двореца за забележителност, официално защитена. Той е отворен всеки ден без Коледа и Нова година.
Фердинанд Шевал поискал да бъде погребан след смъртта си в замъка, но това е
забранено във Франция и властите не разрешили.
Тогава започнало новото предизвикателство пред него - да си направи гробница.
Гробницата повтаряла в умален вид замъка. Успял да я завърши.






















На 88-годишна възраст този уникален човек, пощальон – архитект намерил покой.
Ако имате път към Charmes-sur-l’herbasse, до Лион, Франция – посетете този странен шедьовър.

/по материали и снимки от интернет/

четвъртък, 6 януари 2011 г.

.....

Казват, че хората се чувстват деца, докато имат живи родители.

Майка ми угасна тихо в съня си в първите часове на 31 декември.
През последната година беше станала мъничка и слабичка като дете.
Прозрачна.
Откакто татко си отиде от тоя свят,
тя все повтаряше – вземи ме Господи, най-късно до Коледа - Нова година,
не мога да живея така без баща ви.
Тяхната любов е започнала в ученическите години – толкова млади и красиви,
и много години бяха заедно и неотлъчно един до друг.

Мамо, не знам къде си сега, но знам, че ако е възможно -
и от отвъдното ще ме закриляш и ще ми помагаш,
както винаги досега! И мен и сестра ми.

Колко е пуста къщата им сега
и празна
и студена и неуютна
злокобно тиха
и някак малка ми се вижда
и дворът - и той се смалил
дали защото е зима..
Присъствието на хората ли прави по-големи къщите?

Сбогом, мамо!
Дано идваш в съня ми!