понеделник, 28 февруари 2011 г.

Честита Баба Марта!












Честита Баба Марта на всички!
Честита първа пролет!
Бъдете бели и червени, весели, засмени и от слънце озарени!

вторник, 22 февруари 2011 г.

Коя е думата

В книгата „Яж, моли се и обичай“ - интересна книга и някак странно близка ми, все едно аз съм я писала, ако можех да пиша така - Елизабет Гилбърт казва, че всеки град има една единствена дума, която определя него и по-голямата част от жителите му. Ако можеш да четеш мислите на хората, ще откриеш, че повечето мислят едно и също.
Каква е думата на Рим?
СЕКС
В Рим всички правят само това - мислят за секс, обличат се за него, превръщат го в спорт и игра.
Думата на Ватикана е ВЛАСТ
Думата на Ню Йорк е глагол – ПОСТИГАМ
На Лос Анджелис също е глагол – УСПЯВАМ
На Стокхолм – СПАЗВАМ
На Неапол – БОРБА
По-нататък авторката търси своята собствена дума, тъй като не се припознава в нито една от горните думи. И нейната се оказва АНТЕВАСИН, което означава „някой, който живее на границата“.
Нищо не се казва за Париж, но автоматично ми излиза ЛЮБОВ. Може би и Красота, Изящност, но и Практичност, Лицемерие. Това са моите впечатления.
За Швейцария, като цяло ми излиза в съзнанието ПАРИ.
За Москва асоциацията ми е мигновена - ВОДКА.Също и ГЕРОИЗЪМ, БАЛЕТ.
За Испания - КОРИДА, ФЛАМЕНКО.
За Германия - РЕД, ДИСЦИПЛИНА.
За Рио де Жанейро - ФИЕСТА, САМБА.
Не претендирам да съм права.
Замислих се коя е думата на София. Вероятно някои от горните думи са валидни за част от представителите на столицата, но коя е всеобхващащата дума.
Мръсотия, Сивота, Мрачност? Безнадеждност?
Измама? Далавера? Лъжа? Поп-фолк?
Може би Живуркам, Вегетирам, в смисъл Имитирам истински живот?
Или може би ГРИЖА ? РАБОТА?
Младост? Надежда? Вяра?
За какво мислят хората на София?
Коя е думата?
Не знам. Кажете ми.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Искам баня

Прахът е навсякъде. Засипва всичко. При това не съм в пустинята, а в къщи. Няма местенце, където да не е проникнал, да не се е наслоил. Внушавам ли си, но го усещам и между зъбите си.
Всичко започна миналия петък, когато звънна огромният съсед отдолу – тече ни, мокър ни е тавана… от вас. При нас няма течове – рече мъжът ми, но съседът щателно огледа тоалетната, банята и кухнята. Навсякъде сухо и покрито с плочки. – Сигурно течът е под тоалетното гърне, трябва да го демонтираме.- Как така ще го демонтираме - трябва специалист да викнем – отклонява мъжът ми.
Мъжът ми получава нервна криза, като чуе думата „ремонт“.
В събота съседът отново звъни, този път е взел жена си за подкрепление. Тя е дребна, но гласът й взема неочаквани височини.
-Моля ви се, на нас ни тече, вземете мерки – почти изплаква тя.- Как може такова нещо? Слезте долу у нас, да видите.
Мъжът ми слиза. Връща се и казва – мокро е, ще трябва да извикаме водопроводчик.
Обаждаме се на препоръчан ни водопроводчик и той пристига в събота следобед. Гледа, пише, смята и най-накрая компетентно заявява – тръбите в апартамента са за смяна, оттам е теча – ще ви струва толкова. Ако ми дадете 200 лв. за материали и побързам, че магазинът работи до 5 часа, утре сутрин в 9 ч мога да започна. Утре сутрин е неделя сутрин. Склоняваме го поне за 10 ч сутринта – съседите, неделя е, как без вода…
Проклетите тръби са под плочките някъде, не съм ги виждала.

И на другата сутрин всички вземаме набързо душ и вече се звъни - водопроводчикът пристига с един юнак с гола глава и обица на ухото – това е разбивача. И започва едно къртене на плочките, на тухлите чак и зейват едни огромни кратери в тоалетната, през банята та до кухнята. За минути са разкачени миялната, пералнята и мивката и положени в средата на кухнята. Красота! Цялото пространство се изпълва с прах и мръсотия и строителни частици по-едри и по-дребни, а майсторите не отварят прозорците, че били потни и щели да настинат.
За капак не ни разрешават да ползваме тоалетната и няма вода – никаква.
Късно вечерта ни монтират нещо като малко кранче за студена вода и си тръгват. - Като купите плочки, се обадете да дойдем да ги налепим и да поставим батериите. – Ама ние без вода ли ще стоим? Ами, да, как иначе – така се прави.
Споменах ли ви, че мъжът ми изпада в нервна криза от ремонти…Аз още съм спокойна.
Лягаме си …прашни, сърдити, скарани.
На другия ден обикаляме магазините за плочки и се побъркваме от разнообразие и нови неща и вече не знаем какво търсим.
Поне в понеделник вечер имаме вода в кухнята и уредите са закачени и строени до стената. Да, ама не става да се изкъпеш в кухнята.. Хрумва ни да сложим обява във Фейсбук – ТЪРСИМ БАНЯ !!!!!!!!
В сряда плочките са налепени, батериите сложени. Остават таваните - да се шпакловат и боядисат, но прахът не е намалял, защото всичко, което размесват, бъркат , режат майсторите отделя прах – много прах. Целият коридор е в торби и торбички, шишета с неизвестни ми течности, шпакли, работни дрехи и какво ли не.
И валят много фактури и касови бележки за още закупени материали …
Днес трябваше да продължат, но се обадиха, че са извън София.
Дано до неделя свърши всичко.
А аз искам баня, даже гореща вана и никакъв прах.



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

неделя, 13 февруари 2011 г.

Когато Сали срещна Хари

Ая стоеше на площадчето пред църквата
Беше полунощ. Тя беше с приятели, всъщност какви приятели - просто познати.
Висок и строен, артистичен – забеляза го веднага. Великден беше и всеки момент щеше да започне обикалянето около църквата, оглавявано от свещеника.
Голяма група хора се беше събрала, но тя не ги виждаше
Дори не й се искаше тази вечер да се прави на ледена кралица
Естетската й оценка за непознатия беше положителна и желанията й се събудиха
Жадна беше и го попиваше от разстояние като сухата земя дъжд
Защо така изведнъж
Искряха свещите в нощта
Колко хубав беше
Любовта идва внезапно като приумица свише на скучаещите богове
Можеше ли да бъде с него
Не знаеше отговора още
Огледа се и видя, че и той е вперил поглед в нея
Повика я, тя отиде, заговори я , казваше се Явор. – Аз съм Ая
Разговорът не потръгна, май и двамата имаха прекалено много мисли в главите си
Стресна се от гласа му, когато я попита иска ли да хапнат наблизо
Тръгнаха по уличката към отвореното заведение.
Усмихна му се след късната вечеря. Запали цигара. После отидоха в жилището му.
Той беше невероятен, взриви я просто. На другата вечер отново се видяха. И продължиха.
Фатално привличане – едва ли, просто телата им се търсеха и искаха. - Искаш ли ме – попита едното тяло – искам те и още как – отвърна другото
Хората казват – не е любов това, ами нека си казват каквото си искат
Царството на любовта е самотен остров, който се обитава само от двама души, другите са отвън.
Припомни си едно стихче, което повтаряше с децата като малка:
любов, любов,
печен картоф
разрежеш го – вътре суров.
Чаровен е, хармонията ни е пълна, не е възможно да е неизпечен картофа – помисли си тя.
Ще стане ясно, времето е сигурен съдник, сега просто беше щастлива
Южнякът скоро щеше да задуха, пролетта настъпваше и сгорещяваше телата
Явор й се усмихваше отсреща на улицата

Ая също се усмихна и тръгна към него.

Когато Сали срещна Хари …се роди любов.

Честит празник на влюбените!

сряда, 2 февруари 2011 г.

Американски фъч

По – правилно щеше да бъде да го нарека „Бързо, лесно, вкусно“.

Много лесна рецепта. То си личи от заглавието.
Американците не обичат бавни и трудни рецепти.

Може да поднесете фъча след 30 – 35 минути готов.
И ако някой каже, че не се е получило, значи не е искал и затова не е станало - по – лесно нещо няма.

Необходими са следните продукти:
4 яйца размер XL
1 чаена чаша захар - равна
1 чаена чаша бяло брашно- равна
3 супени лъжици какао, истинско
1 пакетче масло от 125 гр. размекнато, но не течно
1 пакетче ванилия
малко орехови ядки, натрошени или начупени на по-едро
и миксер за разбиване

Ето колко е голяма чашата, с която мерих











С част от размекнатото масло намазвате формата, в която ще печете кекса.

Включвате фурната на печката да се загрява на 200 – 210 градуса, долно и горно печене.

Маслото и всички останали съставки се разбъркват малко с миксера. Получава се хомогенна гъста смес. Ето как изглежда.















Изсипвате я във формата, без да се притеснявате, че не е заравнена отгоре сместа – това ще свърши топлината после.


Слагате формата във фурната на средната решетка. След 15-20 минути, зависи от печката , се пробва сладкиша с клечка за зъби дали е готов.
Ако клечката е суха - вадете сладкиша. Готов е. Много бързо се пече.
Ето как изглежда.






















А как ухаеше в къщи….
Само за няколко минути половината форма беше празна. Ама вкусно.


По рецепта, след изваждане от фурната се наръсва с кокосови стърготини, но не обичам кокос.

Ирония Идиотова, обещах ти рецепта :))


Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)