понеделник, 21 март 2011 г.

Квоооооо?

Един циничен и заблуждаващ начин да се обяснят ниските заплати :)


Искате повишение на заплатата? Баси, ма много нагли станахте, бе!
Добре, Аре ся, нека ви обясня, колко бачкате.
Колко дни има в годината?
А, така! 365! Точно. Във всеки един от тях, 8 часа ви отиват за сън, което общо прави 122 дни годишно. Така.
Остават 243 дена. От тех 8 часа на денонощие свободно време, нали така ( 8 часа е работния ден, 8 часа спиш, 8 часа свободни, т.е 3х8=24).
Начи, още 122 дена си клатите кракат.... кой, квот има.
Остават 121 ден. Обаче нали има 52 недели в годината, бе, мехлюзи! И почивате, нали? И колко дена остават?
69 денаааа. Така. Следите ли ми мисълта? В петъците, така или иначе следобяд се скатавате - броим ги за полвин ден, което прави 52половинки, или още 26 дена айляк. Към тва прибавяме и по един час обедна почивка всеки ден, и кво излиза?
8 дена в годината сте заети да муате пици, сандвичи и секви подобни. Колко останаха? Сметате ли?
35 дена. Аре са маанете 22 дена отпуска - остават 13 дни. А в България, доколкото знам има 12 официални празника. И кво остана? 1 (един) ден. И тва е Първи Май. И кво?

Искате повишение на заплатата?


от интернет.

неделя, 13 март 2011 г.

Една лесна задача


Един човек отишъл да продаде кошница яйца на пазара.
Дошла една жена и купила половината яйца от кошницата. Продавачът й подарил едно яйце.
След това дошла втора жена и купила половината от останалите яйца в кошницата. Продавачът отново подарил едно яйце.
Дошла трета жена и купила половината от останалите яйца в кошницата и получила едно яйце подарък.
С това яйцата в кошницата свършили.
Колко са били всичките яйца?

петък, 11 март 2011 г.

Утре щеше да бъде решаващият ден...

Беше много горещо. Поне 40 градуса на сянка. Въздухът не помръдваше. Слънцето не спираше да грее. Любимото му слънце! - то се бе превърнало в жестоко, огнено чудовище. Дори птиците се бяха изпокрили. Нищо не летеше, освен някоя заблудена мушица или насекомо. Дърветата, където бяха останали, бяха посивели от горещината и праха и бавно изсъхваха. Хората не излизаха от сградите до вечерта. Чуждоземните туристи разглеждаха набързо, каквото има за разглеждане и в 9 ч сутринта се прибираха в хотела, при климатика.
Ник трябваше да тръгне. Излезе от дома си облечен в черни дрехи, с черни високи обувки. Косата му беше също черна и дълга, сега вързана на врата. Запъти се към центъра на града. Улиците бяха пусти навсякъде. Сянката - рядка и хаотична. Бавно отмина центъра и се запъти към изхода на града. Доста далеч от тук, го чакаше Алекс – и тя беше в черно. Беше се приютила в една рехава горичка с мотора му.
След час ходене Ник стигна в горичката. Тялото му беше ужасно нагорещено, но умът учудващо хладен. Запалиха по цигара, внимателно загасиха фасовете и после тръгнаха.
Чакаха ги съмишлениците им. И те бяха в черно – бяха избрали черното като визуална алтернатива на бъдещето на планетата. Земята, почерняла от неспирните пожари, обгоряла и тлееща, напукана и изсъхнала, започнала да губи зеления си вид – една почти мъртва Земя.
Бяха решили да се съберат и най-накрая да излязат срещу инерцията – в цяла Европа в един и същи ден.
Глобалното затопляне беше факт, който с всяка изминала година ставаше все по-страшен, а никой не правеше нищо. Всяка година на континента Европа изгаряше от пожари една гора, с размерите на Гърция. Някакви съглашения на страните, някакви програми за след 10 години, а белите мечки умираха... Ледниците се топяха. Северната бяла шапка скоро щеше да е спомен само!
Ските и сноубордовете - непотребна вещ!
Озоновата дупка над Антарктида нарастваше с всяка година и беше достигнала внушителните размери от 27,2 млн. кв. км. Все заради хлорът, който се получаваше при широката употреба на фреони в промишлеността и бита.
И тогава се надигнаха младите. Те не бяха обременени от спомени като старите. Те не се страхуваха. Те казаха – това е нашият свят и ние искаме да живеем в него и на него! Не искаме на Луната или другаде, там няма зелена трева, няма зима и лято, няма дървета.
Трябваше да се направи нещо. Да се спре безумието на Земята.

Утре щеше да бъде решаващият ден...

петък, 4 март 2011 г.

Добрите, лошите и умните момичета

• Добрите момичета се лишават от девственост през първата брачна нощ, лошите - при първия удобен случай, умните - по два-три пъти.
•Добрите момичета правят секс по любов, лошите - за пари, умните - когато те самите решат.
•Добрите момичета вярват на мъжете, лошите не вярват на мъжете, умните не вярват на никого.
•Добрите момичета се комплексират от размера на гърдите си, лошите слагат силикон, умните се гордеят с това, което имат.
•Добрите момичета се отнасят към секса като към задължение, лошите - като към развлечение, умните - като към част от живота.
•Добрите момичета искат да научат ерогенните си зони, лошите ги знаят, умните смятат, че неерогенни зони няма.
•Добрите момичета са вярни на мъжа си, лошите - на любовника, умните - и на двамата.
•Добрите момичета обичат всички деца, лошите - само пълнолетните, умните обичат своите.
•Добрите момичета се пекат по бански, лошите - без бански, умните - на сянка.
•Добрите момичета имат работа, лошите - спонсор, умните - собствен бизнес.
•Добрите момичета се обличат спретнато, лошите - предизвикателно, умните - бързо.
•Добрите момичета спят с пижама, лошите - голи, умните - според случая.
. Добрите момичета стават грижливи съпруги, лошите – зашеметяващи любовници, умните - верни приятели.

това е от интернет,
толкова много момичета са го сложили в блоговете си, че не разбрах първоизточника, но добре е казано.