петък, 29 юли 2011 г.

Мързел..












Нали знаете какво е on-line разплащане? Знаете разбира се.
Стоиш си удобно седнал пред компютъра, отваряш си профила в съответната банка, която си избрал, вкарваш паролата и следиш сметката си. Кой ти е превел пари, кой – не е. Нареждаш преводи и ти, гледаш си салдото и си мислиш или – не, благославяш или – не.
Да, обаче се налага и да теглиш пари. Всички магазини не работят с дебитни или кредитни карти. И трябва да се разкарваш до банката, която си избрал.
Какво ли щеше да бъде, ако имаше една тръба към компютъра, откъдето да пада необходимата сума, щом наредиш транзакция. Перфектно!

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Това заприлича на Холивудски сценарий

Благодаря на дядовците ми, че са се оженили точно за бабите ми и по тоя начин последните са родили майка ми и баща ми.
Благодаря на майка ми и баща ми, че са ме създали такава, каквато съм. Един щрих в повече щеше да създаде някаква моя разновидност. Така заемам полагаемата ми се микроскопична брънчица във веригата на човешката еволюция.

Благодаря, че съм се родила жена. Прекрасно е да си жена!
Благодаря, че познах любовта.
Благодаря, че познах разочарованието, съмнението, страха, обидата, но и волята, търпението, амбицията, приятелството, радостта и усмивката.

Благодаря, че усетих болката и щастието да стана майка. Не подлежи на описание.
Благодаря на писателите, които ме подканят в книгите си да фантазирам и да се превъплъщавам в героините им.
Благодаря на сценаристите, режисьорите и великолепните артисти по същата причина.
Благодаря на композиторите, музикантите, певците за музиката, която са създали.

Светът би бил много скучен без филми, книги, театър и музика.

Благодаря за слънцето, че го има. В 350 дни от годината го боготворя, в останалите се крия, когато стане прекалено огнено и жарко.
Благодаря за дърветата, цветята и тревата, за красотата на този свят!

Благодаря на блогърите, които са ми приятели за това, че са такива.
А за всичко е виновна Блага :)) и донякъде Ламот :)

събота, 2 юли 2011 г.

Трите вълшебни камъка
















- Искам да ти подаря нещо – каза Майк. Познаваха се от три дни. Тя се възпротиви.
- Настоявам да приемеш. Този подарък няма материална стойност, но е много ценен за мен – надявам се да стане такъв и за теб.
Историята е следната.
Преди много години баща ми замина за Австралия. Там лекарите му откриха рак и му даваха два месеца живот. Баща ми е странен човек, не се побира в описание. Заживя с една местна туземка и покрай нея се запозна с местен лечител - абориген. Не знам какво направи аборигенът, но баща ми живя още 22 години. Понякога просто изчезваше от къщи, отиваше в прерията и го нямаше по седмица – две. После се връщаше.
С лечителя станаха добри приятели и той му подари три малки камъка, но не от фалшивите, които продаваше на туристите, а истински - като за приятел. Ръчно рисувани.
Преди смъртта си баща ми ми даде тези три камъка с пожеланието и на мен да помогнат, защото точно тогава бях в силен стрес и изживявах труден период.
Аз се върнах в Англия. Случиха ми се много неща, и добри и лоши. После дойдох в България и се заселих в това село край морето. Живея с българка. В селото живеят още англичани, но са пияници – избягвам да се виждам с тях – засмя се Майк. - Ето вече съм на 50 години и камъните успешно ми помагаха до сега. Усещам, че трябва да ти ги подаря – ти имаш нужда от тях, а на мен те вече помогнаха.
- Първият камък е камъкът на сънищата – достатъчно е вечер да го потъркаш и да го сложиш под възглавницата и сънят ти ще бъде дълбок, а сънищата – прекрасни.
- Вторият камък е камъкът на стреса – когато си нервна, напрегната и под стрес потъркай го с длани и ще се успокоиш.
- Третият камък е камъкът на сърцето – когато си тъжна и сама и си мислиш, че никой не те обича на този свят той ще ти даде сила и спокойствие, ще бие заедно с твоето сърце, ще поеме ударите му. Не случайно е с формата на човешко сърце.
Единственото условие е да повярваш в камъните.
Мина беше изненадана, просълзи се от жеста.

Мина е младо момиче, в командировка до Бургас. Тук се запозна с Майк, който й се видя първоначално някакъв неопределен англичанин с татуировки по ръцете и с невероятно сини очи. Оказа се мил и дружелюбен човек.

Нейният английски му хареса, даже я похвали, а и тя харесваше начина по който се изразява. Тези англичани, какъв чудесен език, нищо общо с американския английски – мислеше си тя.
На служебните вечери си говореха, забравяха за другите и не спираха.
- Усещам те като приятел, голям приятел – каза Майк и искам да ти подаря нещо. Извади трите камъка и й ги даде.
Донесе си ги в София.
Сега оставаше да повярва в силата им.
Човъркаше я една мисъл – защо точно на нея ги подари?
Може би й предстоеше да разбере.