вторник, 24 март 2015 г.

Абонирайте се за voyo и гледайте без реклами!















Назад някъде беше социализма и скучната, проруска телевизия.

После уж нещо се случи и телевизията се промени.

Появиха се рекламите.

Беше интересно в началото, като всичко ново.

Никога няма да забравя рекламата за Миракули –– две съседни къщи, майките викат децата за вечеря,

в първата къща майката казва –

Миракули са готови и децата тичат, за да седнат на масата,

а във втората майката казва – вечерята е готова и децата не обръщат

внимание.

Тези спагети ми се забиха в мозъка, още на другия ден купих Миракули и гордо ги поднесох за вечеря – бяха отвратителни,

изхвърлих ги.

Приключих с рекламите.

Сега се отнасям в мислите си нанякъде, докато се изнижат рекламите, за да си догледам филма или там, каквото гледам.

Продават ли наистина рекламите? Вероятно, щом не спират.


Реклами, реклами – купи това, опитай онова, отпий, лекувай се, шофирай......от сутрин до вечер, радио, телевизия, на екраните в

метростанциите, по билбордове, покрай шосетата, в киносалоните – навсякъде.


Всемогъщите реклами!

Съпругът ми обичаше да казва – виждала ли си реклама на Мерцедес? - ценните вещи не се нуждаят от реклама, а само тези, които

не струват.

Да, но пуснаха реклама и на Мерцедес - един европеец си пробиваше път, отчайващо недоволен, потен, изнервен през гъмжилото на

един прашен, горещ арабски град, стигна до мерцедеса си, отвори вратата и с видимо удоволствие се настани на седалката, пусна

климатика и потупа доволно волана.


Някои реклами си струват.


Можем ли да се борим срещу тях – невъзможно, загубена битка – те са превзели всичко.


Напоследък ни примамват с обратното – гледайте без реклами.

Абонирайте се за voyo и гледайте без реклами.

Няма коментари:

Публикуване на коментар