Назад някъде беше социализма и скучната, проруска телевизия.
После уж нещо се случи и телевизията се промени.
Появиха се рекламите.
Беше интересно в началото, като всичко ново.
Никога няма да забравя рекламата за Миракули –– две съседни къщи, майките викат децата за вечеря,
в първата къща майката казва –
Миракули са готови и децата тичат, за да седнат на масата,
а във втората майката казва – вечерята е готова и децата не обръщат
внимание.
Тези спагети ми се забиха в мозъка, още на другия ден купих Миракули и гордо ги поднесох за вечеря – бяха отвратителни,
изхвърлих ги.
Приключих с рекламите.
Сега се отнасям в мислите си нанякъде, докато се изнижат рекламите, за да си догледам филма или там, каквото гледам.
Продават ли наистина рекламите? Вероятно, щом не спират.
Реклами, реклами – купи това, опитай онова, отпий, лекувай се, шофирай......от сутрин до вечер, радио, телевизия, на екраните в
метростанциите, по билбордове, покрай шосетата, в киносалоните – навсякъде.
Всемогъщите реклами!
Съпругът ми обичаше да казва – виждала ли си реклама на Мерцедес? - ценните вещи не се нуждаят от реклама, а само тези, които
не струват.
Да, но пуснаха реклама и на Мерцедес - един европеец си пробиваше път, отчайващо недоволен, потен, изнервен през гъмжилото на
един прашен, горещ арабски град, стигна до мерцедеса си, отвори вратата и с видимо удоволствие се настани на седалката, пусна
климатика и потупа доволно волана.
Някои реклами си струват.
Можем ли да се борим срещу тях – невъзможно, загубена битка – те са превзели всичко.
Напоследък ни примамват с обратното – гледайте без реклами.
Абонирайте се за voyo и гледайте без реклами.
Няма коментари:
Публикуване на коментар