петък, 26 юни 2015 г.

Личен лекар












Джипи-то е много обаятелен, висок, слаб, с бяла коса и благородно излъчване, мога да си говоря цял час с него за всичко. Разказва ми за семейството си, за лятната им къщичка в Балкана, за офертата, която е открил за море в Турция, за пенсиите на съседите...

Добре, че не ми се е наложило да ме лекува от нещо сериозно. Ако поискам направление за специалист отговаря - нямам, айде сега нищо ти няма, за какво ще ходиш при специалист, ако го попитам за добри специалисти - блокира , не знае кои са добрите лекари, къде са.

- Докторе, добър ден, как си – влизам при него. – Ами как да съм, не ми се работи – ами защо не си останеш в къщи, нали вече се пенсионира – не стигат парите, а и цял ден в къщи ли да стоя – отговаря той.


Понякога чакам по 30 минути, защото вътре е някой човек, на неговите години и бистрят вътрешното и международно положение.

Така го танцуваме този танц – джипи – пациент, под звуците на здравната каса.

Следващият път като ми протече носа или ме заболи гърлото, мисля да не ходя, той и без това предписва един и същи антибиотик всеки път.

Преди миналата Коледа, дъщеря ми получи усложнения от грип. Джипито го нямаше и се наложи да отидем в частен кабинет. Не знаех, че имало такива. Първо се втрещих от огромното множество хора в чакалнята.
Викам си – празници са, не работят доктори, грип върлува, сигурно затова има толкова много хора.
Вътре две сестри, едната записва в компютъра история на заболяването, резултати от прегледа, назначени лекарства и т.н., а другата разговаря с чакащите, търчи до клиничните лаборантки, върши какво ли не – към кабинета има клинични лаборанти, вземат веднага кръв, правят назначените изследвания и щом станат готови ги носят на доктора и той назначава лечение.
А докторът строг, от пръв поглед си личи, че не прощава неизпълнение на персонала.
По стените на кабинета рафтове, на които стоят картоните на прегледани и лекуващи се пациенти – много, страшно много на брой.
Към кабинета и аптека с фармацевт. На дъщеря ми предписаха инжекции, купихме от аптеката, сестрата веднага й би първата инжекция и каза да отиде на следващия ден за втората.
Няма Коледа, няма празник – работят си хората, и то как работят.
Колко платихме за това удоволствие да я прегледат в частен кабинет, по Коледа, няма да ви казвам, че ще ви стресна, но поне имаше резултат.


Та това е представата ми за джипи, като този частен кабинет, който ви описах.