Когато Сали срещна Хари

Ая стоеше на площадчето пред църквата
Беше полунощ. Тя беше с приятели, всъщност какви приятели - просто познати.
Висок и строен, артистичен – забеляза го веднага. Великден беше и всеки момент щеше да започне обикалянето около църквата, оглавявано от свещеника.
Голяма група хора се беше събрала, но тя не ги виждаше
Дори не й се искаше тази вечер да се прави на ледена кралица
Естетската й оценка за непознатия беше положителна и желанията й се събудиха
Жадна беше и го попиваше от разстояние като сухата земя дъжд
Защо така изведнъж
Искряха свещите в нощта
Колко хубав беше
Любовта идва внезапно като приумица свише на скучаещите богове
Можеше ли да бъде с него
Не знаеше отговора още
Огледа се и видя, че и той е вперил поглед в нея
Повика я, тя отиде, заговори я , казваше се Явор. – Аз съм Ая
Разговорът не потръгна, май и двамата имаха прекалено много мисли в главите си
Стресна се от гласа му, когато я попита иска ли да хапнат наблизо
Тръгнаха по уличката към отвореното заведение.
Усмихна му се след късната вечеря. Запали цигара. После отидоха в жилището му.
Той беше невероятен, взриви я просто. На другата вечер отново се видяха. И продължиха.
Фатално привличане – едва ли, просто телата им се търсеха и искаха. - Искаш ли ме – попита едното тяло – искам те и още как – отвърна другото
Хората казват – не е любов това, ами нека си казват каквото си искат
Царството на любовта е самотен остров, който се обитава само от двама души, другите са отвън.
Припомни си едно стихче, което повтаряше с децата като малка:
любов, любов,
печен картоф
разрежеш го – вътре суров.
Чаровен е, хармонията ни е пълна, не е възможно да е неизпечен картофа – помисли си тя.
Ще стане ясно, времето е сигурен съдник, сега просто беше щастлива
Южнякът скоро щеше да задуха, пролетта настъпваше и сгорещяваше телата
Явор й се усмихваше отсреща на улицата

Ая също се усмихна и тръгна към него.

Когато Сали срещна Хари …се роди любов.

Честит празник на влюбените!