вторник, 10 март 2009 г.

Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!

Аз съм Диана. В мен живее обаче и едно младо и изключително незряло същество, почти дете – мечтателно, любопитно, добро, наивно и невероятно чувствително.
Наричам я умалително Ди.
- Ди, трябва да престанеш да мечтаеш, казвам строго аз.
- Не мога - ако спра да мечтая, ще забравя защо живея –отговаря Ди и детските й очи се пълнят с тъга.
- За какво мечтаеш, Ди?
- Мечтая да пътувам
– Мечтая да обиколя Земята
- Мечтая да разгадая всички неразгадани тайни
- Мечтая да няма бедни, болни и нещастни хора
- Мечтая да няма убийства, катастрофи и беди
След това започва с въпросите.
- Откъде сме се появили.
- Какви са били първите хора на земята – черни или бели.
– Идват ли извънземни на Земята.
- Земята наистина ли е единствената планета на свободен избор, а на другите планети има колективно съзнание.
- Легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти , който е дал толкова много за китайската цивилизация „син на небето” ли е бил, т.е. извънземен.
- Има ли наистина пещери в Тибет, в които в състояние на „сомати” спят представители още от първата раса на земята, та до петата.
- Кой е построил пирамидите в Египет и Мексико.
- А кой е поставил тежките каменни блокове в Стоунхендж.
- Какви са тези „акашови” записи, не може ли да надникна в тях.
- А защо хората не са безсмъртни....
Списъкът е дълъг.
- Стига Ди – ние знаем толкова малко.
Ди е всичко, което аз не съм.
Ди е слънчева, непокорна и щура, някак разпиляна и неподредена. Косата й – светла и развята, очите й гледат някъде надалеч, усмивка играе по лицето й.
Ди предпочита панталони, които стоят добре на дългите й слаби крака, облича блузки, които откриват красивите й рамене.
Ди обича празниците и купоните, музиката. Истински се забавлява, като танцува. Движенията й са толкова гъвкави.
Ди се усмихва на всички, отваря сърцето си за хората. После плаче – от незаслужена обида, от непредизвикана грубост, от нагли намеци.
Ди обича шоколад и сладки неща.
Аз ....не съм такава.
Сутрин Ди настоява да минем през парка на път за работа. Вървим по пустата пътека в парка и аз неспокойно се оглеждам, а Ди се радва на катеричката, която скача от дървото, на кучетата, които бягат из поляните. По едно време спира и се обръща към слънцето, което се издига над дърветата.
- Ди, къде си? - Говорех на слънцето - казах му, колко е хубаво че го има.
Не знам какво да правя с Ди - да я оставя или да й забраня да съществува..
Не, не мога да постъпя така.
Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!

Няма коментари:

Публикуване на коментар