Всички имаме своите мечти – цветни, големи , малки, сбъднати или несбъднати, споделени или не, тайни или явни, позабравени или силни, те са някъде в нас.
Моята беше да стана балерина.
От съвсем малка.
Не знам защо.
Бях на 4-5, когато мама ме заведе в частна балетна школа. Преподавател ни беше един известен български балетист, вече покойник.
Той ни говореше как ще ни направи големи балерини, а аз вече се виждах такава.
Той ни говореше как трябва да преминем през уморителните, скучни и задължителни упражнения на балетната станка, а аз вече исках да съм ги преминала и нямах търпение да започнем.
Той ни говореше как ще танцуваме с балетни палци, а аз вече мислено ги бях обула и танцувах ..
Той ни говореше как ще сме облечени в балетни пачки..
Свърши бързо…..
Балетистът замина за някъде.
После на 7-8 години пак тръгнах на балет. Беше по-реално от преди и мечтата ми изглеждаше по-близка. Играехме на станки, репетирахме с палци, шиеха се балетни пачки, щяхме да изнесем концерт.
Само че пак не се получи.
Дойде някаква комисия, не помня добре каква и ние трябваше да покажем какво сме научили. Тогава ме преместиха от средата, където танцувах, в десния край…,
а най-добрите са винаги в средата.
Не можех да понеса това тогава, аз исках да бъда не просто балерина, а най-добрата и през сълзи заявих, че напускам трупата.
После плаках и на концерта, когато свита в залата, гледах моите приятелки да танцуват на
сцената, но не се върнах повече.
По-късно не пропусках балетна постановка.
Когато се влюбих за първи път, съвсем закономерно, беше в балетист.
И това приключи.
Той ми подари розови палци.
Понякога ги изваждам от гардероба, завързвам розовите ширити около глезените, изправям се на палци и за един кратък миг си представям, че съм на сцената и танцувам Одета – Одилия в Лебедово езеро…
После ми става смешно.
Времето за балет свърши.
Когато гледам балет или филм с балет, нещо ме пробожда, като несподелена любов.
Как ли щеше да се стече живота ми, ако бях станала балерина – не знам.
Истината е, че се чувствам добре в сегашната си кожа.
Сигурно така е трябвало да стане.
Щом видях тази снимка в фейсбук, познах детската си мечта.
Дали животът ни е предопределен или ние го създаваме…
Може би по малко и от двете...Страхотна снимка и красив разказ:)
ОтговорИзтриванеСтрахотен разказ... На места познах себе си..Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви - traiana и Luxuria...Явно имаме близки предпочитания и сходни мечти :))
ОтговорИзтриванеБраво!!!
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в този дух.
ОтговорИзтриванепрекрасна е снимката особено малката е много сладка, много хубав личен расказ, мерси че го споделихте тук с всички нас, почти всяко момиче иска да е балерина като малка, но това че повечето са неуспяли нетрябва да се приеме като разочарование, а като спомен за хубава детска мечта
ОтговорИзтриванеКолко ти отива на душата, Диана! Поздрави! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, momenti-momenti! Слънчеви, пролетни поздрави и на теб!
ОтговорИзтриванеА! Къде ми се загуби коментара??
ОтговорИзтриванеНе помня какво точно писах тогава :-(
Обаче momenti-momenti го е написала толкова точно и хубаво, че няма какво да допълня.
И аз мисля точно така.
Zdravei mila nakarame da se razpla4a .... Az tancuvah balet 8 godini sled tova po speshnost se operirah ne vednah a 3 pati za edna godina ne mojeh da tancuvam pove4e napalnqh drastichno i sega i az kato teb kogato gledam filmi s balet i vinagi pla4a.... vseki den si puskam nqkoq klasika slagam si slu6alkite slu6am pla4a i tancuvam no ve4e ne moga da se ka4a na palci teja 68 kg a bqh 43 :) baleta ot edna strana mi navredi :glada, umoritelnite trenirovki, salatata za obqd i ve4erq :D stresa ot tova da ne napalneq no ot edna strana baleta me promeni drasti4no stanah drug 4ovek ... sega sam dobrovolka v italia priutite u4a decata da tancuvat malko ili mnogo s muzikata i tancite zabravqt 4e sa izostaveni :)) tova e ot men mila celuvam te i te pregra6tam
ОтговорИзтриванеZdravei mila iskam da ti spodelq ne6to ... az tancuvah balet 8 godini sled tova po spe6nost me operiraha ne vednaj a 3 pati za edna godina ne mojeh da tancuvam pove4e bqh i napalnqla s 28 kg sasipah se misleh si che jivota mi e svar6il obvinqvah sebesi za tova 4e trenirah mnogo ne qdqh ot strah che u4itelkata shte mi se kara 4e sam ka4ila 1-2 kg .. kogato gledam film s balet nastrahvam, pla4a o6te i o6te ...nqkolko pati se opitah da se ka4a na novo na palci no tegloto mi e v pove4e i se otkazvam .... pomislih si za6to ne zapo4na da prepodavam na nqkoe dete taka 6te se po4ustvam po dobre i eto sega sam dobrovolka v edin priut za deca v italia prepodavam balet za malkite i latino amerikanski tanci na po golemite 6tasliva sam ot tova 4e vijdam licata im gree6ti ot uspeha koito postignaha :)) celuvam te i te pregra6tam mila prosto znam kakvo ti e ...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Amara! Винаги е хубаво да откриеш съмишленичка и колежка:) Радвам се, че все пак си преодоляла всичко и си намерила своето местенце, което ти дава радост и удовлетворение!
ОтговорИзтриване