Не знам има ли друго такова място в София. Блок, около който се разхождат на воля петел, кокошка, бяла гъска, зайчета и кучета.
Завиждате ли!
Тази сутрин в осем часа гъската обикаляше нервно около входа, като подканяше с грачещи звуци стопанина си да излезе по-бързо. Той се появи и двамата тръгнаха към парка – тя , успокоена и смешно клатеща се, той – бавно до нея, а отзад кучето му Ушка.
Винаги съм мислела, че гъските са глупави, а тази се държи като домашен любимец!
Преди години художникът в съседния вход си беше взел петел. Този петел пиеше бира от чашата на художника, снимаха го даже от телевизията, беше атракция на заведението в парка и непрестанно кукуригаше пред блока. По едно време изчезна.
Тогава художникът си взе куче, женско - Инук, а ние я наричаме Ушка /заради клепналото ухо/, което му роди дванадесет кутрета. Радвахме им се, такива едни малки, тичат напред назад, но пораснаха и станаха безинтересни.
Художникът ги подари, остана само майката.
Сега художникът си взе петел и кокошка. Разхождат се в зелената площ пред блока, петелът кукурига по цял ден, точно през пет минути. Клъвнат тук, клъвнат там и станаха големи. После се появи и гъската.
Появиха се и зайчета. Бягат из поляната, много са бързи.
Ушка пази петела, кокошката и гъската. Един циганин се опитал преди няколко дни да сложи в торбата едно от пернатите, но Ушка го захапала за крака.
Децата от блока си построиха импровизирана къщичка под боровете и мирно съжителстват с петела, кокошката, кучето и зайчетата.
Идилията е пълна – почти като на село сме. Очаквам някой ден да се появи и козичка.
Мила, наша, българска действителност :)
Be careful with idioms
Преди 4 седмици
Защо не се бетонираш някъде другаде?
ОтговорИзтриванеЧестно да ти кажа - завиждам! :)
ОтговорИзтриванеТова, че децата са построили къщички за животинките, ми е достатъчно, за да приема ситуацията с най-добри чувства.
Това е много по-добър вариант за едно дете /да се грижи и да съжителства с животни/, отколкото да издевателства над тях и над другарчетата си.