събота, 25 октомври 2014 г.

Крем супа от тиква














Цял ден вали, дърветата са бели и от прозореца виждам само клони, покрити със сняг.
Напук на обещанието по телевизията, че парното ще бъде пуснато в събота, такова няма и е хладничко.
А и носа ми протече..

Та реших да направя крем супа от тиква, топлата храна помага в студено време.

Както знаете крем супата е най-лесната супа - слагат се зеленчуците и като се сварят, влиза в действие пасаторът.
Стана вкусна.
Ето я
- две глави лук и три скилидки чесън запържени леко,
- долива се вода на око, според желаната гъстота,
- към тях един пакет обелена бяла тиква от пазара около килограм,
- морков,
- два резена целина,
- малко червена леща,
- две печени червени чушки,
- малко джинжифил и готово

- добавя се сол

и по желание - сок от лимон, черен пипер

- и се пасира

Сервира се с лъжица заквасена сметана, поръсена с белени тиквени семки.

Удоволствие, което трябва да се опита:)

особено с хрупкавите ми страхотни краставички.














ако ви харесва супата, разцъкайте бутоните :)

събота, 4 октомври 2014 г.

Липсва ми



Липсва ми приятеля, на когото да кажа

- страх ме е, дали ще успея

а той да ми отвърне

- дай да те прегърна, всичко ще е наред,

- давай , не се бой

и аз да му повярвам безрезервно,

да ме хване за ръка и да се разхождаме дълго

или да седнем на пейката и да говорим безспир,

докато изпразним душите си,

или да мълчим заедно

имах такъв приятел,

а приятелството е безценен дар ..



утре се навършват две години, откакто го загубих

липсва ми...

моят съпруг, който ми беше приятел.



„Светът е толкова пуст, ако виждаш в него само планини, реки и градове.
Но ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него
мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина.”

„Вилхелм Майстер – години на учение” Гьоте


неделя, 21 септември 2014 г.

Не е ли странно,

че знам кои са най-добрите световни фирми с майстори за

КЪЩА НА ДЪРВО,

АКВАРИУМ с каквото си искам форма и вместимост,

Американска къща на колела с екстри вътре за пътуване,

най-добрият Басейн,

изкуствено Езеро с Водопад,

– това ако имам пари,

разбира се,

благодарение на любимите ми телевизионни канали и интернет,


а не знам кого да наема да ми направи ремонта в къщи?


вторник, 29 април 2014 г.

Красиви скулптури


Някой, не знам кой, е изтрил снимките в блога.
Възстанових нещичко, но там където има много снимки, това е направо невъзможно.
Съжалявам за гразната картинка, която представлява блога ми. Преди злонамерения акт, беше толкова красиво.



По света има невероятни скулптури – на велики творци в древността; скулптури от стъкло, от лед,от дърво, от желязо, от цветя, от трева, от камък, от слонова кост, от пясък, дори и от хартия и каучук. Няма да се спирам на тях.

Ще ви покажа тези, по улиците на някои градове:

това е дъщеря ми :)





























































































































































и разбира се Дейвид Гуд


















Весели, забавни, събуждащи доброто у хората, оптимистични, романтични, символи на града или държавата, в която се намират.

У нас няма.

През соц. режима се правеха скулптури на Ленин, на Живков, на труженици, на партизани, на воини – едни такива помпозни,

огромни, груби, без изящество.

Осакатени сме и в това отношение.


След коментарите -

Намерих "Грамофона" в Бургас, ето го



















Ето и Пловдивския талисман Мильо

















А това са черешите в Пазарджик


























ако ви харесва, разцъкайте бутоните :)

вторник, 25 март 2014 г.

Някъде на север…














някъде на юг…














някъде у нас.....

Белоградчик















Рила






















Поморие























Врана













В парка















в благословена страна живеем.

петък, 21 март 2014 г.

10 секунди

Това съм го писала през далечната 2010 г., но и днес бих написала същото...
















Всяка сутрин минавайки по пътеката между двата блока и излизайки на булеварда, изживявам своите 10 секунди колебание. Дали да тръгна наляво към спирката и бързо да стигна до офиса или да тръгна надясно и да мина през парка и ...
тръгвам надясно.
Паркът се е ширнал пред мен и неудържимо ме привлича. Тук всичко се събужда. Всичко се е устремило нагоре, към слънцето.
Все още дърветата изглеждат мъртви и сиви, но аз усещам как отвътре напират пролетните сокове, как се появяват първите пъпки и скоро всичко ще изригне в зелено великолепие.
Тревата уж е същата, но е станала по-ярка и по-свежа. Жълтурчетата са в трепетно очакване - да покажат усмихнатите си главички и да превърнат в жълти килими огромните поляни.
Боровете са зелени, студено красиви.
Пролетта е тук. Дошла е с южния вятър, с дъжда, със синьото небе, с щъркелите.
Въздухът е изчистен от зимния смог, диша се леко и радостно.
Всичко се подготвя да израстне, да цъфне, да се се обсипе в бели, розови, лилави и жълти цветчета. Засега е невидимо, но е там. Още малко.
Дори пръстта в горичките миреше различно.
Слънцето е толкова ласкаво. И всяка сутрин си мисля – нямало е начин хората преди векове да не го обявят за върховен бог. Та то е било единственият видим източник на светлина, на топлина, на живот за тях. И аз го боготворя и му се радвам през краткия
15 - минутен път през парка.
Има ли по-хубаво усещане от това да те огрее слънцето сутрин, да повдигне духа ти, да се възродиш, да усетиш как пролетта идва и с нея надеждата за толкова хубави неща.
Дали ще се случат, не знам, но очакването е по-хубаво дори от сбъдването.
Най-хубавият сезон – пролетта!
10 секунди колебание – забрави.
Има само един път – през парка.