неделя, 17 юли 2016 г.

Да се правиш на производител


Преди време харесах това “цвете” в саксия



















И веднага се задействах. Отидох на пазар, където продаваха разсад за домати и си купих две стръкчета чери домати. Насадих ги в една саксия, сложих ги на слънце на балкона и зачаках.

Появиха се цветчета, а после малки доматчета като топченца. Топчета пораснаха.


















Така им се радвам – това са първите доматчета, които аз отглеждам. Татко садеше няколко лехи с домати и няколко с краставички на двора, в къщи, но аз само си късах от тях.

Сега чувството е друго. Седя на балкона и гледам доматчетата и се чудя кога ще узреят.


И пръчка им сложих, и ги превързах да не клюмнат. И ги поливам най-редовно.












































Щом узреят, ще ги снимам. И без това проглуших ушите на всички с моите доматчета.


знам, че изглежда смешно, но най-ценни са малките неща в живота.

Вчера една българка, живееща извън България, която не си е идвала от много години, беше написала това:

Охмабожебе!

ДОМАТИ бе!
ИСТИНСКИ.
Хвърлих чантата и директно в градината.
Откъснах, захапах и примрях от удоволствие.
Сок потече чак до лактите ми.
Мама вика, тати се смее, а аз омазана до ушите, ям и рева..



и тези, дето я четат и те реват...

2 коментара:

  1. Да са ти живи и здрави доматчетата и да си направиш една много хубава салата или гарнитура с тях, когато узреят... Въпреки че май ще те боли сърцето, докато ги късаш. :) Но не трябва. Припомни си за доматите в градината на татко, които описваш. Изобилието е за това - да се споделя. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви за добрите думи! Голяма емоция с тези доматчета:)

    ОтговорИзтриване