вторник, 31 май 2016 г.

Изтъркано за здравеопазването

Четох какво е написала Рут Колева от болничната си стая,

виждам снимката с храната, която й е дадена след операция,

допълвам със собствените си спомени, когато придружавах съпруга си в елитна болница,

после бях всеки ден при него в друга елитна болница,

предъвквам унижението как санитарките виждаха в мен ходеща касичка,

нахлуват неприятни спомени.... боли,

слушах българският лекар- невролог, който се върнал от Германия, за да работи и живее тук

и издържал само 3 месеца в болница “Света Ана”,

спомням си моя приятелка, която падна и си счупи крака на сватбата на сина си и й сложиха пирони,

а после се оказа, че е бил достатъчен само гипс за счупеното ...

и си мисля, че здравеопазването отсъства и по-страшното е, не вярвам, че ще го има някога.


В България, ако нямаш пари и връзки си, си загубен.


Ruth Koléva
28 май в 22:43 · Sofia ·
Чета тия дни как разни хора ни дават мотивация, колко е готино в България и как всеки трябва да се труди и да се развива. Всичко 6! Докато не ти се наложи да се сблъскаш със системата. Това тук е закуската в частна болница, в която преди 2 дни ме оперираха по спешност (след платени осигуровки + четирицифрена сума кеш) поглеждаш ситуацията отстрани и ти става тъжно, не заради парчето салам което няма как да наръфаш, защото всичко те боли, нито за двете филии хляб, а за това, че когато се наложи в България без връзки и пари си обречен. Сори.
Снимка на Ruth Koléva.




















четвъртък, 26 май 2016 г.

Деца


Дъщеря ми беше на около 4 години, когато с присъщата си козирожка категоричност,

заяви – аз като порасна, няма да се женя.


Ние с баща й подскочихме от изненада – как така, не искаш ли да си имаш детенце?

- Искам - отвърна тя.

– Ами как без татко - не може, трябва да се омъжиш.

Тя бързо намери изход – добре, тогава,

ще се оженя, ще си имам дете, вземам го и се връщам при вас да си живея, тук е хубаво.

Брат й пък беше на около две-три годинки, когато ми заяви – аз като порасна, ще се оженя за теб, ти си най-хубавата мама.

Обяснявах му дълго, че децата не се женят за майките си.

Той накрая склони – добре, ще се оженя за друга жена, но ще имам пет деца.

Приех – пет, пет, колкото толкова.

И двамата бяха единодушни в едно – като си имаме деца, ще ти ги дадем, мамо,

да ги възпиташ, защото ти много добре си ни възпитала ?!


Сега и двамата са големи и не си спомнят за намеренията си.