събота, 16 септември 2017 г.

10 години без татко

.


















„Мила Дианка” – така започваха писмата на татко до мен с красивия му почерк, в онова време, когато нямаше мобилни комуникации, интернет и социални мрежи

Колко обич усещах в това обръщение!

Бях много слабичко дете и майка ми ме затваряше с една купа разбити пресни жълтъци с масло, какао и захар и „докато не изядеш всичко, няма да излезеш”, а той се връщаше от работа и ме спасяваше.

Гордеех се с моя умен, висок, синеок и щедър баща.

Татко, с когото ходехме да берем череши на лозето, вървяхме пеша и аз му разказвах своите детски тайни, а той ме слушаше и разбираше.

Татко, когото разочаровах, като напуснах МЕИ и не станах инженер.

Татко, който ми предаде любовта си към книгите и четенето.

Татко, който ми даде толкова много и винаги беше зад гърба ми, като спасителен бряг.

Толкова много спомени, живи и до днес.

Аз все така те обичам, татко!

Придружавах го с линейката от болницата до центъра по хемодиализа в последните му дни, чаках го в коридора и скришом плачех, защото усещах, че си отива. Много ме болеше.


Случи ли ми се нещо вълнуващо, неосъзнатата ми реакция е да набера татко.

10 години откакто го няма.


Всеки,който е загубил любим родител, знае каква празнина се отваря в душата след загубата му.

Искам да го помня все така млад.


Може би има невидим свят и той е в него и е добре. Дано!


За достойно изживяния живот забрава няма!

2 коментара:

  1. Дъщеря ми и досега плаче за татко си - него го няма вече 11 години. Разбирам те как се чувстваш, Диандра! Носи го в сърцето си, живей с хубавите спомени и се старай да бъдеш достойна за него, да живееш така, че ако той беше жив, да се гордее с теб! За жалост само това ни остава, когато загубим любим родител

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! Човек трябва да се научи да живее и с лошото, защото то не подминава никой.

    Много лично усещане е скръбта, всеки сам я преживява.

    Запознах се с вашия блог, който е много "вкусен" и започвам да го следя:)

    ОтговорИзтриване