С удоволствие гледам, когато мога, детските коментари във новините на БТВ, както и предаването на бате Енчо „Кой е по-по-най”. Момчетата искат неизменно да станат шофьори на камиони, пожарникари или полицаи, за да се борят с „лошите”; момичетата – принцеси, фризьорки или лекарки.
Никой не иска да стане престъпник или „лош”.
Тогава къде се къса веригата? Какво се случва като пораснат?
Децата - те попиват това, което виждат, а то не е е най-доброто, което може да се види.
Какво очакваме? Децата на тази страна от сънищата си ли да вземат добрият пример, за да си създадат идол за подражание?
Изтрихме символите на оня строй – няма вече чавдарчета, няма пионерчета, Тимур и неговата команда не се дават за пример. Няма детски лагери.
Чудесно, но с какво ги заменихме?
Никой няма време да възпитава морални ценности у децата, всеки препуска в това забързано време, учителите - из материала, родителите - между работата и семейството.
Би могло да се помисли за някакви момчешки лагери, нещо като лагерите на бойскаутите в Америка. Със сигурност у нас има подготвени хора, планинари, които биха могли да организират обучение на децата. Да ги научат как да оцеляват в планината, как да я пазят, какво да направят, ако ги застигне буря, как да си запалят огън, без да предизвикат пожар, как да опънат палатка, как да сигнализират при бедствие и още много полезни умения.
Дали е много трудно това?
Сигурно не е най-лесното нещо, но доброто за децата ще е много повече, в пъти. Ще възпитат у себе си двигателна култура, ще се научат да ходят в планината, да я пазят чиста, а един ден ще научат на това и децата си.
Един правилник за поведение на момчетата и какви ценности изповядва момчешкото движение, име на движението. Няколко учители-планинари с авторитет, един лекар, кухня, провизии, лагер в планината. Не съм специалист, сигурно пропускам нещо, но поне има откъде да се почерпи опит по света.
След с. Железница нагоре, в отклонението към с. Плана е имало детски лагер /едно чудесно място/, който бурените бавно превземат. Сигурно и на други места, в планините, има такива запустели детски лагери. Толкова ли е трудно да се стегнат и в тях да се появат деца? Преди някой депутат или бизнесмен да е построил нещо.
Вместо децата да се чудят през лятото какви щуротии да измислят, а родителите да се чудят как да им организират ваканцията, могат да бъдат на лагер в планината. Да се катерят, да ходят на поход, да развиват мъжки умения, да не бъдат изнежени дебеланковци, седящи пред компютъра или скитащи по улиците, деца.
