Усмихни се, утре ще бъде по-лошо

„На 20 изглеждаме така, както ни е създала природата,
на 30 – както си искаме,
но на 40 и повече – както заслужаваме”.


Когато си на 20 години, кожата ти е свежа и стегната, очите блестят, зъбите са бели, дъхът – сладък, коремът – прибран, смехът – звънлив.
Караш ски, пързаляш се на кънки, изкачваш се, бягаш, скачаш, прескачаш, плуваш, играеш гимнастика или танци - всички мускули, стави, кости, нерви, сухожилия, хормони и органи са един чудесен ансамбъл, диригентът на който си ти.
Не го осъзнаваш.

Когато си на 20 косата ти е права или къдрава, кестенява, черна или руса, но ти непременно не я харесваш и променяш. Изрусяваш я, изправяш или накъдряш.
Когато си на 20 очите ти са светли, тъмни или пъстри, но ти непремено не ги харесваш и слагаш цветни лещи, за да приличаш на мечтата си.
Когато си на 20 не харесваш краката или гърдите си и мечтаеш да са като на някоя друга.
Когато си на 20 момчетата и мъжете се обръщат след теб и ти можеш да имаш всеки, когото пожелаеш.
Когато си на 20 ти се струва, че младостта и красотата са ти дадени просто така.
Когато си на 20 всъщност светът е прекрасен, но на теб не ти се струва, че може да стане още по-добър.
Когато си на 20, жените на 40 ти изглеждат неконкурентноспособни и се подсмиваш на смелото им облекло.
Когато си на 20 мислиш, че приятелките ти са до гроб.
Когато си на 20 мислиш, че ще се обичате винаги с приятеля ти.
Когато си на 20 мислиш, че винаги ще останеш на толкова.

После ставаш на 30 и пак си хубава и свежа и светът е в краката ти, но има едно леко безпокойство в теб.

После ставаш на 40 и сутрин събуждайки се, се чувстваш като на 20, но не си. И леки бръчици се образуват около очите, а в тях се чете опита от победи и падения, от разочарования и амбиции, от напрежение и успехи, споделени и несподелени любови, безсънни нощи. Започваш да си купуваш френски кремове за лице, ходиш на спа процедури. И коремът не е така стегнат, родила си едно, две или повече деца. Гърдите, дупето - не е ли време за промяна? Обиколката на талията се е увеличила малко. Мъжът, с когото живееш, започва да поглежда към младите момичета. Понякога леглото става тясно от настанилото се равнодушие.
Пак си хубава.

После ставаш на 50.. на 60, на 70. Боядисваш си косата в светли нюанси, подстригваш я късо, носиш черни очила, за да скриеш торбичките под очите. Минаваш през хормоналния дисбаланс, през подпухнали клепачи, врязани бръчки, през отпуснатата кожа на шията, всъщност цялата ти кожа започва да следва гравитацията. Все по-често мислиш за времето, когато си била на 20. Мъжът до теб е загубил сексуалната си мощ. Превърнал се е от буен жребец в кротък кон. Вечер заспивате спокойни, че сте заедно. Едно сладко гласче ти казва „бабо” и се гушка в теб.

Душата ти – тази неспокойна придобивка, не е остаряла. Тя помни и понякога се събужда със странни желания. Късно, безкрайно късно е за тях.

Сега разбираш, колко лекомислено си приемала младостта за вечна, колко лекомислено си приемала живота си въобще, колко неща си пропуснала, колко пъти си казвала, че те боли главата или че си уморена, за да откажеш секс, колко пъти си носила скучни дрехи заради приказките на другите.
Когато чуеш, че една жена е на 70 години какво си представяш? Бабата със забрадка и дебели чорапи, която продава на пазара магданоз и коренчета от пащърнак?
Представяй си примата Лили Иванова как пее и не спира да подскача на сцената на зала Олимпия в Париж. Или София Лорен. Човек може и на 70 години да достигне върха, за който е мечтал.
Или Тина Търнър. Или Силви Вартан. Чуя ли нейното изпълнение на "Облаче ле, бяло..." и сълзите сами тръгват от очите ми.
И докато си представяш, не пропускай нито една минута от младостта!

Да дадем име

Прочетох в новините:
„Московският ЕСГРАОН отказва да издаде акт за раждане на дете, чиито родители искат да го нарекат БОЧ РВФ 260602, съобщава РИА Новости. Родителите, които не желаят друго име, се обърнали към съда в Страсбург, но от там отказали да разглеждат казуса. Според родителите на детето БОЧ РВФ 260602 не е шантава приумица, а съкращение на "Биологически Обект Човек от Рода на Воронини-Фролови, роден на 26 юни 2002 г."

Какво име да дадем на детето?
След като сме избрали измежду много хора най- подходящия партньор или партньорка за нас и бебето предстои да се роди, трябва да помислим за име.

Името на човек не е случайно. То се обмисля внимателно от родителите на детето, то е първият подарък от тях за малкото същество и е избрано с любов, но е и отговорност. То обикновено отразява желанията на родителите детето им да има светец-покровител, да прилича на някого, да живее в съзвучие с природата и околния свят, да бъде здраво, да е кръстено на баба и дядо или на други любими близки хора или да е в тон с последната мода .
Според нумеролозите, буквата с която започва едно име е от изключителна важност, както и другите букви в името. Прочела съм две страници какво ми дава моята буква „Д” като първа в името ми и какво ми вземат следващите. Най-добре ще да е било да ме кръстят Д ддд, но късно е вече.
Хубаво е името да е кратко – така по-лесно се помни. Хубаво е да има съзвучие между собственото име, презимето и фамилията. Нали никой не иска подигрателно отношение към името на отрочето му? Пък и ако е първороден син, неговите деца ще носят името му един ден.
Определено не звучи добре Есмералда Златинова, Клотилда Любенова или Винету Келешев.

Името ли прави човека или човека – името? Екзистенциален въпрос. Почти като за кокошката и яйцето. За себе си знам, че обикновено харесвам някое име, защото харесвам човека, който го носи и на когото се възхищавам.

Когато кръщават детето си на известна историческа личност, хората несъзнателно избират името, за да приеме детето нещо величаво от съответната личност.

Има много хубави имена на този свят.

Има имена на цветя – Биляна, Иглика, Здравко, Цветан;
на плодове - Грозданка, Малинка;
имена свързани с красота –Калин, Дивна, Аглая, Красимир;
на птици - Орлин, Славея
имена свързани с природата – Зорница, Ясен, Явор, Росен, Горица;
на български ханове – Кардам, Тервел, Калоян, Аспарух и на исторически личности, като Александър, Клавдия, Октавиан;
на герои от филми, песни. Познавах една Дилайла, с име взето от песента на Том
Джоунс ;
на актуални политици – чувала съм за Ленин и Сталинка,
Чух по новините и за онзи човек от град на р.Дунав, който чрез съда се прекръстил на Манчестър /на любимия си отбор/.


Преди време срещнах една съседка. – Честито – разбрах, че имаш внуче! Как го кръстихте? - Евсевий, дойде си с името.
А....???
Ще му казваме Сава.

Много хора носят имена на християнски светци и светици. Прието е детето да се кръщава на светеца на деня, по Православния календар. Заедно с името си в този случай, вярваме, че детето има и закрилата му. Детето получава и един празник за целия му живот, защото всички знаят кога празнуват Иван, Димитър, Николай или Стефан.
Има деца, кръстени Иисус, а Мария е името, с което кръщават най-много момичета по света. Кръщават се и много деца на светите апостоли Павел, Йоан, Матей, Тома, Андрей, Филип.


Когато една майка загубвала детето си няколко пъти подред, давали на новороденото „здраво” име – Камен, Петър /от гръцки - скала/.

Нали сте чували за израза – „Кръстили го Светлин на дядо му Ламби”. Това е по-честата практика напоследък.
Давам си сметка, че с процеса на глобализация, със заминаването на толкова много българи навън, със смесените бракове, много български имена ще изчезнат завинаги, както и много български фамилии.
Осиротяваме като народ.

Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!

Аз съм Диана. В мен живее обаче и едно младо и изключително незряло същество, почти дете – мечтателно, любопитно, добро, наивно и невероятно чувствително.
Наричам я умалително Ди.
- Ди, трябва да престанеш да мечтаеш, казвам строго аз.
- Не мога - ако спра да мечтая, ще забравя защо живея –отговаря Ди и детските й очи се пълнят с тъга.
- За какво мечтаеш, Ди?
- Мечтая да пътувам
– Мечтая да обиколя Земята
- Мечтая да разгадая всички неразгадани тайни
- Мечтая да няма бедни, болни и нещастни хора
- Мечтая да няма убийства, катастрофи и беди
След това започва с въпросите.
- Откъде сме се появили.
- Какви са били първите хора на земята – черни или бели.
– Идват ли извънземни на Земята.
- Земята наистина ли е единствената планета на свободен избор, а на другите планети има колективно съзнание.
- Легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти , който е дал толкова много за китайската цивилизация „син на небето” ли е бил, т.е. извънземен.
- Има ли наистина пещери в Тибет, в които в състояние на „сомати” спят представители още от първата раса на земята, та до петата.
- Кой е построил пирамидите в Египет и Мексико.
- А кой е поставил тежките каменни блокове в Стоунхендж.
- Какви са тези „акашови” записи, не може ли да надникна в тях.
- А защо хората не са безсмъртни....
Списъкът е дълъг.
- Стига Ди – ние знаем толкова малко.
Ди е всичко, което аз не съм.
Ди е слънчева, непокорна и щура, някак разпиляна и неподредена. Косата й – светла и развята, очите й гледат някъде надалеч, усмивка играе по лицето й.
Ди предпочита панталони, които стоят добре на дългите й слаби крака, облича блузки, които откриват красивите й рамене.
Ди обича празниците и купоните, музиката. Истински се забавлява, като танцува. Движенията й са толкова гъвкави.
Ди се усмихва на всички, отваря сърцето си за хората. После плаче – от незаслужена обида, от непредизвикана грубост, от нагли намеци.
Ди обича шоколад и сладки неща.
Аз ....не съм такава.
Сутрин Ди настоява да минем през парка на път за работа. Вървим по пустата пътека в парка и аз неспокойно се оглеждам, а Ди се радва на катеричката, която скача от дървото, на кучетата, които бягат из поляните. По едно време спира и се обръща към слънцето, което се издига над дърветата.
- Ди, къде си? - Говорех на слънцето - казах му, колко е хубаво че го има.
Не знам какво да правя с Ди - да я оставя или да й забраня да съществува..
Не, не мога да постъпя така.
Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!