Напред към детството

Обичам да чета, вероятно като всички вас. Обичам и детските книги. В къщи има много книги – повече, отколкото място за тях. Все купувам книги, обичам да се ровя из кашоните със стари книги, които са изложени по спирките. Понякога си откривам по някое „съкровище“. Специално място сред тях заемат детските.
Дори „изгълтах“ набързо „Бийзъс и Рамона“ на Бевърли Клиъри, за да видя как е американската детска поредица.
Детските книги са писани с много обич към децата, не всеки може да напише книга за деца – авторът трябва да има голямо сърце. От страниците струи топлота, мили думи, обич, слънцето наднича, цветята разцъфват, лошите винаги ги настига възмездието, доброто побеждава, животните говорят , феите идват с вълшебните си пръчици, един приказен свят! Тези книги учат на добро, внушават ценни поуки в неукрепналия детски свят, водят към вълшебни преживявания, дават криле на детското въображение.
Ще маркирам няколко заглавия, ако пропусна нещо – помагайте.
Ще пропусна приказките, защото те са толкова много. Братя Грим на първо място сред тях и Приказките на Андерсен.
„Гъбарко“ на Батко Златко – любимата на дъщеря ми – бяхме я изпокъсали от четене и прелистване.
„Без дом“ и малкият Реми на Хектор Мало
„Сърце“ на Едмондо де Амичес
„Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен - най-любимата детска книга
„Хайди“ на Йохана Спири
„Малкият лорд Фаунтлерой“ на Франсис Бърнет – смелият Седрик, който нарича майка си Любима;
„Малката принцеса Сара“ на Франсис Бърнет – Сара, която от прислужница става принцеса – две книги на Бърнет, които разказват как трудностите и лишенията възвисяват, а храбростта и благородството се възнаграждават;
„Розата и пръстенът“ на Уилям Такъри – за принцеса Анджелика, принц Глупендрино и феята Черна пръчица;
Пинокио на Карло Колоди
малката Палечка
„Златно сърце“ на Калина Малина – за страданията на малкия Димчо, добрата циганка Айше, старата Пембиша;
„Приключенията на Лукчо“,„Продавач на надежда“ и
„Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари
книгите на Ерих Кестнер
Емил от Льонеберя на Астрид Линдгрен
"Принцът и просякът" на Марк Твен
„Питър Пан“ на Джеймз Матю Бари
„Тайната градина“ на Франсес Бърнет – много ми е любима
„Приказка без край“ на М. Енде
Не бих причислила „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Б. Стоу към детските, но и тя ми беше любима в детските години.
Плакала съм над тъжните съдби на героите от книгите, преживявала съм нещастията и несгодите им.
Като си препрочета някоя детска книга сега, пак се превръщам в дете и потъвам съзнателно в тоя добър свят на чистота, доброта и обич.







Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Прелюбодеянието

От времето на Адам и Ева, на човека е дадена привилегията да прелюбодейства целогодишно и непрекъснато, за разлика от животинския свят.
Едва ли мисията му на този свят е само да прави това. Не, че има лошо, но населението на земята върви към 10 милиарда, а Земята не може да осигури храна и вода за толкова много хора.
Колко нещастия е предизвикала тази привилегия на човечеството – некороновани крале, непризнати благородници, лишени от имения и наследства аристократи, неосъществени политици, поради простата причина, че са се родили незаконни деца, битки, войни, съдебни дела; колко охулени жени, колко заклеймени, колко бичувани, колко злощастни съдби, колко пролети сълзи, само защото бедните жени са упражнили привилегията си през годините назад.
В добре известното осмо писмо от „Писма от земята“ Марк Твен пише :
„ Жената винаги е готова и съгласна. Готова, както е готов свещникът да приеме свещта. И тя иска тази свещ – мечтае за нея, копнее за нея, жадува за нея, защото така й диктува заложеният в сърцето й Божи закон.
А мъжът го бива само през кратка част от неговия живот.
Като справедлива и законна компенсация за дните на неразположение и болка, жената е получила високата привилегия да прелюбодейства неограничено през всички останали дни в живота си. Но ползва ли се тя от тази висока привилегия? Не. Никъде в света. И кой я е лишил? Мъжът.
Соломон, един от любимците на Твореца, е разполагал със съвкупителен кабинет от 700 законни жени и 300 държанки. Животът му да зависеше от това, той не би могъл да задоволи дори две от тези млади създания. Следователно всички тези 1000 жени е трябвало да гладуват с години“.
Както се казва – без коментар.
В книгата „Единствената планета на избора“, която четох с огромен интерес, защото в търсенето на отговори, чета какво ли не, пише че земята е „засявана“ много пъти от извънземни цивилизации – явно и те са ценители на земните жени .
И по-конкретно за изчезналата Атлантида:
„Земята на Атлантида беше създадена от Алтея – една от най-големите цивилизации на Двадесет и четирите. Когато Атлантида се разпростря на огромна земна площ – защото притежаваше технологическата способност да го направи – започнаха да възникват трудности. Това се дължеше на неповторимата красота на планетата Земя, на разнообразието и усещането на чувства, на тяхната любов и технологичната им експанзия, и защото се опитваха да доведат планетата Земя до истинското съществуване на рая. Увлякоха се в емоционалното изживяване на физическото и се посветиха изцяло на създаването на по-големи и по-изразени органи за чифтосване. Освен това се опитаха чрез научното си познание и разбиране да заменят генетично създания с одушевени същества чрез трансплантация - напр. глава на човек върху кон. Вместо да използват медицинските познания, които притежаваха, за да подобрят умствените или физическите си способности, атлантидите използваха познанието, за да подобрят половите си органи. В медицината на Атлантида беше възможно да се замени живо сърце и жив мозък. Освен това органите, които се трансплантираха, бяха далеч по-добри от отстраняваните.
Цивилизацията на Атлантида превъзхождаше многократно естеството на вашата медицина.
Вие сте примитивни в електрониката, а те притежаваха цялото познание за използването на разума за придвижване
на хора и предмети. Ако не беше онова нещо под кръста, което винаги им създаваше неприятности, щяха да бъдат
прекрасна цивилизация.
След това от провала на алтейското начинание се роди Египет. На ранните египтяни беше дадено цялото
медицинско познание, с изключение на познанието какво може да се прави с половите органи
/извънземните цивилизации са поправили грешката си :)/

След египетската култура възникна гръцката.

Фигурите на полухора-полуживотни в гръцката и египетската митология идваха от Атлантида.“


Откакто има хора на Земята, с помощта на извънземни или не – светът се върти все около прелюбодеянието.




Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)