В автобуса, до вратата седяха мъж и жена, възрастни. На първо виждане, ги взех за семейство.
Освободи се място пред тях и седнах. И се заслушах.
- Дъщерята работеше по разни телевизии и вземаше 350 лв. на месец. Освен това пееше в една група, но едва свързваше двата края. Замина за Лондон, учи там и пак работи в телевизия.
- Не искам да чувам за България – ми казва всяка вечер, като се обади по телефона.
Сега и внукът замина при нея и той скоро няма да иска да чува за България..
Останах сам на стари години.
Другия месец ще ходя на гости, да видя тоя Лондон…
Дотам я докараха управниците ни.
- Вземете, почерпете се с английски бонбон, че аз слизам тук. Пожелавам ви да сте жива и здрава!
Жената отвърна в същия стил.
....
Управниците ли са виновни за възпитанието на децата ни?
Be careful with idioms
Преди 1 месец
