Да ни е честита Новата година!
Пристигна, натоварена с очаквания – дано се сбъднат!
Здрава и мирна да е, топла и уютна, и успешна!
И кой за каквото мечтае, да го постигне!
Тази 1-во януарска сутрин, сутрин ли казах, то си беше към обяд вече, се излежавах мързеливо в леглото, радвайки се на слънцето през прозорците и вратата леко се отвори и влезе дъщеря ми - калпазанке /ние така си говорим с нея/, хайде, няма ли да ставаш, палачинките са готови. Какво палачинки, много ги обичам, каква изненада?
Миличката ми, добричка дъщеря!
Извадих сладкото от череши, което сварих пролетта, направих кафе и закусихме подобаващо за първия ден от новата година.
И в главата ми се върти екзистенциалния въпрос – може ли да се измени генът вследствие преяждане. Както казва Сартр – “Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност”. Аз съм започнала съществуването си с генът на едната ми баба, която си остана слабичка до края на живота си. Писала съм за нея.
http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html
Колегите ми винаги се удивяваха как си похапвам, без да пълнея и казваха – като те гледа човек, не може да предположи, колко ядеш и къде го слагаш - ами не мога да стоя на едно място, непрекъснато се движа, най-малкото в мислите си.
Да, но другата ми баба, на която съм кръстена беше по- пълна, и за нея съм писала
http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_22.html
Много си ги обичах и продължавам да ги обичам и двете баби, въпреки че ги няма отдавна на тоя свят.
И сега след толкова вкусотии и угаждане през Коледните и Новогодишни празници, че не са и свършили още, дали няма да си променя генът и да взема да пълнея.
Наказание за лакомията един вид.
Странни мисли му идват на човек в главата на 1 януари, но определено ми харесва как започна тази година.
