Четох какво е написала Рут Колева от болничната си стая,
виждам снимката с храната, която й е дадена след операция,
допълвам със собствените си спомени, когато придружавах съпруга си в елитна болница,
после бях всеки ден при него в друга елитна болница,
предъвквам унижението как санитарките виждаха в мен ходеща касичка,
нахлуват неприятни спомени.... боли,
слушах българският лекар- невролог, който се върнал от Германия, за да работи и живее тук
и издържал само 3 месеца в болница “Света Ана”,
спомням си моя приятелка, която падна и си счупи крака на сватбата на сина си и й сложиха пирони,
а после се оказа, че е бил достатъчен само гипс за счупеното ...
и си мисля, че здравеопазването отсъства и по-страшното е, не вярвам, че ще го има някога.
В България, ако нямаш пари и връзки си, си загубен.
Ruth Koléva
28 май в 22:43 · Sofia ·
Чета тия дни как разни хора ни дават мотивация, колко е готино в България и как всеки трябва да се труди и да се развива. Всичко 6! Докато не ти се наложи да се сблъскаш със системата. Това тук е закуската в частна болница, в която преди 2 дни ме оперираха по спешност (след платени осигуровки + четирицифрена сума кеш) поглеждаш ситуацията отстрани и ти става тъжно, не заради парчето салам което няма как да наръфаш, защото всичко те боли, нито за двете филии хляб, а за това, че когато се наложи в България без връзки и пари си обречен. Сори.
Снимка на Ruth Koléva.
