Вятърът, като проверяващ, обходи градовете, парковете и планините и попита есента – защо дърветата са още с листа?
Нарушаваш правилата на Годишните сезони, време е.
- Хората им се радват, разхождат се в парковете и в планината, снимат, затова реших да ги оставя още малко. Пък и на животните им е по-топло в гората, като има листа по дърветата.
- Сланата и студът чакат, време е.
И вятърът наду бузи, засвири в прозорците и комините, преобърна натрупаните боклуци, понесе във въздуха празни торбички, отчупи клони, събори шишарките от боровете, развя съборените листа и ги завихри в буен танц.
Есента повика на помощ слънцето и топлината от юг, не искаше да я запомнят с лошо. Бяха я нарекли каймака на лятото и това определение й харесваше.
През нощта вятърът не отслабваше силата си, но топлината вървеше с него и в резултат хората засънуваха цветни сънища и помислиха, че идва пролетта.
Събудиха се – есен си беше, но каква есен! Великолепна.
Дано остане така поне до декември.
