ВИП Брадър

Каква пошлост се излива от екрана! Нова телевизия решила да прави благотворителност на наш гръб. Първо идеята е открадната. Веднъж вече гледахме и дарихме пари за „Великолепната шесторка”. Идеята не беше и на БТВ – вероятно на Уницеф. „Великолепната шесторка” все пак ме развълнува, участниците бяха много емоциални и истински, но не мога да кажа същото за ВИП Брадър.Не им вярвам! Все по-малко ми харесва водещият. Защо акцентира на клюките, на жълтата страна, на евтиния ефект! А и тоя противен ми Евгени Минчев...

Едно поколение деца израсна с мутрите. В съзнанието на тези деца се оформи привлекателния образ на мутрите, които имат много пари, карат скъпи коли, свалят най-красивите момичета, имат къщи-замъци в престижните райони на столицата.

Сега Нова телевизия насажда в съзнанието на децата нов образ за подражание – образът на лъскав гей, който има всичко. Къща прекрасна, пътувания до Лондон, лъскави обувки, кола с шофьор, балове във Военния клуб, връзки с богати бизнесмени, пари.

Дава ли си някой сметка как подсъзнателно се набива този образ на Евгени Минчев, като преуспял човек, в крехката детска психика, на фона на криза, безработица и още куп неуредици в живота на много хора? И защо Ники Кънчев все повтаря - само първият път е страшно?

Отвратена съм! А и колко богати хора си купуват „индулгенции за рая”, уж се били трогнали от съдбата на децата! Ако се бяха трогнали, да бяха дарили анонимно досега, проблемът не е от вчера, не да чакат ВИП Брадър, че да дарят пари!

Никой не казва колко пари струва изграждането на къщата в Нови хан, всекидневните разходи на участниците – те непрекъснато се наливат с алкохол, ядат ягоди, все едно са ги набрали от градината отпред. Всички тези пари, похарчени за участниците да бяха дарени от Нова телевизия за каузата, щеше да е по-честно!

Единственото истинско нещо е филмчето с момченцето, което казва, че обича Живко и иска да му помогне. Всичко друго е толкова фалшиво!

Усмихни се, утре ще бъде по-лошо

„На 20 изглеждаме така, както ни е създала природата,
на 30 – както си искаме,
но на 40 и повече – както заслужаваме”.


Когато си на 20 години, кожата ти е свежа и стегната, очите блестят, зъбите са бели, дъхът – сладък, коремът – прибран, смехът – звънлив.
Караш ски, пързаляш се на кънки, изкачваш се, бягаш, скачаш, прескачаш, плуваш, играеш гимнастика или танци - всички мускули, стави, кости, нерви, сухожилия, хормони и органи са един чудесен ансамбъл, диригентът на който си ти.
Не го осъзнаваш.

Когато си на 20 косата ти е права или къдрава, кестенява, черна или руса, но ти непременно не я харесваш и променяш. Изрусяваш я, изправяш или накъдряш.
Когато си на 20 очите ти са светли, тъмни или пъстри, но ти непремено не ги харесваш и слагаш цветни лещи, за да приличаш на мечтата си.
Когато си на 20 не харесваш краката или гърдите си и мечтаеш да са като на някоя друга.
Когато си на 20 момчетата и мъжете се обръщат след теб и ти можеш да имаш всеки, когото пожелаеш.
Когато си на 20 ти се струва, че младостта и красотата са ти дадени просто така.
Когато си на 20 всъщност светът е прекрасен, но на теб не ти се струва, че може да стане още по-добър.
Когато си на 20, жените на 40 ти изглеждат неконкурентноспособни и се подсмиваш на смелото им облекло.
Когато си на 20 мислиш, че приятелките ти са до гроб.
Когато си на 20 мислиш, че ще се обичате винаги с приятеля ти.
Когато си на 20 мислиш, че винаги ще останеш на толкова.

После ставаш на 30 и пак си хубава и свежа и светът е в краката ти, но има едно леко безпокойство в теб.

После ставаш на 40 и сутрин събуждайки се, се чувстваш като на 20, но не си. И леки бръчици се образуват около очите, а в тях се чете опита от победи и падения, от разочарования и амбиции, от напрежение и успехи, споделени и несподелени любови, безсънни нощи. Започваш да си купуваш френски кремове за лице, ходиш на спа процедури. И коремът не е така стегнат, родила си едно, две или повече деца. Гърдите, дупето - не е ли време за промяна? Обиколката на талията се е увеличила малко. Мъжът, с когото живееш, започва да поглежда към младите момичета. Понякога леглото става тясно от настанилото се равнодушие.
Пак си хубава.

После ставаш на 50.. на 60, на 70. Боядисваш си косата в светли нюанси, подстригваш я късо, носиш черни очила, за да скриеш торбичките под очите. Минаваш през хормоналния дисбаланс, през подпухнали клепачи, врязани бръчки, през отпуснатата кожа на шията, всъщност цялата ти кожа започва да следва гравитацията. Все по-често мислиш за времето, когато си била на 20. Мъжът до теб е загубил сексуалната си мощ. Превърнал се е от буен жребец в кротък кон. Вечер заспивате спокойни, че сте заедно. Едно сладко гласче ти казва „бабо” и се гушка в теб.

Душата ти – тази неспокойна придобивка, не е остаряла. Тя помни и понякога се събужда със странни желания. Късно, безкрайно късно е за тях.

Сега разбираш, колко лекомислено си приемала младостта за вечна, колко лекомислено си приемала живота си въобще, колко неща си пропуснала, колко пъти си казвала, че те боли главата или че си уморена, за да откажеш секс, колко пъти си носила скучни дрехи заради приказките на другите.
Когато чуеш, че една жена е на 70 години какво си представяш? Бабата със забрадка и дебели чорапи, която продава на пазара магданоз и коренчета от пащърнак?
Представяй си примата Лили Иванова как пее и не спира да подскача на сцената на зала Олимпия в Париж. Или София Лорен. Човек може и на 70 години да достигне върха, за който е мечтал.
Или Тина Търнър. Или Силви Вартан. Чуя ли нейното изпълнение на "Облаче ле, бяло..." и сълзите сами тръгват от очите ми.
И докато си представяш, не пропускай нито една минута от младостта!

Да дадем име

Прочетох в новините:
„Московският ЕСГРАОН отказва да издаде акт за раждане на дете, чиито родители искат да го нарекат БОЧ РВФ 260602, съобщава РИА Новости. Родителите, които не желаят друго име, се обърнали към съда в Страсбург, но от там отказали да разглеждат казуса. Според родителите на детето БОЧ РВФ 260602 не е шантава приумица, а съкращение на "Биологически Обект Човек от Рода на Воронини-Фролови, роден на 26 юни 2002 г."

Какво име да дадем на детето?
След като сме избрали измежду много хора най- подходящия партньор или партньорка за нас и бебето предстои да се роди, трябва да помислим за име.

Името на човек не е случайно. То се обмисля внимателно от родителите на детето, то е първият подарък от тях за малкото същество и е избрано с любов, но е и отговорност. То обикновено отразява желанията на родителите детето им да има светец-покровител, да прилича на някого, да живее в съзвучие с природата и околния свят, да бъде здраво, да е кръстено на баба и дядо или на други любими близки хора или да е в тон с последната мода .
Според нумеролозите, буквата с която започва едно име е от изключителна важност, както и другите букви в името. Прочела съм две страници какво ми дава моята буква „Д” като първа в името ми и какво ми вземат следващите. Най-добре ще да е било да ме кръстят Д ддд, но късно е вече.
Хубаво е името да е кратко – така по-лесно се помни. Хубаво е да има съзвучие между собственото име, презимето и фамилията. Нали никой не иска подигрателно отношение към името на отрочето му? Пък и ако е първороден син, неговите деца ще носят името му един ден.
Определено не звучи добре Есмералда Златинова, Клотилда Любенова или Винету Келешев.

Името ли прави човека или човека – името? Екзистенциален въпрос. Почти като за кокошката и яйцето. За себе си знам, че обикновено харесвам някое име, защото харесвам човека, който го носи и на когото се възхищавам.

Когато кръщават детето си на известна историческа личност, хората несъзнателно избират името, за да приеме детето нещо величаво от съответната личност.

Има много хубави имена на този свят.

Има имена на цветя – Биляна, Иглика, Здравко, Цветан;
на плодове - Грозданка, Малинка;
имена свързани с красота –Калин, Дивна, Аглая, Красимир;
на птици - Орлин, Славея
имена свързани с природата – Зорница, Ясен, Явор, Росен, Горица;
на български ханове – Кардам, Тервел, Калоян, Аспарух и на исторически личности, като Александър, Клавдия, Октавиан;
на герои от филми, песни. Познавах една Дилайла, с име взето от песента на Том
Джоунс ;
на актуални политици – чувала съм за Ленин и Сталинка,
Чух по новините и за онзи човек от град на р.Дунав, който чрез съда се прекръстил на Манчестър /на любимия си отбор/.


Преди време срещнах една съседка. – Честито – разбрах, че имаш внуче! Как го кръстихте? - Евсевий, дойде си с името.
А....???
Ще му казваме Сава.

Много хора носят имена на християнски светци и светици. Прието е детето да се кръщава на светеца на деня, по Православния календар. Заедно с името си в този случай, вярваме, че детето има и закрилата му. Детето получава и един празник за целия му живот, защото всички знаят кога празнуват Иван, Димитър, Николай или Стефан.
Има деца, кръстени Иисус, а Мария е името, с което кръщават най-много момичета по света. Кръщават се и много деца на светите апостоли Павел, Йоан, Матей, Тома, Андрей, Филип.


Когато една майка загубвала детето си няколко пъти подред, давали на новороденото „здраво” име – Камен, Петър /от гръцки - скала/.

Нали сте чували за израза – „Кръстили го Светлин на дядо му Ламби”. Това е по-честата практика напоследък.
Давам си сметка, че с процеса на глобализация, със заминаването на толкова много българи навън, със смесените бракове, много български имена ще изчезнат завинаги, както и много български фамилии.
Осиротяваме като народ.

Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!

Аз съм Диана. В мен живее обаче и едно младо и изключително незряло същество, почти дете – мечтателно, любопитно, добро, наивно и невероятно чувствително.
Наричам я умалително Ди.
- Ди, трябва да престанеш да мечтаеш, казвам строго аз.
- Не мога - ако спра да мечтая, ще забравя защо живея –отговаря Ди и детските й очи се пълнят с тъга.
- За какво мечтаеш, Ди?
- Мечтая да пътувам
– Мечтая да обиколя Земята
- Мечтая да разгадая всички неразгадани тайни
- Мечтая да няма бедни, болни и нещастни хора
- Мечтая да няма убийства, катастрофи и беди
След това започва с въпросите.
- Откъде сме се появили.
- Какви са били първите хора на земята – черни или бели.
– Идват ли извънземни на Земята.
- Земята наистина ли е единствената планета на свободен избор, а на другите планети има колективно съзнание.
- Легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти , който е дал толкова много за китайската цивилизация „син на небето” ли е бил, т.е. извънземен.
- Има ли наистина пещери в Тибет, в които в състояние на „сомати” спят представители още от първата раса на земята, та до петата.
- Кой е построил пирамидите в Египет и Мексико.
- А кой е поставил тежките каменни блокове в Стоунхендж.
- Какви са тези „акашови” записи, не може ли да надникна в тях.
- А защо хората не са безсмъртни....
Списъкът е дълъг.
- Стига Ди – ние знаем толкова малко.
Ди е всичко, което аз не съм.
Ди е слънчева, непокорна и щура, някак разпиляна и неподредена. Косата й – светла и развята, очите й гледат някъде надалеч, усмивка играе по лицето й.
Ди предпочита панталони, които стоят добре на дългите й слаби крака, облича блузки, които откриват красивите й рамене.
Ди обича празниците и купоните, музиката. Истински се забавлява, като танцува. Движенията й са толкова гъвкави.
Ди се усмихва на всички, отваря сърцето си за хората. После плаче – от незаслужена обида, от непредизвикана грубост, от нагли намеци.
Ди обича шоколад и сладки неща.
Аз ....не съм такава.
Сутрин Ди настоява да минем през парка на път за работа. Вървим по пустата пътека в парка и аз неспокойно се оглеждам, а Ди се радва на катеричката, която скача от дървото, на кучетата, които бягат из поляните. По едно време спира и се обръща към слънцето, което се издига над дърветата.
- Ди, къде си? - Говорех на слънцето - казах му, колко е хубаво че го има.
Не знам какво да правя с Ди - да я оставя или да й забраня да съществува..
Не, не мога да постъпя така.
Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!

„Да не се излагаме пред чужденците”

Откъде дойде този израз „да не се излагаме пред чужденците” ?
Смешен ли е?

За мен е унизителен!

Социализмът като строй роди този двойнствен стандарт – едно за обикновените хора, друго, като дойдат чужденци например. Пред тях се показваше най-доброто, слагаха се най-богатите трапези, показваха се най-големите плодове и зеленчуци по изложенията, изнасяше се най-качествената и елитна продукция – не биваше да мислят, че социалистическият строй е по-лош модел от капиталистическия.
И ето ни сега, двадесет години по-късно, ние пак сме със същото мислене.
Притесняваме се от чужденците – какво ще си помислят за нас!
Уж на майтап, но не е.

Може би тази комплексарщина идва от славянското ни гостоприемство. Знае се, че българинът ще извади всичко на масата, като му дойдат гости /май започваме да губим тази черта постепенно, особено в големите градове, но в малките все още е така/. За разлика от жителите на Западна Европа – там не канят на софра лесно.
Когато живеехме в Германия, отидохме на гости на един българин, отдавна емигрирал. Човекът беше забогатял, купил си къща, обзаведена със скъпи антики, вила в Алпите. Съпругата му ни поднесе сандвичи – от скъп хляб със скъпи деликатеси, пихме елитно вино в много скъпи чаши, всичко премерено и по-малко, като в немска къща, дори и разговорът беше такъв. След време ги поканихме у нас – ядоха неограничено български манджи с удоволствие, пиха хубаво българско вино и им беше толкова хубаво, че не искаха да си тръгнат и в два през нощта. А разговорът се лееше...
Първата ми любов беше и си остана Париж – прекарах едно лято там. Влюбих се в тоя град, каква атмосфера има! Разхождахме се вечер до късно и по български обичай гледах сградите от двете страни на улицата, хвърлях по едно око в прозорците и странно – не бяха осветени ярко, а някаква слаба светлина идваше отвътре. В хотела – същата работа, едни крушки от по 25 вата, побърквам се от такива икономии, книга не може да прочетеш. Във парка на Версай същото– не работят фонтаните непрестанно, а само два пъти на ден, да се пести електроенергия.
Е, не ги обичам западняците, не понасям пестеливостта им, премереността им.
Очаквам да ми опонирате, че те затова имат, защото пестят. Сигурно е така, но се дразня от дребнавости.
Поувлякох се, да се върна към темата за чужденците.

Някой от западняците притеснява ли се от чужденците, тоест и от нас? Не. Немислимо да си представи човек един англичанин, французин или немец да се стресне от чужденци. Това са нации, убедени в своето превъзходство.
А защо ние трябва да се стряскаме? Все се доказваме – пред кого и защо?
Родината на хан Тервел, когото благодарна Европа е увековечила на икона, защото е спрял арабското нашествие към континента ни, родината на Орфей, на хан Крум, по чието време България е била третата велика сила в Европа, населението на една от най-древните държави на континента, се притеснява от „чужденците”!
Който има очи да види, ще оцени предимствата на природата, хората, храната и всичко друго у нас. Който няма – каквото и да му кажеш, или покажеш – все тая.
Социалистическият строй роди и още един феномен – убеждението, че чужденците се нещо повече от нас и че в чужбина всичко е лесно, богато, просто невероятно хубаво и много интересно. В резултат целокупната ни нация чуе ли, че някой живее в чужбина, тя моментално го приема като богопомазан и му се прекланя. „Е, той живее в Париж или Лондон – не мога да се меря с него аз”.
Дълги години обикновеният българин не можеше и да мечтае да излезе в Западна Европа да работи легално с малки изключения и това създаде във въображението му мита, че всеки който работи там е непременно успял и може само да му се завижда. Този мит продължава да битува и днес, особено по малките населени места.

Вярно е, че страните от Западна Европа са много уредени, социални държави и се мисли за обикновените хора, но все пак и там не всичко е лесно. И там има и луди, които убиват невръстни дечица в детски градини или ученици в училища или просто убиват хора. Дали е от добър живот?
Хубаво е, че сега всеки може да тръгне по света и сам да си създаде собствена представа и където иска, там да живее и работи.

Та, в заключение да спрем да робуваме на митове, а?

Поучително

Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея.

Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.


Дървосекачът започнал да си живее в добрина и
охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.


Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.

Мечтание

Нали знаете оня виц – „Отворям хладилника , какво ли няма там ?
-няма сирене
-няма яйца
-няма кашкавал
-няма салам
-няма нищо”

Та и аз така – отворям проспект на туристическа фирма – къде ли не съм била?
- не съм била на Бора-Бора – казват, там е раят на земята!
- не съм била на остров Мавриций
- не съм била на Хаваите
- не съм била на Малдивите
- не съм била и на Карибитe

Дядо Коледа, сънувах сън. В България сняг, студ, температурите – отрицателни, а аз съм на един топъл плаж. Слънце, палми се полюшват леко, натежали от кокосови орехи... Просторно и никой не ми ходи по хавлията. Няма нужда и от бански. Отпред океанът се ширнал - мечта!

Една игуана се появи, гледахме се втренчено с нея и а-ха, да побягна първа, но тя излезе по-благоразумна.

По Коледа ставали чудеса, непрекъснато ми го набиват в главата.


Дядо Коледа, знам че изпълняваш желания само на децата, носиш им подаръци.
Тази година дали не може да направиш щастлива и мен? Ако трябва ще ти направя комплимент – ти си най-милия, добър, красив старец, който носи надежди и сбъдва мечти, ти си най-доброто нещо на тоя свят:))
Искам да отида на някой екзотичен остров, може и по твой избор! Да видя белия пясък, лагуната с прозрачна вода, колибите във водата, палми, разноцветните риби!
Та, Дядо Коледа, дали не може да минеш с шейната покрай нас, за колко ще стигнем до там! По небето задръствания няма, ще караме напряко!

Побързай, дядо Коледа, догодина може и да не искам да плувам в океана и да се препичам на белия пясък! Мечтите, и те като всичко търпят развитие. Догодина туко-виж нещо друго сънувам.
В очакване за сбъдване, оставам вярна твоя почитателка!