Мъжете, може би тайно, си представят брака така:
а жените така:
или поне така
но искат да завърши така:
снимките не са мои - от интернет са :((
Мъжете, може би тайно, си представят брака така:
Отвреме-навреме някоя храна, напитка, плод, зеленчук става твърде полезна, а някоя друга попада в дъното на класацията. И ние, хората започваме да се вслушваме.
Когато бях дете, кравето масло беше много полезно и майка, притеснена от вида ми на слабичко дете, ме заключваше в килера с една купа разбит крем от масло, захар, жълтъци и какао с думите – докато не я изядеш /купата/, няма да излезеш от там. Добре, че се прибираше татко на обяд и ме спасяваше….
После маслото престана да е полезно, започна да се говори за чудодейния маргарин. На свой ред и маргаринът беше почти отречен заради висок процент транс мазнини и кравето масло отново реабилитирано. Сега на върха на класацията е зехтинът.
После и яйцата бяха обявени за опасни – повишавали холестерола и по-внимателно с консумацията им. После прочетох – изяж едно яйце за закуска и организмът ти ще пее.
По едно време кафето беше полезно, после стана вредно за сърцето и нервната система, сега не знам как е в момента. Леля ми и до днес не пие кафе следобед, защото не можела да спи вечерта - всички тези твърдения действат психологически на човек.
Млякото – ами и то в детството ми беше изключителна храна, наскоро прочетох, че е отрова за организма на възрастните.
Сиренето – полезна храна, но наскоро пак прочетох, че дамите не бивало да ядат много сирене, защото калцият в него предизвиквал рак на млечните жлези.
Месото и то – един път е полезно, друг път – вредно.
Сланината, направена от заколеното прасе – сигурна съм, че само като чуете за нея и мигновената ви реакция ще е – ау, колко е вредна. В учебник по диетология прочетох, че тя е била изключително полезна храна за хората по време на жътва, някога.
Алкохолът ту е вреден, ту е полезен – зависи кой каква цел преследва. Ту бирата е полезна, ту – не е. Напоследък всички са се концентрирали върху червеното вино.
Цигарите са тотално отречени, но пък прочетох, че пушачите не хващали болестта на Паркинсон.
Шоколадът, сладкишите - да продължавам ли?
И така кръговрат – едно се качва на върха, друго слиза, докато отново се обърнат нещата.
И всички са се съюзили да ни съветват – учени, лекари, фармацевти, журналисти, диетолози, инструктори по древни китайски практики, всички. Защо ли прозира финансовия интерес във всичко това?
Последното, което мернах – ако искате да останете млади, яжте ананас. Решила съм да посадя ананас на балкона :)
Според друго твърдение човек трябва да консумира само храна, която расте на неговия континет, а ананаси в Европа има ли?
И ние се люшкаме между полезното и неполезното и не знаем какво да ядем.
Рибата засега е много полезна храна, така че спокойно можем да си я позволим днес.
Колко спокойно са си живяли хората два века назад, направо им завиждам.
И да не забравяме, че ние сме това, което консумираме.
В автобуса, до вратата седяха мъж и жена, възрастни. На първо виждане, ги взех за семейство.
Освободи се място пред тях и седнах. И се заслушах.
- Дъщерята работеше по разни телевизии и вземаше 350 лв. на месец. Освен това пееше в една група, но едва свързваше двата края. Замина за Лондон, учи там и пак работи в телевизия.
- Не искам да чувам за България – ми казва всяка вечер, като се обади по телефона.
Сега и внукът замина при нея и той скоро няма да иска да чува за България..
Останах сам на стари години.
Другия месец ще ходя на гости, да видя тоя Лондон…
Дотам я докараха управниците ни.
- Вземете, почерпете се с английски бонбон, че аз слизам тук. Пожелавам ви да сте жива и здрава!
Жената отвърна в същия стил.
....
Управниците ли са виновни за възпитанието на децата ни?
Има един вид пингвини – магарешки. Живеят по крайбрежието между Намибия и Южна Африка.
Наричат ги така заради специфичния им крясък, напомнящ магарешки рев.
Много характерно за тях е, че обичат да си правят големи гнезда - колкото по-големи, толкова по-добре.
За целта дори крадат материали от гнездата на съседите си.
Най-големият им враг е морския леопард. Той обича да похапва този вид пингвини и ги причаква във водата.
Как приличат на нас, хората :)или ние на тях.
Моята приятелка,юристката /разказвала съм ви за нея/ си сложи зъбни импланти. Първо един имплант, после 6 месеца се изчаква дали организмът няма да го отхвърли, после следващия имплант и така нататък.
Срещнах я след това – какво направи със зъбите си – попитах. – Озъбиха ме – отвърна тя. Хлъцнах...
Усмихна се и разкри една редица прави, бели, хубави зъби.Красота!
Наскоро ми се наложи да ходя при нотариус. Жената между 50 и 60, пълничка и весела. Разговорихме се и когато се засмя, видях най-белите и правилни зъби. Без дефект, без неправилност – подредени, малки, като наниз от перли. Явно я бяха „озъбили“.
Тази сутрин пускам телевизора и от екрана ми се усмихват с белите си равни зъби, водещи. Не е възможно …мисля си… това да са техните зъби на тия години.
И какви гладки кожи без бръчки, като бебета.
Да не е заразно това със зъбите, та всички изглеждат така? Перфектни, блестящи, ослепителни и ….еднакви.
Друга водеща обясняваше, че в Америка са толкова стандартизирани представите, че ако си красив, изглеждаш добре, облечен си добре и с хубава прическа, хората те приемат и по-лесно стигаш до тавана на заплатата си.
Нашите фолк певици няма да имат проблеми – откъм тунинг до докарват.
Това да имаш хубава фигура си зависи и от гените, но в Америка и с това се преборват, щом имаш пари.
Господи, не е ли време е да смениш матрицата? Не е ли време да ни създаваш руси, красиви, с големи очи, бели зъби, бразилски дупета и дълги крака – главата може и да не е пълна.Е, малко хитрост и меркантилност може би е достатъчна.
Благодаря на дядовците ми, че са се оженили точно за бабите ми и по тоя начин последните са родили майка ми и баща ми.
Благодаря на майка ми и баща ми, че са ме създали такава, каквато съм. Един щрих в повече щеше да създаде някаква моя разновидност. Така заемам полагаемата ми се микроскопична брънчица във веригата на човешката еволюция.
Благодаря, че съм се родила жена. Прекрасно е да си жена!
Благодаря, че познах любовта.
Благодаря, че познах разочарованието, съмнението, страха, обидата, но и волята, търпението, амбицията, приятелството, радостта и усмивката.
Благодаря, че усетих болката и щастието да стана майка. Не подлежи на описание.
Благодаря на писателите, които ме подканят в книгите си да фантазирам и да се превъплъщавам в героините им.
Благодаря на сценаристите, режисьорите и великолепните артисти по същата причина.
Благодаря на композиторите, музикантите, певците за музиката, която са създали.
Светът би бил много скучен без филми, книги, театър и музика.
Благодаря за слънцето, че го има. В 350 дни от годината го боготворя, в останалите се крия, когато стане прекалено огнено и жарко.
Благодаря за дърветата, цветята и тревата, за красотата на този свят!
Благодаря на блогърите, които са ми приятели за това, че са такива.
А за всичко е виновна Блага :)) и донякъде Ламот :)