Балерина

Всички имаме своите мечти – цветни, големи , малки, сбъднати или несбъднати, споделени или не, тайни или явни, позабравени или силни, те са някъде в нас.
Моята беше да стана балерина.
От съвсем малка.
Не знам защо.
Бях на 4-5, когато мама ме заведе в частна балетна школа. Преподавател ни беше един известен български балетист, вече покойник.
Той ни говореше как ще ни направи големи балерини, а аз вече се виждах такава.
Той ни говореше как трябва да преминем през уморителните, скучни и задължителни упражнения на балетната станка, а аз вече исках да съм ги преминала и нямах търпение да започнем.
Той ни говореше как ще танцуваме с балетни палци, а аз вече мислено ги бях обула и танцувах ..
Той ни говореше как ще сме облечени в балетни пачки..

Свърши бързо…..
Балетистът замина за някъде.

После на 7-8 години пак тръгнах на балет. Беше по-реално от преди и мечтата ми изглеждаше по-близка. Играехме на станки, репетирахме с палци, шиеха се балетни пачки, щяхме да изнесем концерт.
Само че пак не се получи.
Дойде някаква комисия, не помня добре каква и ние трябваше да покажем какво сме научили. Тогава ме преместиха от средата, където танцувах, в десния край…,
а най-добрите са винаги в средата.
Не можех да понеса това тогава, аз исках да бъда не просто балерина, а най-добрата и през сълзи заявих, че напускам трупата.
После плаках и на концерта, когато свита в залата, гледах моите приятелки да танцуват на
сцената, но не се върнах повече.

По-късно не пропусках балетна постановка.
Когато се влюбих за първи път, съвсем закономерно, беше в балетист.
И това приключи.

Той ми подари розови палци.
Понякога ги изваждам от гардероба, завързвам розовите ширити около глезените, изправям се на палци и за един кратък миг си представям, че съм на сцената и танцувам Одета – Одилия в Лебедово езеро…

После ми става смешно.
Времето за балет свърши.

Когато гледам балет или филм с балет, нещо ме пробожда, като несподелена любов.

Как ли щеше да се стече живота ми, ако бях станала балерина – не знам.

Истината е, че се чувствам добре в сегашната си кожа.

Сигурно така е трябвало да стане.


Щом видях тази снимка в фейсбук, познах детската си мечта.


Дали животът ни е предопределен или ние го създаваме…

Андрешко, бедни ми Андрешко…

Понякога се чудя как държавата ни още се държи на повърхността.
Как не е фалирала още.
То кой ли не я крадe’ през годините, резервите свършиха.
Финансовата стабилност се дължи отчасти на събраните данъци.
Тук дори не става дума за социални и здравни осигуровки.

А кой внася данъци у нас?
Само тия, дето се виждат от всички и няма как да не ги внесат.

И кой ли не се опитва да ги укрие?

Видели ли сте майстор да внася данъци? Бързи като хлебарки, всяка вечер са на различно място – през деня на легалното работно място, откъдето им внасят осигуровки, но следобед вече са по адреси. Тук нова лампа, там смяна на батерията, подмяна на водомери или тръби, ключът загубен или не отваря - във всяка къща рано или късно има нужда от тях. И те пристигат веднага, маневрени, уж любезни, обикновено с коли тип „баничарки“. Ремонт не се отказва – това е тяхното верую.

А ателиетата за услуги ? А другите услуги?
А преподавателите с частни уроци?
А частните квартири по морето?
А....
Всички укриват данъци по-малко или повече или поне опитват - и ако взема да изреждам, ще трябва цял списък на професиите да направя.

Това, че пълните заплати не се показват - и на децата е ясно.
Че се крият обороти, комисионни, приходи от наеми, от услуги - и на децата е ясно.

Стари и раздрънкани ни били превозните средства.
А да сте видели циганин да дупчи билет в превозно средство? Аз не съм.
И контрольорите не ги закачат – ще вземат на босия цървулите …

По морето укривали заведенията доходи.
То да е само по морето, с мед да ги намажеш.

Струва ми се, че всеки с фискален апарат за НАП да вържат, пак същия ефект…


От беднотия ли е?
Системата ли ни е сбъркана? Чипът ли?
Народ от тарикати ли сме?


Сещам се за онова определение на закон -
„законът е бариера в полето,
лъвовете я прескачат,
влечугите минават отдолу,
а честните глупаци чакат бариерата да се вдигне“.


После Андрешко заминава за Европа или някъде другаде по света и цъка с език – каква чистота, какъв ред, как се спазват законите!

И плюе по България.

Там просто всички си внасят данъците.

Е, не е само това, но да не навлизам в друга тема…



"Държавата се издържа от събраните данъци - народът от укритите..."


не убивайте автора, той прави само дисекция на реалностите:)

Да отгледаш игуана

Alice Smith беше публикувала днес във фейсбук това клипче „Да закусваш с игуана“

http://vbox7.com/play:9583fd0b22


Покрай клипчето, се зачетох за игуаната и открих интересни неща за нея.
Малко са комични някои.

- Когато я водите да плува в езеро, язовир, река или море не я дръжте дълго във водата, за да не изстине. Във вода бързо се охлаждат.

§ Правила за хранене
За игуаните има 3 вида храни:
1. Препоръчителна храна: Листни растения, зеленчуци, сочни и сладки плодове.

2. Храни, които да се дават в ограничени количества: за разнообразие, но не като основна храна:
# Зелето, броколите, карфиолът и китайското зеле водят до заболяване на щитовидната жлеза.
# Краставицата, марулята и салатата нямат хранителна стойност за игуаната и оставят организма й изтощен от глад.
# Спанакът и магданозът водят до обедняване на организма на игуаната на калций.

3. Забранени храни:

# Не давайте човешка, кучешка и котешка храна на игуаната си. Нищо с консерванти, брашно, захар и животински протеин (белтъчини) като месо, яйца, кашкавал, сирене и т.н. Умират твърде рано и след много мъчения от бъбречна недостатъчност или чернодробно заболяване.
# Не хранете игуаните си с брашнени червеи и скакалци.

Интересно :))

animal-истично

Мъжете, може би тайно, си представят брака така:

а жените така:

или поне така

но искат да завърши така:

снимките не са мои - от интернет са :((

Метаморфози

Отвреме-навреме някоя храна, напитка, плод, зеленчук става твърде полезна, а някоя друга попада в дъното на класацията. И ние, хората започваме да се вслушваме.

Когато бях дете, кравето масло беше много полезно и майка, притеснена от вида ми на слабичко дете, ме заключваше в килера с една купа разбит крем от масло, захар, жълтъци и какао с думите – докато не я изядеш /купата/, няма да излезеш от там. Добре, че се прибираше татко на обяд и ме спасяваше….
После маслото престана да е полезно, започна да се говори за чудодейния маргарин. На свой ред и маргаринът беше почти отречен заради висок процент транс мазнини и кравето масло отново реабилитирано. Сега на върха на класацията е зехтинът.

После и яйцата бяха обявени за опасни – повишавали холестерола и по-внимателно с консумацията им. После прочетох – изяж едно яйце за закуска и организмът ти ще пее.

По едно време кафето беше полезно, после стана вредно за сърцето и нервната система, сега не знам как е в момента. Леля ми и до днес не пие кафе следобед, защото не можела да спи вечерта - всички тези твърдения действат психологически на човек.

Млякото – ами и то в детството ми беше изключителна храна, наскоро прочетох, че е отрова за организма на възрастните.
Сиренето – полезна храна, но наскоро пак прочетох, че дамите не бивало да ядат много сирене, защото калцият в него предизвиквал рак на млечните жлези.

Месото и то – един път е полезно, друг път – вредно.
Сланината, направена от заколеното прасе – сигурна съм, че само като чуете за нея и мигновената ви реакция ще е – ау, колко е вредна. В учебник по диетология прочетох, че тя е била изключително полезна храна за хората по време на жътва, някога.

Алкохолът ту е вреден, ту е полезен – зависи кой каква цел преследва. Ту бирата е полезна, ту – не е. Напоследък всички са се концентрирали върху червеното вино.

Цигарите са тотално отречени, но пък прочетох, че пушачите не хващали болестта на Паркинсон.

Шоколадът, сладкишите - да продължавам ли?

И така кръговрат – едно се качва на върха, друго слиза, докато отново се обърнат нещата.

И всички са се съюзили да ни съветват – учени, лекари, фармацевти, журналисти, диетолози, инструктори по древни китайски практики, всички. Защо ли прозира финансовия интерес във всичко това?

Последното, което мернах – ако искате да останете млади, яжте ананас. Решила съм да посадя ананас на балкона :)
Според друго твърдение човек трябва да консумира само храна, която расте на неговия континет, а ананаси в Европа има ли?

И ние се люшкаме между полезното и неполезното и не знаем какво да ядем.
Рибата засега е много полезна храна, така че спокойно можем да си я позволим днес.

Колко спокойно са си живяли хората два века назад, направо им завиждам.

И да не забравяме, че ние сме това, което консумираме.

Подслушан /неволно/ разговор

В автобуса, до вратата седяха мъж и жена, възрастни. На първо виждане, ги взех за семейство.
Освободи се място пред тях и седнах. И се заслушах.
- Дъщерята работеше по разни телевизии и вземаше 350 лв. на месец. Освен това пееше в една група, но едва свързваше двата края. Замина за Лондон, учи там и пак работи в телевизия.
- Не искам да чувам за България – ми казва всяка вечер, като се обади по телефона.
Сега и внукът замина при нея и той скоро няма да иска да чува за България..
Останах сам на стари години.
Другия месец ще ходя на гости, да видя тоя Лондон…
Дотам я докараха управниците ни.
- Вземете, почерпете се с английски бонбон, че аз слизам тук. Пожелавам ви да сте жива и здрава!
Жената отвърна в същия стил.
....

Управниците ли са виновни за възпитанието на децата ни?

Пингвини

Има един вид пингвини – магарешки. Живеят по крайбрежието между Намибия и Южна Африка.
Наричат ги така заради специфичния им крясък, напомнящ магарешки рев.

Много характерно за тях е, че обичат да си правят големи гнезда - колкото по-големи, толкова по-добре.

За целта дори крадат материали от гнездата на съседите си.

Най-големият им враг е морския леопард. Той обича да похапва този вид пингвини и ги причаква във водата.

Как приличат на нас, хората :)или ние на тях.