четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Предсказанията на Ботис

Как се е затичало човечеството към унищожение на Земята!
Все едно утре ще се премести на друга - новичка и чиста планета. Изсича гори, създава нови и нови населени места, оризища и ниви, създава лифтове и нови курорти, нови производства и замърсява по всякакъв начин земята. Умират животни, изчезват цели видове, загубили естествената си среда за живот, изчезват завинаги птици и растения. Топи се снежната шапка на планетата, утре туко-виж изчезнали и белите мечки. И се получава ефектът на доминото - едно загинало нещо повлича след себе си още много.
Нашата България – как са я описвали в миналото? Планини, гори, пълноводни реки и езера, върхове, дълбок сняг. Сега има планини, но горите силно са намалели, морето е замърсено, рибата – значително намаляла, на места изчезнала, снегът е малко и не пълни реките. Градове – големи, бетонни, почти без дървета, мръсни и прашни и в тях се разхождат хората – нещастни, бездуховни, отчуждени един от друг.
Добротата изчезва от сърцата ни. Може би хората погрешно мислят, че добрината е синоним на наивност и простодушие. Срещнат ли добър човек, хората усещат, че с него проблеми няма да имат и насочват мислите и усилията си към лошия човек, когото трябва да спечелят за нещо.
Насилие сред деца, насилие сред възрастни, омраза между хората, материални „идеали”, суета и показност, бедстващи сираци по домове, силикон и чалга.
Духовното го има при една шепа хора. „Смешници” – шепне сивата тълпа за тях.

Когато екозащитниците излязат да протестират – колко са те? Сто или двеста души, на фона на 2-милионна София. Равнодушие цари навсякъде.

Отдавна светли умове на земята разбрали, че ще настъпи еко катастрофа, ако човечеството продължава в същия ритъм, говорят, доказват, призовават – понякога ги чуват, по-често – не.

Прочетох предсказанието на Ботис, така както го е записала Паула Лайт.Публикувам го с нейното съгласие. Ето го:


“Предстоят ви тъмни дни, дете на Светлината. Дни, когато това, което наричате болка, ще раздира душите ви. В тия дни ще забравите извора, а устните ви ще пият отрова. Оскверненият ви дом ще си отмъсти и ще излъчва жлъч и горчилка. Ще има много плач – ще плачат отсечените дървета, ще капе кръвта на убитите животни, ще гинат светлите и добри хора. Болката ще продължи дълго. Докато сте приковани към колелото на времето. Ще страдате така, докато имате очи, а сте слепи; докато сте безсмъртни, а умирате; докато сте едно, а се мразите; докато в душите ви грее светлина, а излъчвате мрак; докато разкъсвате майката земя и плюете в лика на бащата време; докато ранявате кожата на змията и спиралата се превръща в сляп, безмислен кръг; докато душите ви спят в невежество.
“Няма ли изход, Ботис? – запитах го аз.
Никога няма да се промените, докато сте слепи за вътрешното си богатство, докато калта на материята смазва светлика на духа ви, докато стоите в петстенния си затвор като плъхове в дупките си; докато се боите да погледнете нагоре и да видите извора”.

Настръхнах! Ще го чуе ли някой?

Няма коментари:

Публикуване на коментар