"Нещастието никога не идва само"

Преглеждах си пощата и отворих стари, забравени почти неща, които са ми изпращали. Ето едно от тях. Забавно е!
Звъни телефона:
>> - Ало, сеньор Родригес? Обажда се Ернесто, иконома на вашата лятна вила.
>> - Да, Ернесто, аз съм. Да не се е случило нещо?
>> - Исках да ви кажа, че вашият папагал...умря,
>> - Как така умря? Призьорът ми от международни състезания?
>> - Да, сеньор.
>> - По дяволите, толкова пари съм дал за него. От какво умря?
>> - Яде отровено месо.
>> - Отровно? Кой го е нахранил с него?
>> - Никой, сеньор. Само хапна малко от умрелия кон.
>> - Кой кой?
>> - Вашият арабски жребец.
>> - КАКВО? Моят арабски жребец е мъртъв също?
>> - Да, сеньор. Той тегли една кола с вода и издъхна.
>> - Ти в ред ли си? Каква кола с вода?
>> - Такава, с която потушавахме пожара.
>> - Господи, пожар?
>> - Да, във вашата къща. Завесата се запали от свещта.
>> - По дяволите!!! Искаш да кажеш, че ми е изгоряла къщата от една свещ?
>> - Да, сеньор.
>> - Защо си палил свещ, Ернесто?
>> - За погребението, сеньор.
>> - КАКВО ПОГРЕБЕНИЕ?!!!?
>> - Вашата жена, сеньор. Прибира се късно една нощ, а аз помислих, че
>> е крадец и я ударих с вашия нов стик за голф
>> - E ако си ми счупил и новия стик за голф, не знам какво ти се пише направо!!!!