В очакване на перфектния мъж

Поклон пред тази жена!

Случайно се загледах в „Шоуто на Слави” снощи. И все едно някой ме накара да го направя. Слави разговаряше с една мила и хубава жена. Чух – „И ти даде една трета от черния си дроб”? – и се заслушах.
- И защо го направи? – За да помогна.
- И даде една трета част от черния си дроб на едно бебе? – Да.
- И защо го направи? – Защото бебето щеше да умре.
- Колко време ти трябваше да вземеш решението? – Ами, аз го взех в себе си в момента, в който чух.
- Близките ти не те ли спряха? – Не.
- А мъжът ти? – Той се притесняваше от операцията, страхуваше се за мен.
- Няма ли някакви правни пречки за даряване на органи? – Има. Аз осинових детето, за да мога да му даря част от черния си дроб.
- А осиновяването не е ли много тромава процедура? – Учудващо бързо стана. Всички искаха да помогнат.
- И ти дари една трета от черния си дроб на едно чуждо бебе? – То не е вече чуждо. Аз го осинових, то ми е дъщеря по закон.
- Какво работиш? – В социалната служба към Общината във Видин.
- Колко време продължи операцията? – За бебето от 6 сутринта до 6 вечерта. За мен от 6 сутринта до към 14 ч
- Какво си помисли когато те упояваха? – Всичко ще мине добре.
- Какво си помисли, когато се събуди от упойката? – Дали е добре бебето.
- Голям ли е белега, покажи ми? – Като буквата „Т”, голям е. Имам си вече и белег.
- Къде направиха трансплантацията? – Във Правителствена болница.
- И успешна ли е? – Да, детето беше на изследване, всичко е в норма.
- Кога се проведе? – Преди два месеца.
- И аз пак те питам, защо дари част от черния си дроб на това чуждо бебе? – Защото исках да помогна.
- Ще се възстановиш ли? – Да. Аз вече съм здрава.
Предполагам всички сте разбрали. Една необикновенно добра жена от Видин живее в един вход с друга жена, която ражда близнаци. Едното от близнаците е момиченце и му остава малко живот според лекарите. И тази жена решава да помогне на майката и бебето, като се подложи на тежка операция и дари част от черния си дроб.
Необходимият донор е трябвало да бъде с нулева група, като бебето, а никой от родителите или роднините не бил с такава група.
Аз просто нямам думи. И Слави занемя.

Името на тази жена е ЕМИЛИЯ КАЗАКОВА от Видин, България.
Не вярвах, че се раждат такива хора още!

Освен да й се поклоня доземи, не знам какво друго мога да направя.

-

За българските мъже с усмивка

Хванах някакъв откъс от документален филм за Мадона. Ставаше дума за времето, когато певицата е била на 43 години. Питаха някакъв американец какво мисли за нея. Американецът видимо не беше по-млад от Мадона. Той отговори – на колко е Мадона, - на 43 – а, не става вече. Мадона не ставала – за какво, мога само да се досещам . Мадона със стегнатото тяло, на която би завидяла и 30 – годишна жена! Не знам дали този американец не беше от български произход – все едно чувам как български мъж го казва.
От многото тестостерон ли е, от възпитанието ли е, от глобалното затопляне ли, но българските мъже са „голяма работа” по техните думи.

Българските мъже разбират от всичко – това си го знаем.

Най-добри са в леглото – и това сме го чували. Друг е въпросът дали е вярно. По форуми, блогове, сайтове, където има коментари, българските мъже твърдят, че са „велики” и в леглото, просто като тигри.. За размера – да не говорим – и там са номер едно.
Българските мъже обикновено гледат на жената като на временно удоволствие, като на стока от супермаркета например. И тая стока са я имали...е-хе.. безброй пъти.
Между бирата, водката, ракията и футболния мач– кога ли им остава време за сексуални подвизи?

Защото българските мъже пият много и налитат после на бой. „Велики” са, като пийнат! Той на мен ли ще ми каже... аз ще му дам да разбере....Като петли се ежат и перчат. „Маркират” си територията, като хищниците в природата, а на тази територия са жената, децата, апартамента и кучето или котката /е, ако са семейни/.
Ако не са още – пак я маркират, защото мъжкият, хищнически инстинкт е вкоренен в тях.
Чуждото е общо, моето – е само мое! Крилата фраза!

Българските мъже не обичат стари /над 30 годишни/ жени – по-добре на 220 месеца, ако е – да е.....
Българските мъже не обичат да дават предимство, когато шофират, не обичат да бъдат задминавани – ще ти @ба майката, особено пък от жени; без удоволствие и от немай къде спират пред „пешеходните пътеки” – айде, бе, бабче или кукло, по-бързичко....

Когато е валяло, не карат бавно през локвите, напротив с пълна газ минават и изпръскват пешеходците.След тях се сипят пожелания към майките им.....
Колата за тях е отново повод да се поперчат, да покажат величието си.

Пукне ли пролет, излизат мъжете на моторите. За тях улиците на града са състезателни отсечки, като издуят мотора, цял квартал настръхва от рева.
Напомнят ми за пауните – мъжките.

Българските мъже, като се разминават с жена на тясно място, не й отстъпват, а очакват тя да направи това и й казват дори "мерси" - все едно това е най-естественото нещо на тоя свят.
Българските мъже сядат първи в превозните средства. Не само сядат, ами разкрачват и масивните си крайници, та заемат място за още един човек.

Особено са смешно-симпатични младите, прохождащи мъже – косата с гел намазана, стърчи нагоре, тъмни очила, самочувствие до небето, някакви английски думи се хвърлят във въздуха – знак, че са специални; вътре - кипи от хормони, а навън сякаш са си сложили надпис – пазете се, гърлс, ще ви разбием ...
Българските мъже обичат да ходят с джапанки, широки гащи – нещо средно между къс и дълъг панталон, почесват се, където ги засърби без никакво неудобство.Като застудее, слагат анцуга. Така ни се е паднало, да се родим тук.

Разбира се, че има и друг тип мъже, но в статическата извадка, която съм направила, те не се вместват просто – умни, четящи книги, възпитани, внимателни, отнасящи се към жената като към човешко същество, по-слабо физически, но този вид е ....почти на изчезване.

Ескизи от пътувания

Преди години, когато живеех в Германия със семейството си, отидохме на остров Зюлт в Северно море. То си беше цяло приключение. Като се почне от пътуването през северната провинция Шлезвиг – Холщайн с красивите къщи със сламени покриви – ето как приблизително изглеждат /снимката не съм я правила аз/, натоварването на колите във влак от Кил, странната картина – вода от двете страни, защото се пътува сред море и така се стига до острова.
Остров Зюлт през зимата е с малко население, той е място за почивка през лятото и обърнете внимание – на богатите. Бих могла да потърся в нета данни за площ на острова, население и някакви подобни характеристики, но не това е важно за мен. Важно е какво ми е останало в мислите и какво виждам, когато затворя очи.
Имам снимки, но са на хартия.
Аз се дивях на всичко – хубавата вила на три етажа, в която бяхме отседнали на острова, местният човек, който ни отключи и който подържаше и се грижеше за всички къщи-вили на уличката, просторното чисто мазе, откъдето си взехме колела; малката зелена полянка на която се излизаше от хола направо; невероятно широката плажна ивица, дюните, летуващите, които вместо чадъри като при нас, бяха опънали нещо като стени от бризент, за да се предпазят от бръснещият северен вятър. Водата на Северно море ми се стори ледена, слънцето учудващо силно, вятърът ми създаваше усещане за студ. Порази ме, че всички, абсолютно всички, цели фамилии се печаха голи на плажа и всички имаха страхотен шоколадов тен. Само ние, шест българи, бяхме с бански, но никой не ни загледа любопитно.
За два дни хванах тен.
Преди да стигнем до плажа, трябваше да се изкачим на една дюна и застанали на високото, съзерцавахме безкрайността. Толкова просторно и величествено, безбрежно, толкова близо до „края на света” никога повече не съм била. Невероятен спомен!
Бяхме толкова близо до Дания, но не отидохме. Все още мечтая да отида там. Да видя страната на Ханс Кристиан Андерсен, да видя Малката русалка в парка Кастелет, най-дългия висящ мост в света, характерните им къщи, прословутите пъстри цветя в градинките пред тях, прозорците, които са винаги открити, датчаните на колелета, леголанд, столицата в която се живее спокойно и добре, и още много неща.
Същата година отидохме и до Холандия. Посетихме фермата на един холандец, който произвеждаше най-различни сирена от млякото на кравите си. Нали знаете, техните сирена само се наричат така, по-скоро приличат на кашкавал. Холандецът говореше нещо като немски език, но му се разбираше трудно. Показа ни как са правили сирене баба му, майка му и как го прави сега той. Чистота невероятна. През всичкото време ни обясняваше за неговата „Принцесин” и аз наивно реших, че говори за жена си и си казах ”браво на този човек, виж как цени жена си”. Оказа се, че той говорел за кравата си, която дава най-много мляко /май беше 20 и няколко литра на ден/, после ни заведе да я видим. Кравата не ме впечатли особено! После си купихме от неговите сирена, всички узрели и вкусни / е, не всички/.
После пътувахме още – към Франция, Испания, Англия.
Минаха години, но аз още пазя спомените и виждам цветове и картини.
Има ли нещо по-хубаво от това човек да пътува, да вижда нови хоризонти, да се запознава с други култури и бит? Пожелавам го на всеки.

ВИП Брадър

Каква пошлост се излива от екрана! Нова телевизия решила да прави благотворителност на наш гръб. Първо идеята е открадната. Веднъж вече гледахме и дарихме пари за „Великолепната шесторка”. Идеята не беше и на БТВ – вероятно на Уницеф. „Великолепната шесторка” все пак ме развълнува, участниците бяха много емоциални и истински, но не мога да кажа същото за ВИП Брадър.Не им вярвам! Все по-малко ми харесва водещият. Защо акцентира на клюките, на жълтата страна, на евтиния ефект! А и тоя противен ми Евгени Минчев...

Едно поколение деца израсна с мутрите. В съзнанието на тези деца се оформи привлекателния образ на мутрите, които имат много пари, карат скъпи коли, свалят най-красивите момичета, имат къщи-замъци в престижните райони на столицата.

Сега Нова телевизия насажда в съзнанието на децата нов образ за подражание – образът на лъскав гей, който има всичко. Къща прекрасна, пътувания до Лондон, лъскави обувки, кола с шофьор, балове във Военния клуб, връзки с богати бизнесмени, пари.

Дава ли си някой сметка как подсъзнателно се набива този образ на Евгени Минчев, като преуспял човек, в крехката детска психика, на фона на криза, безработица и още куп неуредици в живота на много хора? И защо Ники Кънчев все повтаря - само първият път е страшно?

Отвратена съм! А и колко богати хора си купуват „индулгенции за рая”, уж се били трогнали от съдбата на децата! Ако се бяха трогнали, да бяха дарили анонимно досега, проблемът не е от вчера, не да чакат ВИП Брадър, че да дарят пари!

Никой не казва колко пари струва изграждането на къщата в Нови хан, всекидневните разходи на участниците – те непрекъснато се наливат с алкохол, ядат ягоди, все едно са ги набрали от градината отпред. Всички тези пари, похарчени за участниците да бяха дарени от Нова телевизия за каузата, щеше да е по-честно!

Единственото истинско нещо е филмчето с момченцето, което казва, че обича Живко и иска да му помогне. Всичко друго е толкова фалшиво!