Ескизи от пътувания

Преди години, когато живеех в Германия със семейството си, отидохме на остров Зюлт в Северно море. То си беше цяло приключение. Като се почне от пътуването през северната провинция Шлезвиг – Холщайн с красивите къщи със сламени покриви – ето как приблизително изглеждат /снимката не съм я правила аз/, натоварването на колите във влак от Кил, странната картина – вода от двете страни, защото се пътува сред море и така се стига до острова.
Остров Зюлт през зимата е с малко население, той е място за почивка през лятото и обърнете внимание – на богатите. Бих могла да потърся в нета данни за площ на острова, население и някакви подобни характеристики, но не това е важно за мен. Важно е какво ми е останало в мислите и какво виждам, когато затворя очи.
Имам снимки, но са на хартия.
Аз се дивях на всичко – хубавата вила на три етажа, в която бяхме отседнали на острова, местният човек, който ни отключи и който подържаше и се грижеше за всички къщи-вили на уличката, просторното чисто мазе, откъдето си взехме колела; малката зелена полянка на която се излизаше от хола направо; невероятно широката плажна ивица, дюните, летуващите, които вместо чадъри като при нас, бяха опънали нещо като стени от бризент, за да се предпазят от бръснещият северен вятър. Водата на Северно море ми се стори ледена, слънцето учудващо силно, вятърът ми създаваше усещане за студ. Порази ме, че всички, абсолютно всички, цели фамилии се печаха голи на плажа и всички имаха страхотен шоколадов тен. Само ние, шест българи, бяхме с бански, но никой не ни загледа любопитно.
За два дни хванах тен.
Преди да стигнем до плажа, трябваше да се изкачим на една дюна и застанали на високото, съзерцавахме безкрайността. Толкова просторно и величествено, безбрежно, толкова близо до „края на света” никога повече не съм била. Невероятен спомен!
Бяхме толкова близо до Дания, но не отидохме. Все още мечтая да отида там. Да видя страната на Ханс Кристиан Андерсен, да видя Малката русалка в парка Кастелет, най-дългия висящ мост в света, характерните им къщи, прословутите пъстри цветя в градинките пред тях, прозорците, които са винаги открити, датчаните на колелета, леголанд, столицата в която се живее спокойно и добре, и още много неща.
Същата година отидохме и до Холандия. Посетихме фермата на един холандец, който произвеждаше най-различни сирена от млякото на кравите си. Нали знаете, техните сирена само се наричат така, по-скоро приличат на кашкавал. Холандецът говореше нещо като немски език, но му се разбираше трудно. Показа ни как са правили сирене баба му, майка му и как го прави сега той. Чистота невероятна. През всичкото време ни обясняваше за неговата „Принцесин” и аз наивно реших, че говори за жена си и си казах ”браво на този човек, виж как цени жена си”. Оказа се, че той говорел за кравата си, която дава най-много мляко /май беше 20 и няколко литра на ден/, после ни заведе да я видим. Кравата не ме впечатли особено! После си купихме от неговите сирена, всички узрели и вкусни / е, не всички/.
После пътувахме още – към Франция, Испания, Англия.
Минаха години, но аз още пазя спомените и виждам цветове и картини.
Има ли нещо по-хубаво от това човек да пътува, да вижда нови хоризонти, да се запознава с други култури и бит? Пожелавам го на всеки.