Дано не се загубим!

Преди време ми попадна едно списание за кулинария, българско, с заглавие на английски, много добре оформено, лъскаво, с всевъзможни рецепти. Списанието – чудесно, хубаво написани статии как да подредим масата, каква покривка и прибори да подберем, какво да сервираме и в каква последователност, но вътре почти нямаше българско ястие. И тези чуждоземни майстор-готвачи, които приготвят нещо от тяхната си кухня - високо ниво, но не е за в къщи.
Как ли би се почувствала милата ми баба, ако прочетеше за гурме, артишок, дресинг, топинг, броколи, оцет балсамико, лангусти и омари.
Не искам вкусната ни българска кухня да заприлича на американската, пък било и на европейската. Не искам децата ми,като по американските филми, да ядат сандвичи непрекъснато. Не искам внуците ми да избират от купчина замразени пици в фризера коя, загрята в микровълновата печка да бъде тяхната вечеря. Не искам витаминозните им, нискокалорични и полезни храни. Ние си имаме наши.
Ядат ли американците и европейците шопска салата или пък печени чушки, или таратор или агнешко по гергьовски, капама, баница, истинско кисело мляко, прясно меко сирене, лапад и коприва? Ядат, но само в България. А черешите им като нашите ли са? Всичко, което се ражда на нашата земя е вкусно – и плодовете и зеленчуците ни, и месото е по-вкусно от вносното; а туршиите и киселото зеле стават невероятни. Благословенна земя!
Знаете, как чужденците харесват храната ни, а и няма начин да не я харесват.

Добре, че из тая страна има места, където се съхраняват традициите ни, където сръчни, пъргави български жени не забравят да месят питки и козунаци и да правят невероятно вкусни неща наред с още един куп умения.
Пиша всичко това, защото България е на път да се превърне в част от големия свят без граници, където се размиват националните особености, кухни, традиции, приемайки чужди модели на хранене, се забравят нашенските обичаи и ние сме обречени бавно, дай боже много бавно, да загубим миналото и идентичността си. Разбирам, че прогресът не може да бъде спрян, световната глобализация – също, но нека не бързаме толкова да се превръщаме в хора - роботи, хапващи сандвич с някакви неясни плънки, чаша готова супа „Маги” – дневна порция витамини и задължителната кока-кола.
Дано не се загубим!

Времето понякога спира

Тази сутрин Ди пак ме накара да минем през парка. Паркът в тоя ранен час е много свеж, зелен и спокоен. И почти пуст. Дърветата се раззеленили, но листата още малки и с тоя приятен за окото бледозелен цвят, а долу в основата израснали издънки и отдолу зеленината е повече, отколкото нагоре. Между всичкото това пролетно, чисто зелено, тъмнеят стволовете на дърветата и е невероятно красиво. А по поляните израснала трева , свежа и зелена и върху нея се показали жълтите главички на глухарчетата. Отдалеч изглежда приказно – зелена основа, ярко жълто изпъстрена отгоре, а тук-там и тъмни кръгове от някакви иглолистни храсти, които създават контраст в общото възприятие. Всичко се е пробудило, устремило нагоре към слънцето.

Долу в ниското има едно езерце, по-скоро блато. Дърветата го обградили отвсякъде, привели клони над зеленикавата вода.

Вървя и в душата ми нахлува покой и удоволствие. Удоволствие от простичките неща – слънцето, зелената трева, жълтурчета, цъфналия люляк. Не мисля за работа, не мисля за пари, не мисля за нищо - просто вървя, дишам и се наслаждавам.

Времето е спряло за малко.

По към изхода на парка виждам група момичета и момчета около масите за тенис. Дошли са да поиграят. Радостни възгласи, пропуснато топче, смях.

Едно момиче е легнало на пейка и сънливо се протяга под слънчевите лъчи.

На самия вход на парка искрят струите на новопостроения фонтан – с подкрепата на финансова група. Чудесно нещо е водата; лятото ще разхлажда въздуха.

Няма друга част от деня, която да е така хубава. Прибирала съм се от работа през парка, но не е същото. Тогава е пълно с хора, слънцето се спуска надолу, паркът е някак прашен, шумен и като че ли уморен от толкова народ, дори зеления цвят изглежда някак посивял.

Паркът е доста по-различен от първоначалния си вид - построен е по социалистическо време./ Тогава поне паркове, градинки и детски площадки са се изграждали – сега само ги рушат./ В горния му край изникна сградата на американското посолство, от другата страна на реката върнаха земя на собственици и сега там се издигат няколко блока, в самия парк. По-дивата му и некултивирана част намаля.

И в сегашния си вид, паркът е глътка въздух, любимо място за разходки и игра – в събота и неделя отвсякъде са го заградили спрели коли. Това са млади семейства, довели децата си в парка. Надвечер излизат „кучкарите”, а малко след това пейките заемат влюбените двойки. Животът не спира.

Излизам от парка и изведнъж ме блъска шума от колите, мириса на изгорели газове, изсвистяването на спирачки на светофара.

Добро утро, София!

Цъфнали липите

Обичам София през юни, когато цъфтят липите.
Вечер когато си лягам, през широко отворената врата към терасата нахлува сладкият аромат на цъфналите липи.Толкова е тихо и прохладно през нощта. Отвсякъде дървета заобикалят блока ни – има и борове, но през юни установявам за пореден път, че повечето дървета са липи. Заспивам мечтаейки.
На сутринта минавам през парка, на път за работа , а там цъфнали липите навсякъде.
И една черница, отрупана с плод, между тях. Кога ли ще узрее?
Може би само салкъмите /бяла акация/ имат по-сладък аромат, когато цъфтят, но прецъфтяха вече, те са по-рано от липите.
Пред храм-паметника „Александър Невски” целият площад е обграден от цъфнали липи. И пак мирише сладко.
Ухание се носи и в градинката зад Царския дворец, градинката пред Народния театър и тази срещу театъра на армията, навсякъде.
Дори в офиса се прокрадва през прозорците този единствен, неповторим аромат на липи.
Имаше преди едно романтично заведение "Под липите", дали е останало в оня автентичен вид...
Може би и ние като немците, трябва да имаме улица „Под липите”.
Обичам София с този прекрасен, упойващ, сладък мирис на цъфнали липи! Особено нощем, когато ароматът е толкова силен! Божествен аромат!



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

За жените

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да
си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина
със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин САМО ВЕДНЪЖ.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с
увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на
по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
Една жена решила да посети същият този „Магазин за мъже”, за да си
намери половинка.
След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат
работа” - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж
гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата”. Жената отишла на
третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновено
красиви”. „Божичко!” - зарадвала се жената, но все пак се качила на
четвъртия етаж. Там висяла табела: „Мъже с работа, които обичат деца,
ослепително красиви и помагащи вкъщи”.
- Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя!
Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там
бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота,
помагащи вкъщи и много романтични”.
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере
половинка, но все пак, се преборила с чувствата си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:
„Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува
само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една
жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!
А точно срещу този магазин бил открит” Магазин за жени”. На първия етаж
се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория - богати
жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж ДОСЕГА НИКОЙ,
НИКОГА НЕ СЕ Е КАЧВАЛ.

Пай с вишни

Продукти:

750 грама вишни
125 грама масло
4 яйца
1 и ½ чаена чаша захар
3 чаени чаши брашно
1 чаена чаша прясно мляко
1 бакпулвер
2 ванилии


Приготовление:
Маслото се разбива със захарта. Прибавят се яйцата едно по едно, прясното мляко, пресятото брашно с бакпулвера.
Изсипва се сместа в тавичка, покрита с хартия за печене.
Отгоре се нареждат изчистените от костилки, вишни.
Пече се в умерена фурна.
След като се изпече, се поръсва с пудра захар.

Може и с череши, ако не ви се чака да узреят вишните - аз вече го направих.

Това е сладкищ, който винаги става много хубав, а е толкова лесен.


Явно рецептата ми е дадена с любов:)



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

„Да спасим мъжа”

Нали знаете агресивната реклама на Каменица – „Да спасим Мъжа”?
Отпред върви един мъж с волево лице, което идва да покаже, че мъжът е не човек, а стомана. Сигурно въздишат по него жени. Аз обаче си харесвам Пухчо-то с белия чаршаф и тъжни очи, който подтичква най-отзад.
Когато истинския Мъж е заплашен, ние в Каменица казваме – Стига.
Когато истинският мъж е в опасност, ние в Каменица казваме „Не”.
И рекламата продължава:
Няма да пия нищо синьо, да се мажа с крем и да чета менюта
Няма да й дам дистанционното
Няма да разхождам пудела или
да поливам цветята
Няма да гладя дънките си, да пазарувам в Мол-а,
Да ходя на годишнини и да се обаждам на тъщата
Няма да питам за посоката
Да ползвам конец за зъби
Да чета инструкции и да измия колата си
Да гледам романтични комедии
Няма да я чакам цял час
Няма да предам приятелите си!
Да отворим Каменица, да спасим Мъжът.

Предлагам ние, жените да не пием Каменица! Като знаем какво защитава тази марка бира - мъжът, който не уважава тъща си, който не си чисти зъбите, който не обича пудели, не обича цветя, кара без посока, който не може да чака любимата....

И какъв ли е този Истински Мъж? И при това в опасност?! Това определено е образът на балкански Робинзон.


Само че на мен ми идва отвътре :

Когато жените са в опасност, ние във Винпром казваме „Стига”.
Когато истинската Жена е заплашена, ние във Винпром казваме „НЕ”.
И декларираме:
Няма да пускам ризите му в пералнята
Няма да простирам дрехите му
Няма да гладя панталоните му
Няма да му готвя
Няма да се грижа сама за децата
Няма да чистя жилището
Няма да му дам да гледа мачове
Няма да търпя пиянските му свади, като се върне късно
Няма да търпя да се заглежда по чужди жени
Няма да се обаждам на майка му
Няма да слушам музиката, която си пуска
Няма да предам приятелките си!
Да отворим сухо бяло вино, да добавим лед, да спасим Жената!