Бесен съм

Бесен съм – каза някакъв англичанин в предаване по телевизията, или поне така бяха превели думите му в ефир! Въпросният англичанин живее тук, в България – на село.
- Каква страна сте вие? Имате такава невероятна природа, толкова интересна история, можете да бъдете световно известна туристическа страна! А вие, дори министерство на туризма нямате, превърнали сте го в пиар – агенция. Дори Албания има по-хубава реклама от вас като туристическа страна. Все едно гърците са платили на вашата държава и са казали - не рекламирайте страната си, ще го правим ние и ще привличаме туристи с нашите римски останки.
Англичанка, която стоеше в стара селска къща добави – ние дойдохме тук, защото намерихме това, което сме изгубили отдавна в Англия -приятелството между хората. Ние знаем, че не предметите и скъпата техника правят живота хубав.
Друг англичанин, купил стара селска къща в с. Беден, Родопите, добави – тук намерих нещо, което е изчезнало преди 50 години в Англия. Топлота и сърдечност в отношенията, съчетана със страхотна гледка към Родопите. Невероятен простор и тишина, стари къщи, малки улички, по които вървят баби с бастунчета, хора, които гледат животни. Тук хората не са богати, но си произвеждат всичко сами.

Какво са намерили англичаните у нас? Нещо, за което ние, българите очевидно сме слепи.

Някои от англичанките, избрали България за втора родина, са се научили от местните жени да правят баница и си канели български съседки на гости.
Видях къщата на едни от тези англичани – ремонтирана, но със запазен външен вид, вътре направена удобна за живеене, с вградена кухня. Навън дворчето със окосена зелена трева, една селска дървена каручка върху тревата, а в каручката пъстри цветя.
Няма кокошки и домати.
Всъщност процесът на заселване на чуждоземци е двупосочен – и двете страни учат по нещо полезно от другия.
Както каза режисьорът Теди Москов преди година в едно предаване, добре ще е държавата с бюджетния излишък да изпрати нашите селяни в Швейцария, Германия или Австрия – да видят как изглеждат техните села, техните къщи, обори, как няма миризма и мухи в техните села, кални или прашни улици, а зеленина, красота, чистота и цветя.

Знаете ли, какво е едно от предложенията на чужденците, живеещи у нас, за емблема на България – мириса на печени чушки през есента. Това е толкова български мирис и така ми липсваше в една европейска страна, в която хората си купуваха по една или две тумбести чушки за салата...
Не знам точния брой на чужденците, заселили се трайно у нас. Някои от тези, които са в София, се събират в бара на хотел Радисън. Някои от тях учат български език, правят планове за бизнес или за политическа кариера.

В "Шоуто на Слави" видях някои от заселилите се у нас и създали семейства, чужденци. Всички бяха припознали България като своя родина, научили езика и се радваха на живота си тук.

Всички те имаха един въпрос - защо българите напускат родината си?

Тук е новата „Америка” на Европа, тук има переспектива, незаети ниши. В техните страни всичко е преоткрито, там е по-трудно.
И какво остава? Държавата да обърне подобаващо внимание на туризма, за да заемем полагащото ни се място в Европа.
Заслужаваме го.