Бягство

Заминах преди една седмица. Сама. Исках да остана със себе си.
Отидох при сестра ми в нейния просторен, чист и топъл дом. Топлината идва от отношенията между хората, от атмосферата в него, не от температурата. А сестра ми има чудесно семейство.
Една огромна, преливаща от цветя тераса, от която се открива изглед чак към хълмовете над града и на която е приятно в летните вечери. Зет ми е измайсторил система за капково напояване и поливането на цветята не е трудно.
Ходих боса по топлите плочки. Приятно усещане.
И сладки приказки, и спомени от пътешествия, от летни ваканции заедно. Вкусни ястия на масата и много плодове, и любимите ми големи смокини, набрани долу от двора.
Спокойствие, дори леност ме беше обзела. Просто се наслаждавах на всичко, топлех се на обичта на сестра ми, която се отнася с мен като с непораснала дъщеря и събирах добро настроение и сили.
Видях братовчеди, направих снимки, събрах впечатления и спомени за после.
Имах нужда от това.
Само интернетът беше отчайващо изнервящ – почти нищо не можах да прочета и да отворя, та имам да наваксвам.
Снощи се върнах късно. Задръствания на входа на София и хладно време.
Отрезвяващо.
Отвътре ми е топличко.
Милата ми, добра сестричка - много те обичам!