Разрових се в спомените си.
Изтупах ги от праха. Обагрих ги със снимки, писма и музика, за да ги изживея отново.
За последно.
Подредих ги грижливо в чекмеджета.
Най-отдолу сложих хубавите, за да не ми се прииска да ги извадя отново.
Най-отгоре сложих лошите, за да не се връщам назад.
Крилата са ми пречупени, ранена съм. Как ще тръгна след мечтите си?
Боли ме и не искам да си спомням!
Душата ми е празна.
Heaven and Hell
Преди 7 часа
Не може без тях. Ако се опита човек да ги сложи някъде насилствено просто се явяват по често. Зависи как ще ги възприемем за в бедеще.
ОтговорИзтриванеМоже би това е най тежката борба, със себе си.
Спаси си мечтите. Те превързват и лекуват крилете.
ОтговорИзтриванеСпомените са колкото да не изгубиш посоката.
ОтговорИзтриване