Трите вълшебни камъка

- Искам да ти подаря нещо – каза Майк. Познаваха се от три дни. Тя се възпротиви.
- Настоявам да приемеш. Този подарък няма материална стойност, но е много ценен за мен – надявам се да стане такъв и за теб.
Историята е следната.
Преди много години баща ми замина за Австралия. Там лекарите му откриха рак и му даваха два месеца живот. Баща ми е странен човек, не се побира в описание. Заживя с една местна туземка и покрай нея се запозна с местен лечител - абориген. Не знам какво направи аборигенът, но баща ми живя още 22 години. Понякога просто изчезваше от къщи, отиваше в прерията и го нямаше по седмица – две. После се връщаше.
С лечителя станаха добри приятели и той му подари три малки камъка, но не от фалшивите, които продаваше на туристите, а истински - като за приятел. Ръчно рисувани.
Преди смъртта си баща ми ми даде тези три камъка с пожеланието и на мен да помогнат, защото точно тогава бях в силен стрес и изживявах труден период.
Аз се върнах в Англия. Случиха ми се много неща, и добри и лоши. После дойдох в България и се заселих в това село край морето. Живея с българка. В селото живеят още англичани, но са пияници – избягвам да се виждам с тях – засмя се Майк. - Ето вече съм на 50 години и камъните успешно ми помагаха до сега. Усещам, че трябва да ти ги подаря – ти имаш нужда от тях, а на мен те вече помогнаха.
- Първият камък е камъкът на сънищата – достатъчно е вечер да го потъркаш и да го сложиш под възглавницата и сънят ти ще бъде дълбок, а сънищата – прекрасни.
- Вторият камък е камъкът на стреса – когато си нервна, напрегната и под стрес потъркай го с длани и ще се успокоиш.
- Третият камък е камъкът на сърцето – когато си тъжна и сама и си мислиш, че никой не те обича на този свят той ще ти даде сила и спокойствие, ще бие заедно с твоето сърце, ще поеме ударите му. Не случайно е с формата на човешко сърце.
Единственото условие е да повярваш в камъните.
Мина беше изненадана, просълзи се от жеста.

Мина е младо момиче, в командировка до Бургас. Тук се запозна с Майк, който й се видя първоначално някакъв неопределен англичанин с татуировки по ръцете и с невероятно сини очи. Оказа се мил и дружелюбен човек.

Нейният английски му хареса, даже я похвали, а и тя харесваше начина по който се изразява. Тези англичани, какъв чудесен език, нищо общо с американския английски – мислеше си тя.
На служебните вечери си говореха, забравяха за другите и не спираха.
- Усещам те като приятел, голям приятел – каза Майк и искам да ти подаря нещо. Извади трите камъка и й ги даде.
Донесе си ги в София.
Сега оставаше да повярва в силата им.
Човъркаше я една мисъл – защо точно на нея ги подари?
Може би й предстоеше да разбере.