Поклон пред тази жена!

Случайно се загледах в „Шоуто на Слави” снощи. И все едно някой ме накара да го направя. Слави разговаряше с една мила и хубава жена. Чух – „И ти даде една трета от черния си дроб”? – и се заслушах.
- И защо го направи? – За да помогна.
- И даде една трета част от черния си дроб на едно бебе? – Да.
- И защо го направи? – Защото бебето щеше да умре.
- Колко време ти трябваше да вземеш решението? – Ами, аз го взех в себе си в момента, в който чух.
- Близките ти не те ли спряха? – Не.
- А мъжът ти? – Той се притесняваше от операцията, страхуваше се за мен.
- Няма ли някакви правни пречки за даряване на органи? – Има. Аз осинових детето, за да мога да му даря част от черния си дроб.
- А осиновяването не е ли много тромава процедура? – Учудващо бързо стана. Всички искаха да помогнат.
- И ти дари една трета от черния си дроб на едно чуждо бебе? – То не е вече чуждо. Аз го осинових, то ми е дъщеря по закон.
- Какво работиш? – В социалната служба към Общината във Видин.
- Колко време продължи операцията? – За бебето от 6 сутринта до 6 вечерта. За мен от 6 сутринта до към 14 ч
- Какво си помисли когато те упояваха? – Всичко ще мине добре.
- Какво си помисли, когато се събуди от упойката? – Дали е добре бебето.
- Голям ли е белега, покажи ми? – Като буквата „Т”, голям е. Имам си вече и белег.
- Къде направиха трансплантацията? – Във Правителствена болница.
- И успешна ли е? – Да, детето беше на изследване, всичко е в норма.
- Кога се проведе? – Преди два месеца.
- И аз пак те питам, защо дари част от черния си дроб на това чуждо бебе? – Защото исках да помогна.
- Ще се възстановиш ли? – Да. Аз вече съм здрава.
Предполагам всички сте разбрали. Една необикновенно добра жена от Видин живее в един вход с друга жена, която ражда близнаци. Едното от близнаците е момиченце и му остава малко живот според лекарите. И тази жена решава да помогне на майката и бебето, като се подложи на тежка операция и дари част от черния си дроб.
Необходимият донор е трябвало да бъде с нулева група, като бебето, а никой от родителите или роднините не бил с такава група.
Аз просто нямам думи. И Слави занемя.

Името на тази жена е ЕМИЛИЯ КАЗАКОВА от Видин, България.
Не вярвах, че се раждат такива хора още!

Освен да й се поклоня доземи, не знам какво друго мога да направя.

-

За българските мъже с усмивка

Хванах някакъв откъс от документален филм за Мадона. Ставаше дума за времето, когато певицата е била на 43 години. Питаха някакъв американец какво мисли за нея. Американецът видимо не беше по-млад от Мадона. Той отговори – на колко е Мадона, - на 43 – а, не става вече. Мадона не ставала – за какво, мога само да се досещам . Мадона със стегнатото тяло, на която би завидяла и 30 – годишна жена! Не знам дали този американец не беше от български произход – все едно чувам как български мъж го казва.
От многото тестостерон ли е, от възпитанието ли е, от глобалното затопляне ли, но българските мъже са „голяма работа” по техните думи.

Българските мъже разбират от всичко – това си го знаем.

Най-добри са в леглото – и това сме го чували. Друг е въпросът дали е вярно. По форуми, блогове, сайтове, където има коментари, българските мъже твърдят, че са „велики” и в леглото, просто като тигри.. За размера – да не говорим – и там са номер едно.
Българските мъже обикновено гледат на жената като на временно удоволствие, като на стока от супермаркета например. И тая стока са я имали...е-хе.. безброй пъти.
Между бирата, водката, ракията и футболния мач– кога ли им остава време за сексуални подвизи?

Защото българските мъже пият много и налитат после на бой. „Велики” са, като пийнат! Той на мен ли ще ми каже... аз ще му дам да разбере....Като петли се ежат и перчат. „Маркират” си територията, като хищниците в природата, а на тази територия са жената, децата, апартамента и кучето или котката /е, ако са семейни/.
Ако не са още – пак я маркират, защото мъжкият, хищнически инстинкт е вкоренен в тях.
Чуждото е общо, моето – е само мое! Крилата фраза!

Българските мъже не обичат стари /над 30 годишни/ жени – по-добре на 220 месеца, ако е – да е.....
Българските мъже не обичат да дават предимство, когато шофират, не обичат да бъдат задминавани – ще ти @ба майката, особено пък от жени; без удоволствие и от немай къде спират пред „пешеходните пътеки” – айде, бе, бабче или кукло, по-бързичко....

Когато е валяло, не карат бавно през локвите, напротив с пълна газ минават и изпръскват пешеходците.След тях се сипят пожелания към майките им.....
Колата за тях е отново повод да се поперчат, да покажат величието си.

Пукне ли пролет, излизат мъжете на моторите. За тях улиците на града са състезателни отсечки, като издуят мотора, цял квартал настръхва от рева.
Напомнят ми за пауните – мъжките.

Българските мъже, като се разминават с жена на тясно място, не й отстъпват, а очакват тя да направи това и й казват дори "мерси" - все едно това е най-естественото нещо на тоя свят.
Българските мъже сядат първи в превозните средства. Не само сядат, ами разкрачват и масивните си крайници, та заемат място за още един човек.

Особено са смешно-симпатични младите, прохождащи мъже – косата с гел намазана, стърчи нагоре, тъмни очила, самочувствие до небето, някакви английски думи се хвърлят във въздуха – знак, че са специални; вътре - кипи от хормони, а навън сякаш са си сложили надпис – пазете се, гърлс, ще ви разбием ...
Българските мъже обичат да ходят с джапанки, широки гащи – нещо средно между къс и дълъг панталон, почесват се, където ги засърби без никакво неудобство.Като застудее, слагат анцуга. Така ни се е паднало, да се родим тук.

Разбира се, че има и друг тип мъже, но в статическата извадка, която съм направила, те не се вместват просто – умни, четящи книги, възпитани, внимателни, отнасящи се към жената като към човешко същество, по-слабо физически, но този вид е ....почти на изчезване.

Ескизи от пътувания

Преди години, когато живеех в Германия със семейството си, отидохме на остров Зюлт в Северно море. То си беше цяло приключение. Като се почне от пътуването през северната провинция Шлезвиг – Холщайн с красивите къщи със сламени покриви – ето как приблизително изглеждат /снимката не съм я правила аз/, натоварването на колите във влак от Кил, странната картина – вода от двете страни, защото се пътува сред море и така се стига до острова.
Остров Зюлт през зимата е с малко население, той е място за почивка през лятото и обърнете внимание – на богатите. Бих могла да потърся в нета данни за площ на острова, население и някакви подобни характеристики, но не това е важно за мен. Важно е какво ми е останало в мислите и какво виждам, когато затворя очи.
Имам снимки, но са на хартия.
Аз се дивях на всичко – хубавата вила на три етажа, в която бяхме отседнали на острова, местният човек, който ни отключи и който подържаше и се грижеше за всички къщи-вили на уличката, просторното чисто мазе, откъдето си взехме колела; малката зелена полянка на която се излизаше от хола направо; невероятно широката плажна ивица, дюните, летуващите, които вместо чадъри като при нас, бяха опънали нещо като стени от бризент, за да се предпазят от бръснещият северен вятър. Водата на Северно море ми се стори ледена, слънцето учудващо силно, вятърът ми създаваше усещане за студ. Порази ме, че всички, абсолютно всички, цели фамилии се печаха голи на плажа и всички имаха страхотен шоколадов тен. Само ние, шест българи, бяхме с бански, но никой не ни загледа любопитно.
За два дни хванах тен.
Преди да стигнем до плажа, трябваше да се изкачим на една дюна и застанали на високото, съзерцавахме безкрайността. Толкова просторно и величествено, безбрежно, толкова близо до „края на света” никога повече не съм била. Невероятен спомен!
Бяхме толкова близо до Дания, но не отидохме. Все още мечтая да отида там. Да видя страната на Ханс Кристиан Андерсен, да видя Малката русалка в парка Кастелет, най-дългия висящ мост в света, характерните им къщи, прословутите пъстри цветя в градинките пред тях, прозорците, които са винаги открити, датчаните на колелета, леголанд, столицата в която се живее спокойно и добре, и още много неща.
Същата година отидохме и до Холандия. Посетихме фермата на един холандец, който произвеждаше най-различни сирена от млякото на кравите си. Нали знаете, техните сирена само се наричат така, по-скоро приличат на кашкавал. Холандецът говореше нещо като немски език, но му се разбираше трудно. Показа ни как са правили сирене баба му, майка му и как го прави сега той. Чистота невероятна. През всичкото време ни обясняваше за неговата „Принцесин” и аз наивно реших, че говори за жена си и си казах ”браво на този човек, виж как цени жена си”. Оказа се, че той говорел за кравата си, която дава най-много мляко /май беше 20 и няколко литра на ден/, после ни заведе да я видим. Кравата не ме впечатли особено! После си купихме от неговите сирена, всички узрели и вкусни / е, не всички/.
После пътувахме още – към Франция, Испания, Англия.
Минаха години, но аз още пазя спомените и виждам цветове и картини.
Има ли нещо по-хубаво от това човек да пътува, да вижда нови хоризонти, да се запознава с други култури и бит? Пожелавам го на всеки.

ВИП Брадър

Каква пошлост се излива от екрана! Нова телевизия решила да прави благотворителност на наш гръб. Първо идеята е открадната. Веднъж вече гледахме и дарихме пари за „Великолепната шесторка”. Идеята не беше и на БТВ – вероятно на Уницеф. „Великолепната шесторка” все пак ме развълнува, участниците бяха много емоциални и истински, но не мога да кажа същото за ВИП Брадър.Не им вярвам! Все по-малко ми харесва водещият. Защо акцентира на клюките, на жълтата страна, на евтиния ефект! А и тоя противен ми Евгени Минчев...

Едно поколение деца израсна с мутрите. В съзнанието на тези деца се оформи привлекателния образ на мутрите, които имат много пари, карат скъпи коли, свалят най-красивите момичета, имат къщи-замъци в престижните райони на столицата.

Сега Нова телевизия насажда в съзнанието на децата нов образ за подражание – образът на лъскав гей, който има всичко. Къща прекрасна, пътувания до Лондон, лъскави обувки, кола с шофьор, балове във Военния клуб, връзки с богати бизнесмени, пари.

Дава ли си някой сметка как подсъзнателно се набива този образ на Евгени Минчев, като преуспял човек, в крехката детска психика, на фона на криза, безработица и още куп неуредици в живота на много хора? И защо Ники Кънчев все повтаря - само първият път е страшно?

Отвратена съм! А и колко богати хора си купуват „индулгенции за рая”, уж се били трогнали от съдбата на децата! Ако се бяха трогнали, да бяха дарили анонимно досега, проблемът не е от вчера, не да чакат ВИП Брадър, че да дарят пари!

Никой не казва колко пари струва изграждането на къщата в Нови хан, всекидневните разходи на участниците – те непрекъснато се наливат с алкохол, ядат ягоди, все едно са ги набрали от градината отпред. Всички тези пари, похарчени за участниците да бяха дарени от Нова телевизия за каузата, щеше да е по-честно!

Единственото истинско нещо е филмчето с момченцето, което казва, че обича Живко и иска да му помогне. Всичко друго е толкова фалшиво!

Усмихни се, утре ще бъде по-лошо

„На 20 изглеждаме така, както ни е създала природата,
на 30 – както си искаме,
но на 40 и повече – както заслужаваме”.


Когато си на 20 години, кожата ти е свежа и стегната, очите блестят, зъбите са бели, дъхът – сладък, коремът – прибран, смехът – звънлив.
Караш ски, пързаляш се на кънки, изкачваш се, бягаш, скачаш, прескачаш, плуваш, играеш гимнастика или танци - всички мускули, стави, кости, нерви, сухожилия, хормони и органи са един чудесен ансамбъл, диригентът на който си ти.
Не го осъзнаваш.

Когато си на 20 косата ти е права или къдрава, кестенява, черна или руса, но ти непременно не я харесваш и променяш. Изрусяваш я, изправяш или накъдряш.
Когато си на 20 очите ти са светли, тъмни или пъстри, но ти непремено не ги харесваш и слагаш цветни лещи, за да приличаш на мечтата си.
Когато си на 20 не харесваш краката или гърдите си и мечтаеш да са като на някоя друга.
Когато си на 20 момчетата и мъжете се обръщат след теб и ти можеш да имаш всеки, когото пожелаеш.
Когато си на 20 ти се струва, че младостта и красотата са ти дадени просто така.
Когато си на 20 всъщност светът е прекрасен, но на теб не ти се струва, че може да стане още по-добър.
Когато си на 20, жените на 40 ти изглеждат неконкурентноспособни и се подсмиваш на смелото им облекло.
Когато си на 20 мислиш, че приятелките ти са до гроб.
Когато си на 20 мислиш, че ще се обичате винаги с приятеля ти.
Когато си на 20 мислиш, че винаги ще останеш на толкова.

После ставаш на 30 и пак си хубава и свежа и светът е в краката ти, но има едно леко безпокойство в теб.

После ставаш на 40 и сутрин събуждайки се, се чувстваш като на 20, но не си. И леки бръчици се образуват около очите, а в тях се чете опита от победи и падения, от разочарования и амбиции, от напрежение и успехи, споделени и несподелени любови, безсънни нощи. Започваш да си купуваш френски кремове за лице, ходиш на спа процедури. И коремът не е така стегнат, родила си едно, две или повече деца. Гърдите, дупето - не е ли време за промяна? Обиколката на талията се е увеличила малко. Мъжът, с когото живееш, започва да поглежда към младите момичета. Понякога леглото става тясно от настанилото се равнодушие.
Пак си хубава.

После ставаш на 50.. на 60, на 70. Боядисваш си косата в светли нюанси, подстригваш я късо, носиш черни очила, за да скриеш торбичките под очите. Минаваш през хормоналния дисбаланс, през подпухнали клепачи, врязани бръчки, през отпуснатата кожа на шията, всъщност цялата ти кожа започва да следва гравитацията. Все по-често мислиш за времето, когато си била на 20. Мъжът до теб е загубил сексуалната си мощ. Превърнал се е от буен жребец в кротък кон. Вечер заспивате спокойни, че сте заедно. Едно сладко гласче ти казва „бабо” и се гушка в теб.

Душата ти – тази неспокойна придобивка, не е остаряла. Тя помни и понякога се събужда със странни желания. Късно, безкрайно късно е за тях.

Сега разбираш, колко лекомислено си приемала младостта за вечна, колко лекомислено си приемала живота си въобще, колко неща си пропуснала, колко пъти си казвала, че те боли главата или че си уморена, за да откажеш секс, колко пъти си носила скучни дрехи заради приказките на другите.
Когато чуеш, че една жена е на 70 години какво си представяш? Бабата със забрадка и дебели чорапи, която продава на пазара магданоз и коренчета от пащърнак?
Представяй си примата Лили Иванова как пее и не спира да подскача на сцената на зала Олимпия в Париж. Или София Лорен. Човек може и на 70 години да достигне върха, за който е мечтал.
Или Тина Търнър. Или Силви Вартан. Чуя ли нейното изпълнение на "Облаче ле, бяло..." и сълзите сами тръгват от очите ми.
И докато си представяш, не пропускай нито една минута от младостта!

Да дадем име

Прочетох в новините:
„Московският ЕСГРАОН отказва да издаде акт за раждане на дете, чиито родители искат да го нарекат БОЧ РВФ 260602, съобщава РИА Новости. Родителите, които не желаят друго име, се обърнали към съда в Страсбург, но от там отказали да разглеждат казуса. Според родителите на детето БОЧ РВФ 260602 не е шантава приумица, а съкращение на "Биологически Обект Човек от Рода на Воронини-Фролови, роден на 26 юни 2002 г."

Какво име да дадем на детето?
След като сме избрали измежду много хора най- подходящия партньор или партньорка за нас и бебето предстои да се роди, трябва да помислим за име.

Името на човек не е случайно. То се обмисля внимателно от родителите на детето, то е първият подарък от тях за малкото същество и е избрано с любов, но е и отговорност. То обикновено отразява желанията на родителите детето им да има светец-покровител, да прилича на някого, да живее в съзвучие с природата и околния свят, да бъде здраво, да е кръстено на баба и дядо или на други любими близки хора или да е в тон с последната мода .
Според нумеролозите, буквата с която започва едно име е от изключителна важност, както и другите букви в името. Прочела съм две страници какво ми дава моята буква „Д” като първа в името ми и какво ми вземат следващите. Най-добре ще да е било да ме кръстят Д ддд, но късно е вече.
Хубаво е името да е кратко – така по-лесно се помни. Хубаво е да има съзвучие между собственото име, презимето и фамилията. Нали никой не иска подигрателно отношение към името на отрочето му? Пък и ако е първороден син, неговите деца ще носят името му един ден.
Определено не звучи добре Есмералда Златинова, Клотилда Любенова или Винету Келешев.

Името ли прави човека или човека – името? Екзистенциален въпрос. Почти като за кокошката и яйцето. За себе си знам, че обикновено харесвам някое име, защото харесвам човека, който го носи и на когото се възхищавам.

Когато кръщават детето си на известна историческа личност, хората несъзнателно избират името, за да приеме детето нещо величаво от съответната личност.

Има много хубави имена на този свят.

Има имена на цветя – Биляна, Иглика, Здравко, Цветан;
на плодове - Грозданка, Малинка;
имена свързани с красота –Калин, Дивна, Аглая, Красимир;
на птици - Орлин, Славея
имена свързани с природата – Зорница, Ясен, Явор, Росен, Горица;
на български ханове – Кардам, Тервел, Калоян, Аспарух и на исторически личности, като Александър, Клавдия, Октавиан;
на герои от филми, песни. Познавах една Дилайла, с име взето от песента на Том
Джоунс ;
на актуални политици – чувала съм за Ленин и Сталинка,
Чух по новините и за онзи човек от град на р.Дунав, който чрез съда се прекръстил на Манчестър /на любимия си отбор/.


Преди време срещнах една съседка. – Честито – разбрах, че имаш внуче! Как го кръстихте? - Евсевий, дойде си с името.
А....???
Ще му казваме Сава.

Много хора носят имена на християнски светци и светици. Прието е детето да се кръщава на светеца на деня, по Православния календар. Заедно с името си в този случай, вярваме, че детето има и закрилата му. Детето получава и един празник за целия му живот, защото всички знаят кога празнуват Иван, Димитър, Николай или Стефан.
Има деца, кръстени Иисус, а Мария е името, с което кръщават най-много момичета по света. Кръщават се и много деца на светите апостоли Павел, Йоан, Матей, Тома, Андрей, Филип.


Когато една майка загубвала детето си няколко пъти подред, давали на новороденото „здраво” име – Камен, Петър /от гръцки - скала/.

Нали сте чували за израза – „Кръстили го Светлин на дядо му Ламби”. Това е по-честата практика напоследък.
Давам си сметка, че с процеса на глобализация, със заминаването на толкова много българи навън, със смесените бракове, много български имена ще изчезнат завинаги, както и много български фамилии.
Осиротяваме като народ.

Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!

Аз съм Диана. В мен живее обаче и едно младо и изключително незряло същество, почти дете – мечтателно, любопитно, добро, наивно и невероятно чувствително.
Наричам я умалително Ди.
- Ди, трябва да престанеш да мечтаеш, казвам строго аз.
- Не мога - ако спра да мечтая, ще забравя защо живея –отговаря Ди и детските й очи се пълнят с тъга.
- За какво мечтаеш, Ди?
- Мечтая да пътувам
– Мечтая да обиколя Земята
- Мечтая да разгадая всички неразгадани тайни
- Мечтая да няма бедни, болни и нещастни хора
- Мечтая да няма убийства, катастрофи и беди
След това започва с въпросите.
- Откъде сме се появили.
- Какви са били първите хора на земята – черни или бели.
– Идват ли извънземни на Земята.
- Земята наистина ли е единствената планета на свободен избор, а на другите планети има колективно съзнание.
- Легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти , който е дал толкова много за китайската цивилизация „син на небето” ли е бил, т.е. извънземен.
- Има ли наистина пещери в Тибет, в които в състояние на „сомати” спят представители още от първата раса на земята, та до петата.
- Кой е построил пирамидите в Египет и Мексико.
- А кой е поставил тежките каменни блокове в Стоунхендж.
- Какви са тези „акашови” записи, не може ли да надникна в тях.
- А защо хората не са безсмъртни....
Списъкът е дълъг.
- Стига Ди – ние знаем толкова малко.
Ди е всичко, което аз не съм.
Ди е слънчева, непокорна и щура, някак разпиляна и неподредена. Косата й – светла и развята, очите й гледат някъде надалеч, усмивка играе по лицето й.
Ди предпочита панталони, които стоят добре на дългите й слаби крака, облича блузки, които откриват красивите й рамене.
Ди обича празниците и купоните, музиката. Истински се забавлява, като танцува. Движенията й са толкова гъвкави.
Ди се усмихва на всички, отваря сърцето си за хората. После плаче – от незаслужена обида, от непредизвикана грубост, от нагли намеци.
Ди обича шоколад и сладки неща.
Аз ....не съм такава.
Сутрин Ди настоява да минем през парка на път за работа. Вървим по пустата пътека в парка и аз неспокойно се оглеждам, а Ди се радва на катеричката, която скача от дървото, на кучетата, които бягат из поляните. По едно време спира и се обръща към слънцето, което се издига над дърветата.
- Ди, къде си? - Говорех на слънцето - казах му, колко е хубаво че го има.
Не знам какво да правя с Ди - да я оставя или да й забраня да съществува..
Не, не мога да постъпя така.
Бъди каквато си и не спирай да мечтаеш, Ди!