Теменужка

Едно малко цветенце беше разтворило листенца на 1 януари. Не кокиче, не и минзухар, а теменужка. Къде си се разбързало, мъниче?
Не бях виждала досега цъфнала теменужка на 1 януари.
Дано оцелее!

Един арабин в американското посолство

Arab in US embassy for visa

Consul : What is your name?

Arab: Abdul Aziz

Consul: Sex?

Arab : Six to ten times a week

Consul:I mean, male or female?

Arab : Male, female and sometimes camel.

Consul: Holy cow!

Arab : Yes, cows and dogs too!!!!

Consul: Man,........ isn't it hostile

Arab : Horse style, dog style, any style

Consul: Oh.......... dear!

Arab : Deer? No deer, they run too fаst

Коледно настроение

Знам, че най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Аз вярвам в чудеса все още, вярвам че се случват на Коледа и миналата година мечтанието ме отнесе на един топъл плаж с бял пясък.
Не ми се случи. Това не означава, че празникът беше лош, просто мечтите ми бяха други.
После племенницата ми се върна от почивка и донесе снимки от полуостров Юкатан, Мексико. Плажовете са покрити с бял пясък, водите са синьо-зелени и чисти, а културният живот предлага археологически останки от пирамиди и музеи на открито. Красиво!
Помислих си с тъга, че на тоя свят има толкова невероятни места, че един човешки живот не стига да видиш всичко.
И аз няма да мога.

Тази година няма да си пожелавам невъзможни неща.
Искам топлина и уют, спокойствие, здраве, благородство в отношенията, мир, любов, надежда, музика и светлина в душата ми!
Искам го най-вече за тия, които са в сърцето ми – моето семейство!

Пожелавам го и на вас!

Отново за БГ Репортер

Вчера ми писа едно момиче по скайпа, за да ме пита нещо за БГ Репортер. Тъй като нямах ярък спомен за нейно творение, реших да вляза в сайта, за да потърся.
Идва ми да попитам – какво беше това БГ Репортер?

Пусто и празно в сайта. Прилича ми на мегдана на село, в горещ летен ден, когато малцината жители са се изпокрили по къщите си и само един старец седи под навеса на кръчмата, подпрял се на бастунчето и съзерцава безкрая. Какво стана? Къде отидоха хората, къде изчезнаха приятелствата, сладките приказки, гъмжилото, грохотът на невъздържаните коментари?

Колко топло и уютно местенце беше сайта, как с трепет го отварях сутрин, как пишех с удоволствие, как се радвах на всяка моя поместена статия; поглъщах написаното от другите. И не бях само аз, усещах, че и на другите им доставя удоволствие да са част от сайта. А колко весело беше преди Коледа миналата година.....
Много тривиални изречения могат да се напишат, като „Хубавите неща бързо свършват”, „Хубавото е кратко”, но не ми става по-леко от това.
В България ако нещо не се разцепи, то просто няма да е българско! То не бяха партии, то не бяха парламентарни групи, то не бяха предавания, то не бяха творчески и артистични групи, фондации и асоциации, които се разцепиха, та как да остане цял и БГ Репортер? Разцеплението е заложено още в създаването.

За умрелият /сайт/ или добро или нищо.


In memoriam
Как ви запомних всички вас, пишещи в сайта:

Бети Сиракова с „За мен и за жените”
Весна Петрова с нейния „Синдром на сърдитите лелки”;
Цветан Минчев и неговата „Теория за …..гърдата”;
Георги Сотиров с внук Алеко, кръстен на него, с боба от Египет, казанът за ракия и рецептата за капама;
Румен Донкин с философския си поглед към нещата;
Стела Недкова, която е невероятно добра и в стихове и в проза;
Красимира Минчева с хубавото бебе в профила си;
Мария Темелкова;
артистичната Лилия Илинова;
журналистката Мария Маринова,която твърдо отстоява позициите си,
Милена Бончева Димова – харесвах я как пише, Елица и нейния съпруг Емил,
Силвия Ангелова;

„Класната” Дани Божинова, както сполучливо я нарече Петър Донкин.

Росен, с неговите описания от Белгия и света, с чудесните му писания за любовта, който беше най-шумен, най-запомнящ се.
Албена Иванова, която има дарба да пише;
изпълнената с любов Юмюгюл Ахмед ;
Цветан Ненов;
оригиналната Мая Долапчиева
Петър Донкин – най-добрият,
Паула Лайт, която пише интелигентно, но много рядко се появяваше;
разбира се – непокорното дете на сайта Симо, поетесите Атоанета и Цветомира;
журналистката Христина Чопарова,
Ясен Василев, който беше интересен автор, но не всички го разбираха,
загриженият за съдбата на Палестина и народа й, Мариян.
Валентин Михалев – един чудесен разказвач,
да спомена и себе си с най-значимото ми написано - "Усмихни се, утре ще бъде по-лошо" .

И всички останали в сайта БГ Репортер, не мога да изброя толкова имена – добре че ви имаше!

Гарваните

Някой, не знам кой, е изтрил снимките в блога.
Възстанових нещичко, но там където има много снимки, това е направо невъзможно.
Съжалявам за гразната картинка, която представлява блога ми. Преди злонамерения акт, беше толкова красиво.
















Минавайки по алеята го забелязах. Беше кацнал на пейка и ме гледаше. Този гарван ми стана интересен и ми се прииска да си го отглеждам в къщи. Гарваните са мистични птици, а аз откакто се помня, съм привлечена от мистичното.
А дали нямаше да ме кълве? Зарових се в интернет.

Започнах да забелязвам гарваните след като бях в Англия. Преди това чуех ли за гарван, в главата ми зазвучаваше стиха на Хр. Ботев от „Обесването на Васил Левски”:
„Гарване и ти, птицо проклета,
Над чий гроб там тъй грозно грачеш?”

или „Гарван гарвану око не вади”.

В крепостта Тауър в Лондон има гарвани – големи, охранени и екскурзоводката /мила, безцветна англичанка/ ни разказа преданието, че кралството ще бъде сполетяно от страхотно зло, изчезнат ли те. Затова и полагат специални грижи за тях. На мен ми се сториха доста страховити.
Страховита е и самата крепост Тауър. Старинна крепост. Представлява цял комплекс от сгради, заобиколени от защитни стени и ров.
Зелено иначе наоколо.














Тауър с Тауър Бридж


Първоначалното й предназначение е като крепост, кралски дворец, после затвор, място за екзекуции и мъчения, оръжейна, хазна, зоологическа градина, Кралският монетен двор, офис за обществени архиви, обсерватория, а след 1303 г. е домът на Коронните скъпоценности на Обединеното кралство.
Колко знатни хора са били заточени тук – поне 23, а други – убити. Сред затворниците са Джон Шотландски, Дейвид II, крал на Шотландия, Шарл Орлеански, Хенри VI, Томас Мор и още много.
Рудолф Хес, заместник водач на германската Националсоциалистическа работническа партия е последният затворник от държавно ниво, държан в Тауър, през май 1941 г.


Затворничка, преди да бъде убита, е Анна Болейн, майката на бъдещата кралица Елизабет I. Елизабет също е прекарала известно време зад каменните му стени. От тук е и мрачната известност на Тауър като политически затвор.

Отклоних се, а думата ми бе за гарваните. Разхождайки се из Южния парк, забелязах доста гарвани.
Те са интересни птици, умни, дори гениални. Освен това са любими животни на етолозите - самият Конрад Лоренц е отгледал десетки поколения гарвани в полудиво състояние.
Гарванът не е домашно животно, въпреки че много хора са намирали ранени или паднали малки и са ги отглеждали.
Твърди се, че гарваните могат да се научат да говорят. Дори казвали свързани неща. Могат и да броят.
Един от интересните факти за тях е, че е почти невъзможно да бъде определен пола на птицата. Освен в любовния период – тогава човекът, който отглежда гарван, става обект на ухажване. Танци, храна – най-вече брашнени червеи и няма „не искам”. Получаваш червей , в краен случай – в носа.
Гарванът е самотник, най-много да го видите в двойка.

Гарванът Corvus corax е защитена птица. Целият е черен, дори клюнът и краката. Трябва да ги пазим.

Ако решите да си вземете гарван в къщи случайно, помислете преди това. Няма да е лесно.

Федър

ФЕДЪР /живял около 15 г. пр. н. е. - около 70 г. от н. е./
е написал някога:

ЗА ПОРОЦИТЕ НА ХОРАТА

По две торби окачил ни е Юпитер: едната на гърба, напълнена със нашите пороци;
другата тежи отпред - натъпкана е тя със чуждите.
Затуй не можем слабостта си да съзрем. Сгрешат ли други, лесно ги осъждаме.

Какво бих могла да добавя?

9 те чудеса на социализма

1. - Всички имаха работа !
2. - Независимо, че всички имаха работа, никой не работеше!
3. - Независимо, че никой не работеше, петилетните планове се изпълняваха на 100%
4. - Независимо, че планове се изпълняваха на 100%, в магазините нямаше нищо!
5. - Независимо, че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко!
6. - Независимо, че всички имаха всичко, всички крадяха!
7. - Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички!
8. - Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни!
9. - Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха ЗА!


Това не съм го измислила аз, но го пейстнах, защото е свежо и вярно -))