Метаморфози

Отвреме-навреме някоя храна, напитка, плод, зеленчук става твърде полезна, а някоя друга попада в дъното на класацията. И ние, хората започваме да се вслушваме.

Когато бях дете, кравето масло беше много полезно и майка, притеснена от вида ми на слабичко дете, ме заключваше в килера с една купа разбит крем от масло, захар, жълтъци и какао с думите – докато не я изядеш /купата/, няма да излезеш от там. Добре, че се прибираше татко на обяд и ме спасяваше….
После маслото престана да е полезно, започна да се говори за чудодейния маргарин. На свой ред и маргаринът беше почти отречен заради висок процент транс мазнини и кравето масло отново реабилитирано. Сега на върха на класацията е зехтинът.

После и яйцата бяха обявени за опасни – повишавали холестерола и по-внимателно с консумацията им. После прочетох – изяж едно яйце за закуска и организмът ти ще пее.

По едно време кафето беше полезно, после стана вредно за сърцето и нервната система, сега не знам как е в момента. Леля ми и до днес не пие кафе следобед, защото не можела да спи вечерта - всички тези твърдения действат психологически на човек.

Млякото – ами и то в детството ми беше изключителна храна, наскоро прочетох, че е отрова за организма на възрастните.
Сиренето – полезна храна, но наскоро пак прочетох, че дамите не бивало да ядат много сирене, защото калцият в него предизвиквал рак на млечните жлези.

Месото и то – един път е полезно, друг път – вредно.
Сланината, направена от заколеното прасе – сигурна съм, че само като чуете за нея и мигновената ви реакция ще е – ау, колко е вредна. В учебник по диетология прочетох, че тя е била изключително полезна храна за хората по време на жътва, някога.

Алкохолът ту е вреден, ту е полезен – зависи кой каква цел преследва. Ту бирата е полезна, ту – не е. Напоследък всички са се концентрирали върху червеното вино.

Цигарите са тотално отречени, но пък прочетох, че пушачите не хващали болестта на Паркинсон.

Шоколадът, сладкишите - да продължавам ли?

И така кръговрат – едно се качва на върха, друго слиза, докато отново се обърнат нещата.

И всички са се съюзили да ни съветват – учени, лекари, фармацевти, журналисти, диетолози, инструктори по древни китайски практики, всички. Защо ли прозира финансовия интерес във всичко това?

Последното, което мернах – ако искате да останете млади, яжте ананас. Решила съм да посадя ананас на балкона :)
Според друго твърдение човек трябва да консумира само храна, която расте на неговия континет, а ананаси в Европа има ли?

И ние се люшкаме между полезното и неполезното и не знаем какво да ядем.
Рибата засега е много полезна храна, така че спокойно можем да си я позволим днес.

Колко спокойно са си живяли хората два века назад, направо им завиждам.

И да не забравяме, че ние сме това, което консумираме.

Подслушан /неволно/ разговор

В автобуса, до вратата седяха мъж и жена, възрастни. На първо виждане, ги взех за семейство.
Освободи се място пред тях и седнах. И се заслушах.
- Дъщерята работеше по разни телевизии и вземаше 350 лв. на месец. Освен това пееше в една група, но едва свързваше двата края. Замина за Лондон, учи там и пак работи в телевизия.
- Не искам да чувам за България – ми казва всяка вечер, като се обади по телефона.
Сега и внукът замина при нея и той скоро няма да иска да чува за България..
Останах сам на стари години.
Другия месец ще ходя на гости, да видя тоя Лондон…
Дотам я докараха управниците ни.
- Вземете, почерпете се с английски бонбон, че аз слизам тук. Пожелавам ви да сте жива и здрава!
Жената отвърна в същия стил.
....

Управниците ли са виновни за възпитанието на децата ни?

Пингвини

Има един вид пингвини – магарешки. Живеят по крайбрежието между Намибия и Южна Африка.
Наричат ги така заради специфичния им крясък, напомнящ магарешки рев.

Много характерно за тях е, че обичат да си правят големи гнезда - колкото по-големи, толкова по-добре.

За целта дори крадат материали от гнездата на съседите си.

Най-големият им враг е морския леопард. Той обича да похапва този вид пингвини и ги причаква във водата.

Как приличат на нас, хората :)или ние на тях.

Господи, не е ли време да смениш матрицата?

Моята приятелка,юристката /разказвала съм ви за нея/ си сложи зъбни импланти. Първо един имплант, после 6 месеца се изчаква дали организмът няма да го отхвърли, после следващия имплант и така нататък.
Срещнах я след това – какво направи със зъбите си – попитах. – Озъбиха ме – отвърна тя. Хлъцнах...
Усмихна се и разкри една редица прави, бели, хубави зъби.Красота!
Наскоро ми се наложи да ходя при нотариус. Жената между 50 и 60, пълничка и весела. Разговорихме се и когато се засмя, видях най-белите и правилни зъби. Без дефект, без неправилност – подредени, малки, като наниз от перли. Явно я бяха „озъбили“.
Тази сутрин пускам телевизора и от екрана ми се усмихват с белите си равни зъби, водещи. Не е възможно …мисля си… това да са техните зъби на тия години.
И какви гладки кожи без бръчки, като бебета.
Да не е заразно това със зъбите, та всички изглеждат така? Перфектни, блестящи, ослепителни и ….еднакви.
Друга водеща обясняваше, че в Америка са толкова стандартизирани представите, че ако си красив, изглеждаш добре, облечен си добре и с хубава прическа, хората те приемат и по-лесно стигаш до тавана на заплатата си.
Нашите фолк певици няма да имат проблеми – откъм тунинг до докарват.
Това да имаш хубава фигура си зависи и от гените, но в Америка и с това се преборват, щом имаш пари.

Господи, не е ли време е да смениш матрицата? Не е ли време да ни създаваш руси, красиви, с големи очи, бели зъби, бразилски дупета и дълги крака – главата може и да не е пълна.Е, малко хитрост и меркантилност може би е достатъчна.

Мързел..

Нали знаете какво е on-line разплащане? Знаете разбира се.
Стоиш си удобно седнал пред компютъра, отваряш си профила в съответната банка, която си избрал, вкарваш паролата и следиш сметката си. Кой ти е превел пари, кой – не е. Нареждаш преводи и ти, гледаш си салдото и си мислиш или – не, благославяш или – не.
Да, обаче се налага и да теглиш пари. Всички магазини не работят с дебитни или кредитни карти. И трябва да се разкарваш до банката, която си избрал.
Какво ли щеше да бъде, ако имаше една тръба към компютъра, откъдето да пада необходимата сума, щом наредиш транзакция. Перфектно!

Това заприлича на Холивудски сценарий

Благодаря на дядовците ми, че са се оженили точно за бабите ми и по тоя начин последните са родили майка ми и баща ми.
Благодаря на майка ми и баща ми, че са ме създали такава, каквато съм. Един щрих в повече щеше да създаде някаква моя разновидност. Така заемам полагаемата ми се микроскопична брънчица във веригата на човешката еволюция.

Благодаря, че съм се родила жена. Прекрасно е да си жена!
Благодаря, че познах любовта.
Благодаря, че познах разочарованието, съмнението, страха, обидата, но и волята, търпението, амбицията, приятелството, радостта и усмивката.

Благодаря, че усетих болката и щастието да стана майка. Не подлежи на описание.
Благодаря на писателите, които ме подканят в книгите си да фантазирам и да се превъплъщавам в героините им.
Благодаря на сценаристите, режисьорите и великолепните артисти по същата причина.
Благодаря на композиторите, музикантите, певците за музиката, която са създали.

Светът би бил много скучен без филми, книги, театър и музика.

Благодаря за слънцето, че го има. В 350 дни от годината го боготворя, в останалите се крия, когато стане прекалено огнено и жарко.
Благодаря за дърветата, цветята и тревата, за красотата на този свят!

Благодаря на блогърите, които са ми приятели за това, че са такива.
А за всичко е виновна Блага :)) и донякъде Ламот :)

Трите вълшебни камъка

- Искам да ти подаря нещо – каза Майк. Познаваха се от три дни. Тя се възпротиви.
- Настоявам да приемеш. Този подарък няма материална стойност, но е много ценен за мен – надявам се да стане такъв и за теб.
Историята е следната.
Преди много години баща ми замина за Австралия. Там лекарите му откриха рак и му даваха два месеца живот. Баща ми е странен човек, не се побира в описание. Заживя с една местна туземка и покрай нея се запозна с местен лечител - абориген. Не знам какво направи аборигенът, но баща ми живя още 22 години. Понякога просто изчезваше от къщи, отиваше в прерията и го нямаше по седмица – две. После се връщаше.
С лечителя станаха добри приятели и той му подари три малки камъка, но не от фалшивите, които продаваше на туристите, а истински - като за приятел. Ръчно рисувани.
Преди смъртта си баща ми ми даде тези три камъка с пожеланието и на мен да помогнат, защото точно тогава бях в силен стрес и изживявах труден период.
Аз се върнах в Англия. Случиха ми се много неща, и добри и лоши. После дойдох в България и се заселих в това село край морето. Живея с българка. В селото живеят още англичани, но са пияници – избягвам да се виждам с тях – засмя се Майк. - Ето вече съм на 50 години и камъните успешно ми помагаха до сега. Усещам, че трябва да ти ги подаря – ти имаш нужда от тях, а на мен те вече помогнаха.
- Първият камък е камъкът на сънищата – достатъчно е вечер да го потъркаш и да го сложиш под възглавницата и сънят ти ще бъде дълбок, а сънищата – прекрасни.
- Вторият камък е камъкът на стреса – когато си нервна, напрегната и под стрес потъркай го с длани и ще се успокоиш.
- Третият камък е камъкът на сърцето – когато си тъжна и сама и си мислиш, че никой не те обича на този свят той ще ти даде сила и спокойствие, ще бие заедно с твоето сърце, ще поеме ударите му. Не случайно е с формата на човешко сърце.
Единственото условие е да повярваш в камъните.
Мина беше изненадана, просълзи се от жеста.

Мина е младо момиче, в командировка до Бургас. Тук се запозна с Майк, който й се видя първоначално някакъв неопределен англичанин с татуировки по ръцете и с невероятно сини очи. Оказа се мил и дружелюбен човек.

Нейният английски му хареса, даже я похвали, а и тя харесваше начина по който се изразява. Тези англичани, какъв чудесен език, нищо общо с американския английски – мислеше си тя.
На служебните вечери си говореха, забравяха за другите и не спираха.
- Усещам те като приятел, голям приятел – каза Майк и искам да ти подаря нещо. Извади трите камъка и й ги даде.
Донесе си ги в София.
Сега оставаше да повярва в силата им.
Човъркаше я една мисъл – защо точно на нея ги подари?
Може би й предстоеше да разбере.