Нещо като мюсли

Гледах по tv 24 kitchen как Гордън Рамзи приготвя мюсли

за закуска на децата си и реших и аз да опитам.

Не съм измислила рецептата.

В една по-голяма тава сложих овесени ядки, една опаковка /от Lidl/ 500 грама,

бадеми,

сурови белени тиквени семки,

сусам,

ленено семе,

начупени ядки кашу, лешник, малко орехи,

всичко това без пропорции, колкото имах.

И сложих във фурната да се запече, като бърках от време на време сместа

с лъжица, за да не порозовее само отгоре.

После извадих тавата, добавих годжи бери и сушени червени боровинки.

Или сушени череши.

Готово. Получи се.

С прясно или кисело мляко е чудесно за закуска,

а може и така да се хрупа или да се добавят пресни плодове.

Засища и дава енергия, а е и много полезно .

За десерт сладък салам

Обичате ли сладък салам? Аз да - още от едно време.

Е, направих сладък салам.

Много съм доволна, защото не винаги се получава , както искам.

Сега стана великолепен – нежен вкус, композиция от много аромати и мека текстура.

Една опаковка най-обикновени бисквити начупих в купата, докато гледах през прозореца какво прави котката на втория етаж от отсрещния блок.

Добавих и 3-4 бисквити с парченца шоколад в тях.

В млековарката с двойно дъно сварих 250 гр. мляко - като поизстина малко добавих 2 супени лъжици какао, половин черен шоколад с 70 % какао и половин пакетче немско масло от 125 грама, после една ванилия и есенция от портокал и малко ром.

В подходящ тиган сложих около 4 -5 супени лъжици захар да се карамелизира и щом захарта се разтопи и придоби красив оранжево-кафяв цвят, добавих орехи,белени бадеми, кашу, разбърках леко и веднага изсипах при бисквитите.

Към натрошените бисквити добавих около 50 грама червени сушени боровинки и обелен шам фъстък, пак толкова.

Цялата тази смес обърках много добре с лъжица и изсипах върху алуминиево фолио, предадох форма на салам с помощта на фолиото, завих и подгънах краищата отстрани и в хладилника за 24 часа.

Резултатът ми хареса и... не само на мен.

Първият ден на 2015

Да ни е честита Новата година!
Пристигна, натоварена с очаквания – дано се сбъднат!
Здрава и мирна да е, топла и уютна, и успешна!
И кой за каквото мечтае, да го постигне!

Тази 1-во януарска сутрин, сутрин ли казах, то си беше към обяд вече, се излежавах мързеливо в леглото, радвайки се на слънцето през прозорците и вратата леко се отвори и влезе дъщеря ми - калпазанке /ние така си говорим с нея/, хайде, няма ли да ставаш, палачинките са готови. Какво палачинки, много ги обичам, каква изненада?
Миличката ми, добричка дъщеря!

Извадих сладкото от череши, което сварих пролетта, направих кафе и закусихме подобаващо за първия ден от новата година.

И в главата ми се върти екзистенциалния въпрос – може ли да се измени генът вследствие преяждане. Както казва Сартр – “Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност”. Аз съм започнала съществуването си с генът на едната ми баба, която си остана слабичка до края на живота си. Писала съм за нея.
http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html
Колегите ми винаги се удивяваха как си похапвам, без да пълнея и казваха – като те гледа човек, не може да предположи, колко ядеш и къде го слагаш - ами не мога да стоя на едно място, непрекъснато се движа, най-малкото в мислите си.

Да, но другата ми баба, на която съм кръстена беше по- пълна, и за нея съм писала
http://diandra-stoyanovadiana.blogspot.com/2010/03/blog-post_22.html

Много си ги обичах и продължавам да ги обичам и двете баби, въпреки че ги няма отдавна на тоя свят.

И сега след толкова вкусотии и угаждане през Коледните и Новогодишни празници, че не са и свършили още, дали няма да си променя генът и да взема да пълнея.

Наказание за лакомията един вид.
Странни мисли му идват на човек в главата на 1 януари, но определено ми харесва как започна тази година.

Крем супа от тиква

Цял ден вали, дърветата са бели и от прозореца виждам само клони, покрити със сняг.
Напук на обещанието по телевизията, че парното ще бъде пуснато в събота, такова няма и е хладничко.
А и носа ми протече..

Та реших да направя крем супа от тиква, топлата храна помага в студено време.

Както знаете крем супата е най-лесната супа - слагат се зеленчуците и като се сварят, влиза в действие пасаторът.
Стана вкусна.
Ето я
- две глави лук и три скилидки чесън запържени леко,
- долива се вода на око, според желаната гъстота,
- към тях един пакет обелена бяла тиква от пазара около килограм,
- морков,
- два резена целина,
- малко червена леща,
- две печени червени чушки,
- малко джинжифил и готово

- добавя се сол

и по желание - сок от лимон, черен пипер

- и се пасира

Сервира се с лъжица заквасена сметана, поръсена с белени тиквени семки.

Удоволствие, което трябва да се опита:)

особено с хрупкавите ми страхотни краставички.

ако ви харесва супата, разцъкайте бутоните :)

Не е ли странно,

че знам кои са най-добрите световни фирми с майстори за

КЪЩА НА ДЪРВО,

АКВАРИУМ с каквото си искам форма и вместимост,

Американска къща на колела с екстри вътре за пътуване,

най-добрият Басейн,

изкуствено Езеро с Водопад,

– това ако имам пари,

разбира се,

благодарение на любимите ми телевизионни канали и интернет,


а не знам кого да наема да ми направи ремонта в къщи?

Красиви скулптури

Някой, не знам кой, е изтрил снимките в блога.
Възстанових нещичко, но там където има много снимки, това е направо невъзможно.
Съжалявам за гразната картинка, която представлява блога ми. Преди злонамерения акт, беше толкова красиво.



По света има невероятни скулптури – на велики творци в древността; скулптури от стъкло, от лед,от дърво, от желязо, от цветя, от трева, от камък, от слонова кост, от пясък, дори и от хартия и каучук. Няма да се спирам на тях.

Ще ви покажа тези, по улиците на някои градове:

това е дъщеря ми :)

и разбира се Дейвид Гуд

Весели, забавни, събуждащи доброто у хората, оптимистични, романтични, символи на града или държавата, в която се намират.

У нас няма.

През соц. режима се правеха скулптури на Ленин, на Живков, на труженици, на партизани, на воини – едни такива помпозни,

огромни, груби, без изящество.

Осакатени сме и в това отношение.


След коментарите -

Намерих "Грамофона" в Бургас, ето го

Ето и Пловдивския талисман Мильо

А това са черешите в Пазарджик

ако ви харесва, разцъкайте бутоните :)

Някъде на север…

някъде на юг…

някъде у нас.....

Белоградчик

Рила

Поморие

Врана

В парка

в благословена страна живеем.