Прахът е навсякъде. Засипва всичко. При това не съм в пустинята, а в къщи. Няма местенце, където да не е проникнал, да не се е наслоил. Внушавам ли си, но го усещам и между зъбите си.
Всичко започна миналия петък, когато звънна огромният съсед отдолу – тече ни, мокър ни е тавана… от вас. При нас няма течове – рече мъжът ми, но съседът щателно огледа тоалетната, банята и кухнята. Навсякъде сухо и покрито с плочки. – Сигурно течът е под тоалетното гърне, трябва да го демонтираме.- Как така ще го демонтираме - трябва специалист да викнем – отклонява мъжът ми.
Мъжът ми получава нервна криза, като чуе думата „ремонт“.
В събота съседът отново звъни, този път е взел жена си за подкрепление. Тя е дребна, но гласът й взема неочаквани височини.
-Моля ви се, на нас ни тече, вземете мерки – почти изплаква тя.- Как може такова нещо? Слезте долу у нас, да видите.
Мъжът ми слиза. Връща се и казва – мокро е, ще трябва да извикаме водопроводчик.
Обаждаме се на препоръчан ни водопроводчик и той пристига в събота следобед. Гледа, пише, смята и най-накрая компетентно заявява – тръбите в апартамента са за смяна, оттам е теча – ще ви струва толкова. Ако ми дадете 200 лв. за материали и побързам, че магазинът работи до 5 часа, утре сутрин в 9 ч мога да започна. Утре сутрин е неделя сутрин. Склоняваме го поне за 10 ч сутринта – съседите, неделя е, как без вода…
Проклетите тръби са под плочките някъде, не съм ги виждала.
И на другата сутрин всички вземаме набързо душ и вече се звъни - водопроводчикът пристига с един юнак с гола глава и обица на ухото – това е разбивача. И започва едно къртене на плочките, на тухлите чак и зейват едни огромни кратери в тоалетната, през банята та до кухнята. За минути са разкачени миялната, пералнята и мивката и положени в средата на кухнята. Красота! Цялото пространство се изпълва с прах и мръсотия и строителни частици по-едри и по-дребни, а майсторите не отварят прозорците, че били потни и щели да настинат.
За капак не ни разрешават да ползваме тоалетната и няма вода – никаква.
Късно вечерта ни монтират нещо като малко кранче за студена вода и си тръгват. - Като купите плочки, се обадете да дойдем да ги налепим и да поставим батериите. – Ама ние без вода ли ще стоим? Ами, да, как иначе – така се прави.
Споменах ли ви, че мъжът ми изпада в нервна криза от ремонти…Аз още съм спокойна.
Лягаме си …прашни, сърдити, скарани.
На другия ден обикаляме магазините за плочки и се побъркваме от разнообразие и нови неща и вече не знаем какво търсим.
Поне в понеделник вечер имаме вода в кухнята и уредите са закачени и строени до стената. Да, ама не става да се изкъпеш в кухнята.. Хрумва ни да сложим обява във Фейсбук – ТЪРСИМ БАНЯ !!!!!!!!
В сряда плочките са налепени, батериите сложени. Остават таваните - да се шпакловат и боядисат, но прахът не е намалял, защото всичко, което размесват, бъркат , режат майсторите отделя прах – много прах. Целият коридор е в торби и торбички, шишета с неизвестни ми течности, шпакли, работни дрехи и какво ли не.
И валят много фактури и касови бележки за още закупени материали …
Днес трябваше да продължат, но се обадиха, че са извън София.
Дано до неделя свърши всичко.
А аз искам баня, даже гореща вана и никакъв прах.
Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)
