Напред към детството

Обичам да чета, вероятно като всички вас. Обичам и детските книги. В къщи има много книги – повече, отколкото място за тях. Все купувам книги, обичам да се ровя из кашоните със стари книги, които са изложени по спирките. Понякога си откривам по някое „съкровище“. Специално място сред тях заемат детските.
Дори „изгълтах“ набързо „Бийзъс и Рамона“ на Бевърли Клиъри, за да видя как е американската детска поредица.
Детските книги са писани с много обич към децата, не всеки може да напише книга за деца – авторът трябва да има голямо сърце. От страниците струи топлота, мили думи, обич, слънцето наднича, цветята разцъфват, лошите винаги ги настига възмездието, доброто побеждава, животните говорят , феите идват с вълшебните си пръчици, един приказен свят! Тези книги учат на добро, внушават ценни поуки в неукрепналия детски свят, водят към вълшебни преживявания, дават криле на детското въображение.
Ще маркирам няколко заглавия, ако пропусна нещо – помагайте.
Ще пропусна приказките, защото те са толкова много. Братя Грим на първо място сред тях и Приказките на Андерсен.
„Гъбарко“ на Батко Златко – любимата на дъщеря ми – бяхме я изпокъсали от четене и прелистване.
„Без дом“ и малкият Реми на Хектор Мало
„Сърце“ на Едмондо де Амичес
„Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен - най-любимата детска книга
„Хайди“ на Йохана Спири
„Малкият лорд Фаунтлерой“ на Франсис Бърнет – смелият Седрик, който нарича майка си Любима;
„Малката принцеса Сара“ на Франсис Бърнет – Сара, която от прислужница става принцеса – две книги на Бърнет, които разказват как трудностите и лишенията възвисяват, а храбростта и благородството се възнаграждават;
„Розата и пръстенът“ на Уилям Такъри – за принцеса Анджелика, принц Глупендрино и феята Черна пръчица;
Пинокио на Карло Колоди
малката Палечка
„Златно сърце“ на Калина Малина – за страданията на малкия Димчо, добрата циганка Айше, старата Пембиша;
„Приключенията на Лукчо“,„Продавач на надежда“ и
„Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари
книгите на Ерих Кестнер
Емил от Льонеберя на Астрид Линдгрен
"Принцът и просякът" на Марк Твен
„Питър Пан“ на Джеймз Матю Бари
„Тайната градина“ на Франсес Бърнет – много ми е любима
„Приказка без край“ на М. Енде
Не бих причислила „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Б. Стоу към детските, но и тя ми беше любима в детските години.
Плакала съм над тъжните съдби на героите от книгите, преживявала съм нещастията и несгодите им.
Като си препрочета някоя детска книга сега, пак се превръщам в дете и потъвам съзнателно в тоя добър свят на чистота, доброта и обич.







Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Прелюбодеянието

От времето на Адам и Ева, на човека е дадена привилегията да прелюбодейства целогодишно и непрекъснато, за разлика от животинския свят.
Едва ли мисията му на този свят е само да прави това. Не, че има лошо, но населението на земята върви към 10 милиарда, а Земята не може да осигури храна и вода за толкова много хора.
Колко нещастия е предизвикала тази привилегия на човечеството – некороновани крале, непризнати благородници, лишени от имения и наследства аристократи, неосъществени политици, поради простата причина, че са се родили незаконни деца, битки, войни, съдебни дела; колко охулени жени, колко заклеймени, колко бичувани, колко злощастни съдби, колко пролети сълзи, само защото бедните жени са упражнили привилегията си през годините назад.
В добре известното осмо писмо от „Писма от земята“ Марк Твен пише :
„ Жената винаги е готова и съгласна. Готова, както е готов свещникът да приеме свещта. И тя иска тази свещ – мечтае за нея, копнее за нея, жадува за нея, защото така й диктува заложеният в сърцето й Божи закон.
А мъжът го бива само през кратка част от неговия живот.
Като справедлива и законна компенсация за дните на неразположение и болка, жената е получила високата привилегия да прелюбодейства неограничено през всички останали дни в живота си. Но ползва ли се тя от тази висока привилегия? Не. Никъде в света. И кой я е лишил? Мъжът.
Соломон, един от любимците на Твореца, е разполагал със съвкупителен кабинет от 700 законни жени и 300 държанки. Животът му да зависеше от това, той не би могъл да задоволи дори две от тези млади създания. Следователно всички тези 1000 жени е трябвало да гладуват с години“.
Както се казва – без коментар.
В книгата „Единствената планета на избора“, която четох с огромен интерес, защото в търсенето на отговори, чета какво ли не, пише че земята е „засявана“ много пъти от извънземни цивилизации – явно и те са ценители на земните жени .
И по-конкретно за изчезналата Атлантида:
„Земята на Атлантида беше създадена от Алтея – една от най-големите цивилизации на Двадесет и четирите. Когато Атлантида се разпростря на огромна земна площ – защото притежаваше технологическата способност да го направи – започнаха да възникват трудности. Това се дължеше на неповторимата красота на планетата Земя, на разнообразието и усещането на чувства, на тяхната любов и технологичната им експанзия, и защото се опитваха да доведат планетата Земя до истинското съществуване на рая. Увлякоха се в емоционалното изживяване на физическото и се посветиха изцяло на създаването на по-големи и по-изразени органи за чифтосване. Освен това се опитаха чрез научното си познание и разбиране да заменят генетично създания с одушевени същества чрез трансплантация - напр. глава на човек върху кон. Вместо да използват медицинските познания, които притежаваха, за да подобрят умствените или физическите си способности, атлантидите използваха познанието, за да подобрят половите си органи. В медицината на Атлантида беше възможно да се замени живо сърце и жив мозък. Освен това органите, които се трансплантираха, бяха далеч по-добри от отстраняваните.
Цивилизацията на Атлантида превъзхождаше многократно естеството на вашата медицина.
Вие сте примитивни в електрониката, а те притежаваха цялото познание за използването на разума за придвижване
на хора и предмети. Ако не беше онова нещо под кръста, което винаги им създаваше неприятности, щяха да бъдат
прекрасна цивилизация.
След това от провала на алтейското начинание се роди Египет. На ранните египтяни беше дадено цялото
медицинско познание, с изключение на познанието какво може да се прави с половите органи
/извънземните цивилизации са поправили грешката си :)/

След египетската култура възникна гръцката.

Фигурите на полухора-полуживотни в гръцката и египетската митология идваха от Атлантида.“


Откакто има хора на Земята, с помощта на извънземни или не – светът се върти все около прелюбодеянието.




Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Животът...

Животът е крадец, жесток крадец – краде от младостта, краде от красотата, краде от здравето, краде от свежестта, краде от мозъчните и нервни клетки, краде от всичко….
Прави го бавно, подмолно и неусетно и никого не пропуска.
Като префинен измамник ни подхвърля примамки - залъгалки, за да не усещаме.
И ние стоим безмълвни. Не протестираме, напротив - радваме се.
Превръща ни в антики – някои покрити с благородна патина, други – куп ръждясало желязо.

А антикварите на тоя свят са малко…

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
Искам да вярвам в това.
Все пак животът е прекрасен!

Долният постинг го написах преди време - вижте го.

Усмихни се, утре ще бъде по-лошо!




Ако постът ви харесва, цъкнете за одобрение:)

Интересно от Братислава

Обърнете внимание на табелката :))

Разходка около София

Някой, не знам кой, е изтрил снимките в блога.
Възстанових нещичко, но там където има много снимки, това е направо невъзможно.
Съжалявам за гразната картинка, която представлява блога ми. Преди злонамерения акт, беше толкова красиво.






Имам няколко любими места около София, подходящи за разходки през почивните дни.
Едни от тях са идеални за горещо време, други - за ранна пролет, трети разкриват очарованието си през есента, но всички са много красиви.
Едно от тях е след Панчарево, по пътя за Самоков. Една скала, на която е кацнала каменната къща на художник ни подсказва, че пристигаме. На шосето се издига паметник на безименен трудовак.
Първата ми мисъл е – защо хората са изхвърлили толкова боклуци около чешмичката, от която не тече вода.















Слизаме надолу в долината. Минаваме по мостчето през реката.














Тук обикновено през лятото лагеруват по-мързеливите туристи, дошли да правят плаж.

Продължаваме напред, а пътят изглежда така.















Минаваме покрай летния театър, където между сцената и пейките са израснали дръвчета и буйна трева. Никой не стопанисва това място.
Наоколо тръгват различни пътеки – към къщата на художника на високото, към хълма с люляците, които ще цъфнат през май и към други места.

Всичко е потънало в зелена тишина.
Мирише на пролет, на треви, на цъфтящи цветя, въздухът е свеж и омайващ.

















Пътят се вие покрай планина, следва отклонение за манастир „Св. Николай летни“, но ние продължаваме напред. Един джип, влязал непозволено, слиза от манастира и мъжът нагло ни гледа от отворения прозорец – сигурно е от тези, заради които момичетата ходят при д-р Енчев:)














Не срещнахме никой друг. Няма хора. Такава тишина. Само птичките пеят.
Слънцето е приятно и всичко е окъпано в светлина.
Стигаме до мястото, където миналото лято си изградихме огнище от камъни.















Дори и импровизираната скара стои. Наоколо паднали дървета, клони в изобилие , чакат да запалим огън. Приготвено на огъня , всичко е толкова вкусно- дори да е чушка-пръжка.
А покоят ме обзема, успокоява сетивата и душата и ми се иска да не си тръгвам оттук.













Полянката, която сме си избрали е толкова красива.
Наоколо поляни в жълто, обсипани с цветя. Теменужките почти са прецъфтели.















Когато лъчите на слънцето става полегати, поемаме обратния път.




























Попивам спокойствието, красотата, тишината, зеленото безмълвие на природата ...до следващия път.



Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)

Спомени

Разрових се в спомените си.
Изтупах ги от праха. Обагрих ги със снимки, писма и музика, за да ги изживея отново.
За последно.
Подредих ги грижливо в чекмеджета.
Най-отдолу сложих хубавите, за да не ми се прииска да ги извадя отново.
Най-отгоре сложих лошите, за да не се връщам назад.
Крилата са ми пречупени, ранена съм. Как ще тръгна след мечтите си?
Боли ме и не искам да си спомням!
Душата ми е празна.

3 години блог

Както разбрах от "Блогоуказател на блогорожденните блогодни" на Nostromo съм имала блогоден. Минали са някакви 15 дни от събитието, но това не пречи да ви почерпя - ето заповядайте:))





























Добре сте дошли винаги!