За мравките

Прибирам се в къщи, влизам в кухнята и ужас – мравки. Наредили се в тънка редица.

От балкона, под вратата, през плочките до кухненския плот. Убивам няколко, но от нищото се появяват още. Лазят по тъмните фуги на плочките и ми се губят от погледа.

Щом убия мравка, следващите почват да пълзят на зиг-заг бързо, все едно са завършили стратегия във военна академия. Някои се връщат назад и явно съобщават на следващите. Как ли им съобщават?

Колоната прекъсва за малко.

Успокоявам се и излизам от кухнята.

След малко пак влизам и ...заварвам пълчища. Не се предават.

Невероятна организация и са задружни.

На плота има бурканче със сладко, плъзнала се е капка сладко по стъклото навън и мравките са се струпали на пиршеството.

Слагам бурканчето под чешмата и мравките отплуват.

Били панелни мравки – ами аз не живея в панелен апартамент. По-скоро апартаментни мравки, някаква генна модификация ще да е. Вместо да си пълзят по тревичката, дошли в кухнята ми да пълзят!

Омръзна ми. Непрекъсната война водя – с паяци, с разни летящи буболечки, а като напръскаха съседите срещу хлебарки, те се преместиха у нас. Отначало ги гледах с умиление, едни такива мънички, бебенца, туко-що родени, хаотично се движат напред-назад. Ама после....пораснаха.

И никакъв Raid не помага. Спрат се за малко, поснишат се като при буря и пак наново.

Така ли лесно се губи живот!


Довечера май трябва да застана на пост, да будувам, но да победя мравките.

Ех, ако и ние българите, бяхме като мравките – задружни, единни и организирани, къде ли щяхме да сме се изкачили вече!